Върховният административен съд отмени разпоредби на Наредба № 11 от 2016 г., уреждащи окончателността на оценките от ДЗИ и достъпа до изпитни работи.
Върховният административен съд отмени текстове за окончателност на оценките и достъп до изпитни работи
Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, с Решение № 3305 от 28 март 2025 г. по административно дело № 9519 от 2024 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 43 от 12.05.2026 г., обяви за нищожни разпоредби на чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11 от 1.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (Наредба № 11 от 2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката.
Делото е образувано по жалба на зрелостничка, която оспорва разпоредбите, уреждащи окончателността на оценките от държавните зрелостни изпити (ДЗИ) и реда за запознаване с индивидуалните изпитни работи. Жалбоподателката поддържа, че тези норми противоречат на основни принципи на предучилищното и училищното образование, регламентирани в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), както и че са приети при съществени нарушения на административнопроизводствените правила съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА).
Оспорени разпоредби и аргументи на ВАС
Предмет на оспорване бяха следните разпоредби от Наредба № 11 от 2016 г.:
- Чл. 82, ал. 1: „Оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни.“ (обн., ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 20.09.2016 г.)
- Чл. 82, ал. 3: „Зрелостникът може да се запознае с индивидуалния си резултат от държавния зрелостен изпит в училището, в което е приключил обучението си в XII клас, и/или през електронната система, а с оценената си индивидуална изпитна работа – в училището, в което е приключил обучението си в XII клас, в срок, определен от директора, срещу документ за самоличност и в присъствието на представители на училищната зрелостна комисия.“ (нова – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)
ВАС намира жалбата за основателна и обявява нищожността на тези разпоредби, изтъквайки следните основни съображения:
Липса на материална компетентност на министъра на образованието и науката
Съдебният състав констатира, че министърът на образованието и науката е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 12 от ЗНА, както и на чл. 76, ал. 1 от АПК, приемайки оспорените разпоредби извън рамките на законовата делегация по чл. 22, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 9 от ЗПУО. Тези разпоредби от ЗПУО делегират компетентност на министъра да уреди с наредба държавните образователни стандарти за оценяване на резултатите от обучението на учениците, включително условията и реда за организацията и провеждането на ДЗИ.
Според ВАС, извън правомощията на министъра е да регламентира:
- реда и условията за запознаване на зрелостниците с оценките от ДЗИ;
- възможността за оспорване на тези оценки;
- вменяване на правомощия на директора на училище, свързани с проверка на резултатите от индивидуалните работи, в срок, определен от директора.
Съдът подчертава, че с наредба не може да се уреждат първични отношения извън тези, които са изрично регламентирани в закона, като по този начин не може да се „дописва“ законът. Разпоредбите, делегиращи нормотворческа компетентност, са с императивен характер и не подлежат на разширително тълкуване.
Съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на чл. 82, ал. 1
Във връзка с чл. 82, ал. 1 от Наредба № 11 от 2016 г., ВАС установява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на разпоредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА и чл. 28, ал. 1 от ЗНА (в приложимите редакции), проектът на нормативен акт трябва да бъде публикуван заедно с мотиви или доклад. В конкретния случай, в административната преписка липсват каквито и да било мотиви или доклад с изискуемото по закон съдържание към наредбата, обнародвана в ДВ, бр. 74 от 2016 г.
Заключение на съда
Въз основа на изложените мотиви, Върховният административен съд обявява нищожността на чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 11 от 1.09.2016 г., тъй като са приети без надлежно овластяване и при липса на материална компетентност на издателя на акта, както и при допуснати съществени нарушения на процедурата за тяхното приемане.
