Ново решение на Съда на ЕС разглежда задълженията на банките за информиране и критериите за неравноправност при договори с променлив лихвен процент.

Въведение

В едно ново и важно решение Съдът на Европейския съюз (СЕС) разглежда въпроса за неравноправните клаузи в договори за ипотечен кредит с променлив лихвен процент. Делото засяга широко разпространената практика лихвата да се формира на базата на референтен индекс (бенчмарк), в случая – полският WIBOR, към който се добавя фиксиран марж на банката. Съдът дава ключови разяснения относно обхвата на защитата на потребителите, задълженията на банките за предоставяне на информация и критериите за оценка на справедливостта на подобни клаузи.

Факти по делото

През 2019 г. потребител сключва договор за ипотечен кредит с полска банка. Лихвеният процент по кредита е променлив и се изчислява като сбор от стойността на референтен индекс WIBOR 6M и фиксиран марж в полза на банката. В договора се съдържа информация, че кредитополучателят е уведомен за риска от повишаване на лихвата при покачване на индекса.

Впоследствие потребителят предявява иск срещу банката. Той твърди, че клаузата за променливия лихвен процент е неравноправна, тъй като не е получил ясна и пълна информация за начина на функциониране на индекса WIBOR. Според него, банките, които предоставят данните за изчисляването на индекса (включително и самата банка-кредитор), могат да влияят върху неговата стойност. Потребителят твърди, че това създава „скрит марж“ и прехвърля целия риск от промяната на лихвата върху него. Той иска от съда да обяви клаузата за необвързваща и да му бъдат върнати надплатените суми.

Полският съд спира производството и отправя няколко въпроса до СЕС относно тълкуването на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Правните изводи на Съда на ЕС

Приложимост на правилата за защита на потребителите

Първият въпрос пред Съда е дали клауза, която отразява националното законодателство, изобщо подлежи на проверка за неравноправност. Банката твърди, че полският закон изисква при променлив лихвен процент той да се формира от бенчмарк и марж, поради което клаузата е изключена от обхвата на Директива 93/13.

Съдът на ЕС не се съгласява с този довод. В своето решение той приема, че изключението за клаузи, отразяващи задължителни законови разпоредби, трябва да се тълкува стриктно. В случая полското право създава само обща рамка, но оставя на страните (реално на банката) свободата да изберат конкретния бенчмарк и да договорят размера на маржа. Следователно, такава клауза не е пряко отражение на закона и може да бъде проверявана за неравноправност.

Изискването за прозрачност: Какво трябва да знае потребителят?

Съдът разглежда въпроса доколко подробна информация трябва да предостави банката, за да бъде изпълнено изискването за прозрачност. Според практиката на СЕС, една клауза е прозрачна, ако позволява на средния потребител да разбере конкретния начин на нейното функциониране и да оцени икономическите последици от нея.

В конкретния казус СЕС постановява, че задълженията за информиране са разпределени между кредитора и администратора на бенчмарка съгласно европейското право (Директива 2014/17 и Регламент 2016/1011):

• Администраторът на бенчмарка (в случая GPW Benchmark S.A. за WIBOR) е длъжен да публикува ясна и достъпна информация за методиката на изчисляване на индекса.
• Банката-кредитор е длъжна да информира потребителя за името на бенчмарка, неговия администратор и най-вече за възможните последици от промяната на индекса върху дължимите суми и годишния процент на разходите (ГПР).

Следователно, решението уточнява, че от банката не се изисква да предоставя подробни разяснения за самата методика на изчисляване на бенчмарка. Достатъчно е тя да изпълни своите задължения за информиране съгласно Директива 2014/17, за да се приеме, че изискването за прозрачност е спазено.

Кога клауза за лихвен процент, базиран на бенчмарк, е неравноправна?

Това е ключовият въпрос по делото. Потребителят твърди, че клаузата създава значителна неравнопоставеност, защото банката участва в определянето на индекса WIBOR и защото индексът не се базира само на реални сделки.

Съдът на ЕС отхвърля тези аргументи. Той посочва, че Регламент (ЕС) 2016/1011 (Регламентът за бенчмарковете) създава изчерпателна правна рамка, която цели да гарантира точността, надеждността и прозрачността на индексите. Този регламент предвижда:

• Строги правила за методиката на изчисляване и контрол върху администраторите.
• Изисквания към доставчиците на входящи данни (банките) за управление на конфликти на интереси и предотвратяване на манипулации.
• Изрично допускане входящите данни да не са само от реални сделки, когато това е необходимо за точността на индекса.
• Надзор от компетентните национални органи.

Според СЕС, ако към момента на сключване на договора даден бенчмарк се счита за съобразен с изискванията на този регламент, използването му в договор за кредит само по себе си не може да създаде значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя. Фактът, че банката-кредитор е и доставчик на данни за индекса, не променя този извод, тъй като Регламентът предвижда механизми за справяне с подобни конфликти на интереси. Поради това, решението заключава, че подобни особености на бенчмарка не правят автоматично съответната клауза неравноправна.