Съдът на ЕС постановява, че държавите членки не могат да отказват промяна на данните за пола на свои граждани, които живеят в друга страна от Съюза, тъй като това създава пречки пред свободното им движение.

Въведение

С ново решение Съдът на Европейския съюз (СЕС) разглежда важен въпрос, засягащ правата на трансполовите лица в контекста на правото на Съюза. Поставеният пред Съда казус се отнася до съвместимостта на национална правна уредба, която не допуска промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол, с правото на свободно движение и правото на зачитане на личния живот, гарантирани от правото на ЕС.

Фактическата обстановка по делото

Делото е образувано по преюдициално запитване от Върховния касационен съд на България. То е свързано с български гражданин, роден и вписан в регистрите за гражданско състояние като лице от мъжки пол. От детството си обаче лицето се идентифицира като жена. Впоследствие е диагностицирано с дистрофия на половата идентичност.

Към момента на делото лицето живее в Италия, където преминава хормонална терапия и е установило стабилна семейна връзка. В ежедневието си, особено при търсене на работа или легитимиране пред властите, то среща сериозни затруднения и неудобства поради несъответствието между външния си вид и данните в българските му документи за самоличност (пол и имена).

През 2017 г. лицето подава искане до български съд за юридическа промяна на пола, имената и единния граждански номер в акта си за раждане. Искането е отхвърлено на няколко инстанции с мотива, че българското законодателство не предвижда такава възможност въз основа на самоопределението, а само при физически промени.

При повторното разглеждане на делото Върховният касационен съд е обвързан от тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия, което приема, че действащото право не допуска юридическа промяна на пола на трансполови лица. Това тълкуване се основава на решение на Конституционния съд, според което понятието „пол“ в Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Съмнявайки се в съответствието на тази практика с правото на ЕС, Върховният касационен съд се обръща към СЕС с няколко въпроса.

Правните изводи на Съда

В своето решение СЕС дава отговори на поставените въпроси, като се фокусира върху правото на свободно движение и правото на зачитане на личния живот.

Пречка пред свободното движение на граждани на Съюза

Съдът на първо място припомня, че макар правилата за гражданското състояние да са от компетентността на държавите членки, те трябва да упражняват тази компетентност в съответствие с правото на Съюза. Това се отнася с пълна сила за ситуации, в които гражданин на ЕС, като лицето по делото, е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка (чл. 21 от ДФЕС).

СЕС приема, че несъответствието между външния вид на дадено лице и данните за пола в неговите документи за самоличност може да породи съмнения относно самоличността му. Това принуждава лицето постоянно да дава обяснения пред власти, работодатели или други институции, което представлява пречка за ефективното упражняване на правото му на свободно движение.

Нарушение на правото на зачитане на личния живот

Съдът подчертава, че всяко ограничение на правото на свободно движение трябва да е пропорционално и да зачита основните права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС. В случая е засегнато правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 7 от Хартата).

СЕС се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), съгласно която половата идентичност е съществен аспект от личния живот. Според ЕСПЧ държавите имат задължение да осигурят ефективни и достъпни процедури, които позволяват на трансполовите лица юридическото признаване на тяхната полова идентичност по бърз и прозрачен начин. В решението се отбелязва, че ЕСПЧ вече е установил, че българската правна уредба е в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека по този въпрос.

Следователно, СЕС заключава:

Член 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО, във връзка с член 7 от Хартата, не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност (пол, имена, ЕГН) на неин гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.

Задълженията на националния съд

По отношение на обвързващата сила на практиката на Конституционния съд и на тълкувателните решения, СЕС напомня за принципа на предимство на правото на Съюза. Националният съд не е обвързан от тълкуване на националното право, дадено от по-висша инстанция (включително конституционен съд), ако то противоречи на правото на ЕС.

Националният съд е длъжен да осигури пълното действие на правото на Съюза, като, ако е необходимо, остави без приложение всяка противоречаща национална разпоредба или съдебна практика. Преди това обаче той трябва да направи опит да тълкува националното си право в съответствие с изискванията на правото на ЕС.