ВАС изясни, че физическото разположение на сървърите в дата център не прави услугата „свързана с недвижим имот“ при облагането с ДДС.

Върховният административен съд (ВАС) се произнася с окончателно решение по спор, касаещ данъчното третиране на услугите по ко-локация (разполагане и поддръжка на сървъри) в центрове за данни. Казусът поставя въпроса дали тези технологични услуги следва да се разглеждат като услуги, свързани с недвижим имот, или като общи доставки на услуги към данъчно задължени лица.

Фактическа обстановка и първоначален правен спор

Спорът възниква след ревизия на българско дружество, което предоставя услуги по ко-локация на британски контрагент. Услугите включват отдаване под наем на сървърни шкафове (rack units), съхранение на електронно оборудване, електрозахранване и осигуряване на свързаност. Българският доставчик третира доставките като такива с място на изпълнение извън страната (във Великобритания), където е установен получателят, и не начислява ДДС в България.

Органите на Националната агенция за приходите обаче издават ревизионен акт, с който приемат, че тъй като оборудването се намира физически в сграда на територията на България, услугата е „свързана с недвижим имот“. На това основание те определят мястото на изпълнение в България и начисляват допълнителни данъчни задължения и лихви.

Административен съд София-град първоначално потвърждава акта на приходната администрация, приемайки, че съхранението на оборудване, трайно прикрепено към земята, е водещ елемент на престацията.

Правните изводи на Върховния административен съд

При касационното разглеждане съставът на ВАС отменя първоинстанционното решение и излага коренно различни мотиви. Съдът приема, че за определяне на мястото на изпълнение е решаващо качеството на получателя и характерът на самата услуга.

ВАС подчертава, че британското дружество е данъчно задължено лице с валиден ДДС номер, което задейства презумпцията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011. Според основното правило на ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е там, където то е установило своята икономическа дейност.

Разграничение от услугите, свързани с недвижим имот

Съдът приема, че ко-локацията не може да се квалифицира като услуга, свързана с недвижим имот, по смисъла на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС. В мотивите си решението се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз (дело C-215/19), като посочва:

„Услуги за съхранение в център за данни, в рамките на които доставчикът предоставя на клиентите си сървърни шкафове... не представляват услуги, свързани с недвижим имот... когато клиентите не разполагат с изключително право да използват частта от сградата, в която са монтирани сървърните шкафове.“

ВАС установява следните ключови обстоятелства:

• Липса на достъп: Клиентът няма свободен достъп до помещението; той може да влезе само под надзор и в определено време.
• Липса на изключително право: Клиентът не „наема“ част от сградата, а ползва комплексна технологична услуга.
• Водеща цел: Основната цел на договора не е ползването на квадратура, а осигуряването на непрекъсваема свързаност, поддръжка и оптимални условия за работа на сървърите.

Краен резултат

ВАС приема, че след като водещият елемент е технологичната поддръжка, а не ползването на имот, мястото на изпълнение е във Великобритания. С решението окончателно се отменя ревизионният акт в спорната му част и на дружеството се присъждат направените по делото разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.