ВКС: Визуалната преценка на съда за размера на шрифта в договор за кредит е недостатъчна при правен спор

Върховният касационен съд (ВКС) се произнася по съществен въпрос, свързан с валидността на договорите за потребителски кредит и задължението за спазване на законовите изисквания за форма. С решението се изясняват процесуалните правила при оспорване на размера на шрифта, с който е изготвен договорът.

Фактическа обстановка

Спорът започва, след като дружество за събиране на вземания предявява иск за установяване на дължимост на суми по договор за потребителски кредит, придобити чрез цесия. Кредитополучателят оспорва иска, като твърди, че договорът е недействителен. Основният му довод е, че документът не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), според което всички елементи на договора трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 пункта.

Първоинстанционният и въззивният съд приемат, че договорът е валиден. Софийският градски съд посочва, че шрифтът видимо надвишава размер 12, като това е установимо и без специални знания. Съдът също така отбелязва, че информацията е предоставена по ясен и разбираем начин чрез стандартен европейски формуляр.

Правните изводи на Върховния касационен съд

ВКС допуска касационното обжалване, за да отговори на въпроса: длъжен ли е съдът служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, за да установи размера на шрифта, когато има изрично възражение за неспазване на законовото изискване?

В мотивите към решението, върховните съдии се позовават на утвърдената тълкувателна практика:

При съществуващ между страните спор относно размера на шрифта на договор за банков кредит, с оглед разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК, преценката дали той е по-малък от 12 не може да се основава само на прочита на документа, нито на използването на програма за конвертирането му, а подлежи на установяване чрез техническа експертиза.

ВКС приема, че когато доказването на определен факт е извършено в нарушение на процесуалните правила и във въззивната жалба се съдържа оплакване за това, съдът е длъжен служебно да назначи експертиза. В конкретния случай въззивният съд се е отклонил от тази практика, като е направил извод за размера на шрифта единствено въз основа на визуална преценка.

Процесуални последици

Съдът подчертава, че тежестта за доказване на валидността на договора (включително спазването на изискванията за шрифта) лежи върху ищеца (кредитора). Тъй като в предходните инстанции не е била допусната експертиза, въпреки направените оплаквания, е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С решението се приема следното:

• Визуалната преценка на съда относно размера на шрифта е недостатъчна при наличие на спор.
• Назначаването на съдебно-техническа експертиза е задължително за установяване на точния размер на шрифта по смисъла на ЗПК.
• Неспазването на изискването за минимален размер на шрифта води до недействителност на договора за потребителски кредит.

ВКС отменя решението на въззивната инстанция и връща делото за ново разглеждане от друг състав, който трябва да назначи вещо лице за извършване на техническото измерване.