С ново свое решение, обнародвано в Държавен вестник, брой 17 от 13.02.2026 г., Върховният административен съд (ВАС) отменя разпоредба от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС). Решение № 1947 от 26 февруари 2025 г. по административно дело № 6615 от 2024 г. на четвърто отделение на ВАС засяга правото на лишените от свобода да получават колетни пратки, като съдът констатира както съществени нарушения на административнопроизводствените правила, така и противоречие с норми от по-висок ранг и Конституцията на Република България.

Предмет на оспорването

Жалбата е подадена срещу чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС, обнародван в ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г. и допълнен в ДВ, бр. 14 от 10.02.2017 г. Разпоредбата гласи: 

Лишените от свобода чужди граждани – осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават и колетни пратки по пощата от чужбина с храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.

Оспорването е мотивирано с твърдения за нищожност и незаконосъобразност на разпоредбата поради противоречие с материалноправни разпоредби на нормативни актове от по-висок ранг, както и поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила (основание по чл. 146, т. 4 АПК).

Мотиви на Върховния административен съд

ВАС признава правен интерес на жалбоподателя, който е лишен от свобода, въпреки липсата на директен отказ за получаване на пратка, тъй като нормата на чл. 186, ал. 1 АПК дава право на оспорване и на лица, които могат да бъдат засегнати от подзаконовия нормативен акт.

1. Съществени нарушения на административнопроизводствените правила

Съдът установява, че при първоначалното приемане на оспорената разпоредба (част от ППЗИНЗС, обн. 2010 г.) са допуснати съществени процесуални нарушения:

• Липса на мотиви: Не са представени мотиви към проекта на Правилника с изискваното съдържание по чл. 28, ал. 2 ЗНА (в редакцията към 2010 г.), което е пречка за съдебен контрол и нарушава принципа на обоснованост (чл. 26, ал. 1 ЗНА).
• Липса на обществено обсъждане: На заинтересованите лица не е предоставена възможност в най-малко 14-дневен срок да правят предложения и становища по проекта, в нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА (в редакцията към 2010 г.).

ВАС подчертава, че липсата на мотиви осуетява разбирането на волята на вносителя на акта и възможността за изразяване на мнения. Въпреки че допълнението от 2017 г. е спазило новите процедурни правила по ЗНА, това не може да санира първоначалните нарушения, тъй като основното съдържание на разпоредбата е прието без спазване на законовите изисквания.

2. Противоречие с материалноправни норми от по-висок ранг и Конституцията

ВАС констатира, че оспорената разпоредба на чл. 82, ал. 4 ППЗИНЗС е в противоречие с няколко норми на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Конституцията:

• Несъответствие със ЗИНЗС: Докато чл. 86, ал. 4 ЗИНЗС регламентира получаването на храни и предмети по време на свиждания, чл. 98, ал. 2, изр. 1 ЗИНЗС изрично предоставя на всички лишени от свобода правото да получават една хранителна пратка месечно. Разпоредбата на ППЗИНЗС неправомерно ограничава това право само до чужди граждани и само за пратки от чужбина.

  Чл. 86, ал. 4 ЗИНЗС:

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) По време на свижданията лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си.

Чл. 98, ал. 2 ЗИНЗС:

(2) Лишените от свобода могат да получават една хранителна пратка месечно. Извънредната хранителна пратка освен като самостоятелна награда може да бъде разрешена и при ползването на свиждане или домашен отпуск.

• Превишаване на правомощия: Министърът на правосъдието, издавайки правилник по § 12 от ПЗР на ЗИНЗС, може да урежда или доурежда отношения, но не може да ограничава права, изрично предвидени в закон. Ограниченията на правото по чл. 98, ал. 2, изр. 1 ЗИНЗС са възможни само като дисциплинарно наказание (чл. 101, т. 1 ЗИНЗС) или по време на престой в наказателна килия (чл. 103, ал. 1 ЗИНЗС), а не априори за всички, които не са чужди граждани.
• Дискриминация: Оспорената разпоредба нарушава чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, който прокламира равенство на всички граждани пред закона и не допуска ограничения на права, основани на народност. Дискриминацията е налице, тъй като се създава неравнопоставеност между лишените от свобода чужди граждани и тези, които не са такива, по отношение на правото да получават колетни пратки.

Съдът отхвърля доводите на министъра на правосъдието за облекчение на чуждите граждани или трудности при проверка на пратките като неоснователни, тъй като те не могат да оправдаят ограничаване на законово установено право.

Последици от отмяната

ВАС отменя изцяло чл. 82, ал. 4 от ППЗИНЗС. Пълната отмяна е необходима, за да не се стигне до непълнота в законодателството или възможност за неограничен брой колетни пратки. По този начин, след отмяната на подзаконовата разпоредба, ще се прилага пряко законовата уредба на чл. 98, ал. 2, изр. 1 ЗИНЗС, която гласи, че лишените от свобода имат право да получават една хранителна пратка месечно. Това ще осигури равно третиране на всички лишени от свобода лица.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.