Върховният касационен съд отменя отказ за предоставяне на информация по чл. 105 от Семейния кодекс, като приема, че противопоставянето на биологичния родител само по себе си не е достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Факти по случая
По делото е предявен иск от жена на 45 години, която е осиновена при условията на пълно осиновяване като дете. Тя научава за осиновяването си едва след смъртта на своя баща-осиновител. В молбата си до съда тя изрично заявява, че желанието ѝ е единствено да изясни своя произход, като няма намерение да установява личен контакт или да се намесва по какъвто и да е начин в живота на биологичните си родители.
В хода на производството съдът установява данните на биологичната майка, която към момента е на 70 години. При изслушването си тя категорично се противопоставя на разкриването на информацията. Като мотиви изтъква напредналата си възраст, влошено здравословно състояние и притесненията, че подобно разкритие би ѝ причинило огромен стрес.
Въз основа на това противопоставяне, първоинстанционният и въззивният съд отхвърлят иска. Те приемат, че интересът на биологичния родител за запазване на спокойствието и анонимността му има приоритет пред правото на осиновената да знае своя произход. Според тях, тъй като молителката е в зряла възраст с изградена самоличност, нейната нужда от тази информация е с „по-нисък интензитет“.
Правните изводи на Върховния касационен съд
ВКС отменя актовете на долните инстанции и постановява ново решение, с което уважава молбата. В мотивите си съдът излага няколко ключови аргумента.
Баланс на интереси и презумпция за добросъвестност
Върховният съд подчертава, че правото на човека да познава произхода си е основен елемент от правото на личен живот, защитено както от Конституцията, така и от Европейската конвенция за правата на човека. Ограничаването на това право е възможно само по изключение. ВКС се позовава на своята трайна практика, според която:
Ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел.
В конкретния случай съдът не установява никакви данни молителката да действа с неморални или користни подбуди. Нейното желание е продиктувано единствено от стремежа към себепознание.
Значение на законодателната промяна в чл. 105 СК
ВКС обръща специално внимание на факта, че законодателят е изменил чл. 105 от Семейния кодекс, като е премахнал изискването молителят да доказва „важни обстоятелства“. Според съда, тази промяна е направена именно с цел да се улесни достъпът на осиновените до информация за техния произход, като се признае това им право без необходимост от допълнителни justifications.
Противопоставянето на биологичния родител не е решаващо
Това е може би най-важният извод в решението. ВКС приема, че несъгласието на биологичния родител не може автоматично да доведе до отхвърляне на иска. Съдът не може да основава решението си на предположение за неизбежен противоправен резултат от знанието за произхода. Върховните съдии заявяват, че по презумпция искането на осиновения да узнае истината за себе си не вреди и не накърнява правната сигурност.
Тъй като молителката изрично е заявила, че не търси контакт, съдът намира, че балансът на интересите не е нарушен. Предоставянето на информацията не означава налагане на лични отношения против волята на биологичната майка.
Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) (1) Осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения.
