Върховният касационен съд потвърждава оправдателна присъда по дело за безстопанственост, но с различни мотиви, като разяснява, че привидните договори не могат да бъдат предмет на престъплението по чл. 220 от НК.

В свое решение Върховният касационен съд (ВКС) разглежда дело по обвинение за извършено престъпление по чл. 220 от Наказателния кодекс – сключване на неизгодна сделка. Върховните съдии потвърждават оправдателна присъда, но излагат различни от тези на долните инстанции правни аргументи. 

Фактите по делото

Изпълнителен директор на акционерно дружество сключва пет договора за извършване на строително-монтажни работи. Предмет на договорите са гаранционни ремонти на улична мрежа, по която дружеството е имало задължения в рамките на активен гаранционен срок. Към момента на сключването им обаче възложителят по основните договори (общината) не е предявявал никакви гаранционни претенции, т.е. не съществува обективна необходимост от възлагането на ремонтите.

Въпреки че дружествата-изпълнители не извършват никаква реална дейност по сключените договори, те получават пълно плащане по тях на обща стойност над 260 000 лв. Впоследствие, след като са предявени граждански искове от управляваното от подсъдимата дружество, изпълнителите връщат получените суми.

Решенията на по-долните инстанции

Както първоинстанционният, така и въззивният съд признават подсъдимата за невиновна. Техният основен мотив е, че макар да са сключени договори и да са извършени плащания без насрещна престация, в крайна сметка парите са върнати на дружеството. Поради това съдилищата приемат, че липсва един от основните елементи от състава на престъплението – настъпването на значителни вреди. Прокуратурата протестира оправдателната присъда пред ВКС, като твърди, че договорите са сключени без никаква необходимост и са неизгодни именно защото по тях е платено без да е получено изпълнение.

Правните изводи на Върховния касационен съд

ВКС потвърждава оправдателната присъда, но излага напълно различни правни съображения.

Нищожната сделка не може да бъде неизгодна

Върховният съд изяснява, че обективно е невъзможно една недействителна, нищожна сделка да бъде квалифицирана като „неизгодна“ по смисъла на Наказателния кодекс. Съображенията са, че:

• Неизгодната сделка е валидна сделка, която поражда правни последици, но условията по нея са икономически необосновани и увреждащи за една от страните.
• Нищожната сделка, от друга страна, не поражда никакви правни последици от самото си сключване.

В конкретния случай ВКС приема, че петте договора са привидни (симулативни) по смисъла на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е така, защото от събраните доказателства се установява, че страните изначално не са имали намерение да се обвържат от тях. Нито възложителят е имал воля да получи реално изпълнение, нито изпълнителите са имали намерение или капацитет да извършат договорените дейности. Сделките са сключени само за да се създаде привиден правен ефект, а не за да се постигне целта, описана в тях.

Обективно е невъзможно недействителните сделки да бъдат разглеждани като неизгодни. Това е така, защото недействителните сделки не пораждат правни последици...

Тъй като инкриминираните сделки са нищожни, те не могат да бъдат годен предмет на престъплението по чл. 220 от НК. Поради това оправдателната присъда е правилна, макар и по различни от изложените от долните инстанции мотиви.

Обвързан ли е наказателният съд от решение по гражданско дело?

По образуваните граждански дела между дружествата са сключени съдебни спогодби, в които страните са се съгласили, че договорите са действителни, но са прекратени поради неизпълнение. Съдът разяснява, че наказателният съд не е обвързан от силата на присъдено нещо на тези спогодби. Причината е, че липсва субективен идентитет – подсъдимата в наказателното производство не е била страна по гражданските дела. Поради това наказателният съд има право да направи собствена преценка за действителността на договорите въз основа на събраните по делото доказателства.

Възможно ли е деянието да съставлява друго престъпление?

В мотивите си ВКС отбелязва, че установените факти (извършване на разпоредителни действия с поверено имущество в полза на трети лица без правно основание) биха могли да сочат към състав на друго престъпление – длъжностно присвояване по чл. 201 от НК. Съдът обаче подчертава, че не може да осъди подсъдимата за такова престъпление, тъй като прокуратурата не е повдигнала подобно обвинение, а това би представлявало съществено изменение на обвинението на касационна инстанция, което е недопустимо.

В крайна сметка, Върховният касационен съд оставя в сила оправдателното решение на въззивния съд.