Съдът на ЕС установява, че България не е изпълнила задълженията си по Директива (ЕС) 2019/882 и ѝ налага еднократно платима сума за значителната забава.

Въведение

С решение от 19 март 2026 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) установява, че Република България не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза, като не е транспонирала своевременно Директива (ЕС) 2019/882 относно изискванията за достъпност на продукти и услуги. В резултат на това неизпълнение Съдът осъжда страната да заплати на Европейската комисия еднократно платима сума в значителен размер.

Фактическа обстановка по делото

Директива (ЕС) 2019/882, известна като „Европейски акт за достъпност“, цели да хармонизира правилата в държавите членки, за да гарантира, че основни продукти и услуги (като компютри, смартфони, електронни книги, банкомати, банкови услуги и др.) са достъпни за хората с увреждания. По този начин се улеснява тяхното пълноценно участие в обществото и се подпомага гладкото функциониране на вътрешния пазар.

Срокът, в който държавите членки е трябвало да приемат и публикуват националното законодателство за транспониране на директивата, изтича на 28 юни 2022 г.

Тъй като към тази дата Република България не е уведомила Европейската комисия за приемането на необходимите мерки, Комисията стартира процедура за неизпълнение на задължения. След изпращане на официално уведомително писмо и мотивирано становище, които не водят до отстраняване на нарушението, Комисията сезира СЕС с искане да се установи неизпълнението и да се наложат финансови санкции – както периодична имуществена санкция, така и еднократно платима сума.

В хода на производството пред Съда, на 11 април 2025 г., България най-накрая приема и обнародва закон, с който транспонира директивата. Вследствие на това Комисията оттегля искането си за налагане на периодична имуществена санкция, но поддържа искането си за налагане на еднократно платима сума за периода на забава.

Аргументите на България

В своята защита Република България изтъква няколко основни довода, с които оспорва наличието на неизпълнение или поне неговата тежест:

• Форсмажорни обстоятелства: Забавянето се дължи на пандемията от COVID-19 и последвалата политическа нестабилност в страната, свързана с няколко последователни парламентарни избори.
• Частично транспониране: Твърди се, че част от изискванията на директивата, свързани с достъпността на архитектурната среда, вече са били въведени в националното законодателство.
• Липса на вредни последици: Посочва се, че националните мерки по директивата е трябвало да започнат да се прилагат едва от 28 юни 2025 г., поради което забавянето на транспонирането не е накърнило правата на гражданите и бизнеса.
• Лоялно сътрудничество: България подчертава, че през цялото време е информирала Комисията за напредъка по законодателния процес.

Правните изводи на Съда

Относно неизпълнението на задължения

Съдът на ЕС установява, че към датата на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, България безспорно не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази с директивата. В своето решение Съдът отхвърля всички доводи на българската страна:

• Доводът за форсмажорни обстоятелства е отхвърлен. Съдът приема, че позоваването на пандемията не е направено своевременно и не обяснява цялата продължителност на забавата. Що се отнася до политическата нестабилност, съгласно постоянната практика на СЕС, държава членка не може да се позовава на вътрешни трудности, за да оправдае неизпълнение на задълженията си по правото на Съюза.
• Доводът за частично транспониране също е счетен за неоснователен. Прилагането само на отделни, и то факултативни, разпоредби от директивата не е достатъчно, за да се приеме, че задължението за пълно транспониране е изпълнено.
• Съдът не приема и тезата за липса на вредни последици. Той разяснява, че периодът между крайния срок за транспониране (2022 г.) и датата на прилагане (2025 г.) е предвиден, за да се даде възможност на икономическите оператори и администрацията да се подготвят за новите изисквания. Закъснялото транспониране лишава заинтересованите страни от този важен подготвителен период.
• Фактът, че България е сътрудничила на Комисията, се разглежда от Съда просто като израз на задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 от ДЕС и не може да оправдае забавата.

Поради изложените съображения, Съдът заключава, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 31, параграф 1 от Директива 2019/882.

Относно наложената имуществена санкция

След като установява неизпълнението, Съдът се произнася по искането за налагане на еднократно платима сума. Нейната цел е както да санкционира продължителното неизпълнение, така и да предотврати бъдещи подобни нарушения.

При определяне на размера на санкцията Съдът взема предвид три основни критерия:

1. Тежест на нарушението: Съдът го определя като „несъмнено тежко“. Подчертава се, че Директива 2019/882 е от основно значение за функционирането на вътрешния пазар и за гарантиране на основните права на хората с увреждания, в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията на ООН.
2. Продължителност на нарушението: Неизпълнението е продължило 1017 дни – от 29 юни 2022 г. до 11 април 2025 г.
3. Платежоспособност на държавата членка: Оценява се въз основа на нейния брутен вътрешен продукт (БВП), за да се гарантира, че санкцията има възпиращ ефект.

Въз основа на тези фактори и упражнявайки правото си на преценка, Съдът осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократно платима сума в размер на 1 500 000 евро.