Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на [фирма], седалище и адрес на управление гр. [населено място], [адрес], срещу Решение №5032 от 26.07.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №2410/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на [фирма] срещу Решение №204 от 15.11.2016 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б, с което на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) е заличена регистрацията на марка, регистров №[номер], [марка], комбинирана, с притежател [фирма]. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – [фирма], счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че административното производство е инициирано от лице, за което липсва правен интерес и валидна представителна власт - [фирма], е лице със седалище в Съединените американски щати, което не развива дейност в България. Разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО) не следва да се тълкува изолирано от чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 83 АПК, а факта, че процедурата може да се инициира и служебно не може да промени обстоятелството, че в случая органът е обсъждал само и единствено доводите на лице без правен интерес. С., че за [фирма] е налице правна възможност да защити правата си по реда на чл. 12 и 26, ал. 3 ЗМГО. Счита, че [фирма], не е и надлежно представлявано в административното производство.

Съдът не е отчел факта, че органът не е установил коя от двете хипотези на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗМГО приема за осъществена. Приел е, че основната цел на забраната по чл....