Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.76, ал.5 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – гр. Б., чрез процесуален представител гл. юрисконсулт П. Д., срещу Решение № 264/18.02.2021г. по адм. дело № 2501/2020г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която по жалба на „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД, са отменени т.5 и т.6 от Заповед за налагане на санкции № РД-25-1263 от 10.11.2020г., издадена от Директора на РЗОК–гр. Б.. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата в цялост. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът - „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД, със седалище в гр. Б., представлявана от д-р Х. Я. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

С първоинстанционното решение, съдът отменя по жалба на „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД, Заповед за налагане на санкции № РД-25-1263 от 10.11.2020г., издадена от Директора на РЗОК – гр. Б., в частта по т.5 и т.6, с която са наложени 2 броя санкции „финансова неустойка“, всяка от които в размер на 200 лева, на основание чл.416, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. (НРД за МД 2020г. – 2022г.), като незаконосъобразна, само в тази част и отхвърля оспорването, в останалата част.

По т.5 от оспорената заповед, първоинстанционният съд приема, че от медицинската документация на пациента В.Й. се установява, че е осъществено описаното раждане, като не се спори относно липсата на посочен номер на болничния лист в Част ІV-та на направлението за хоспитализация. От сравнителния анализ за изискванията за попълване на другите блокове, които са част от направлението за хоспитализация, е изведено, че за някои от тях фигурира текста „задължително се вписва“ определени данни при отчитане на КП. По отношение на блок „болничен лист“, първоинстанционният съд намира, че липсва задължителност за попълването, което води на заключението, че пропускът е формален и несъществен, поради обстоятелството, че в останалата си част направлението за хоспитализация е попълнено надлежно, а индивидуализиращият номер на болничния лист е описан в издадената на пациента епикриза. По изложените съображения е формулиран извод, че направлението за хоспитализация на В.Й. е попълнено съгласно изискванията на приложение № 1 и решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, като неотразяването на номера на издадения болничен лист, поради своята маловажност, не следва да води до налагане на санкция „финансова неустойка“.

Относно т.6 от оспорената заповед, първоинстанционният съд установява, че по отношение на окончателната диагноза на пациента К.Ф., вписана в Част ІV-та от направлението, действителната диагноза е описаната в епикризата и оперативния протокол, а именно раждане осъществено по оперативен път „Цезарово сечение“. Предвид изложеното е обоснован извод досежно наличието на фактическа грешка, при вписване в тази част на направлението, диагноза МКБ 080.0 „Спонтанно раждане при тилно предлежание“. Доколкото тази фактическа грешка не е пренесена и в останалите посочени документи, вкл. в Епикризата на пациента и в тази връзка, след като описаната част ІV-та от направлението касае данни при изписването на пациента, а в останалите медицински документи подобна неточност не е констатирана, първоинстанционният съд приема тезата на жалбоподателя, че и в този случай става въпрос за формално и несъществено нарушение при оформяне на тази част от цитирания документ, за което не следва да се налага санкция "финансова неустойка".

Върховният административен съд – шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Нормата на чл. 385 НРД за МД 2020г. – 2022г. разписва реда за изготвяне и установява наличието на нормативно установените реквизити при издаване на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8) и "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8А), като препраща към приложение № 2. Съгласно разпоредбата на чл. 385, ал.2 НРД за МД 2020 г. – 2022г., "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7) се попълва в два екземпляра. В случаите на издаден болничен лист същият се отразява в "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8) и "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8А), като задължително се вписва уникалният номер на болничния лист съгласно формата, определен от НОИ.

Императивният характер на нормата обуславя и задължението за вписване на издадения болничен лист на пациента. Предвид горното нарушението правилно е квалифицирано в Заповедта за налагане на санкции по чл. 55, ал.2, т.5 ЗЗО и чл. 385, ал.1 от НРД за МД 2020г. – 2022г., като на основание чл. 416, ал.3 НРД за МД 2020г. – 2022г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в минимален размер от 200 лева (двеста лева). Първоинстанционният съд необосновано и при неправилно приложение на материалния закон, отменя т.5 от обжалваната заповед, позовавайки се на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, което е обявено за нищожно с Решение № 1341/31.01.2019 г. по адм. дело № 8647/2018 г. по описа на Върховния административен съд, VI о., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2020 г., в сила от 17.01.2020 г. В контекста на изложеното, първоинстанционното решение, с което е отменена т.5 от Заповедта за налагане на санкции, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата в съответната част.

Касационната жалба е основателна и в частта срещу първоинстанционното решение, с което е отменена т.6 от Заповедта за налагане на санкции. Фактическите установявания при проверката, се подкрепят от приобщените по делото доказателства. Видно от същите, в Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури – Бл. МЗ-НЗОК №7, в част IV „Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара /ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент“, Блок „Преминал през лечебното заведение пациент“ е вписана Окончателна диагноза: МКБ 080.0 „Споннтанно раждане при тилно предлежание“. Същата е некоректно попълнена, видно от Оперативен протокол № 352/29.06.2020г. и от Епикризата на пациентката. Раждането е осъществено по оперативен път чрез Цезарово сечение на 29.06.2020 г. от 19.4. ч. до 20.40ч. Указанията за начина на попълване на направлението са посочени в съответната бланка, наречена бл. МЗ-НЗОК № 7 от Приложение № 2 към НРД МД 2020-2022 г., което дава възможност за пълнота на попълване на медицинската документация, в Част IV „Данни попълвани при изписване на преминал през стационара / ЛЗ за извънболнична помощ с легла пациент“, Блок „Преминал през лечебното заведение пациент“, се вписва основна (водеща, окончателна) диагноза - състоянието, което след направените изследвания се явява основна причина за приемане на пациента в лечебното заведение за полагане на медицински грижи (изписва се на български език), както и код по МКБ 10, съобразно правилата за кодиране.

В случая, изпълнителят на медицинска помощ е вписал некоректно окончателната диагноза на пациентката в Направление за хоспитализация / лечение по амбулаторни процедури /МЗ – НЗОК бл. № 7/ по ИЗ № 7043, с което са нарушени основните изисквания на работа с медицинската документация. Видно от Епикризата на родилката (Цезарово сечение) на Ф., окончателната диагноза е с код 082.1 Спешно цезарово сечение Гравидитас М.Л. Х статус пост секцио цезарея. Предвид изложеното в частта, преминал през лечебното заведение в основната диагноза е следвало да бъде попълнена окончателната диагноза на родилката, която се различава от диагнозата при приемането й в лечебното заведение с код 080.0 „спонтанно раждане при тилно предлежание“.

Горният извод е обоснован от различията, които са установени в алгоритъма на КП № 5 “Раждане“, обусловени от изискванията, налагащи съответно поведение в процеса на оказване на помощта. В Раздел ІІ „Индикации за хоспитализация и лечение“, в т.3 Поставяне на окончателната диагноза е указано, че същата се поставя след завършване на родовия процес в зависимост от начина на родоразрешение и извършените медицински дейности.

Некоректното отразяване на окончателната диагноза в направлението за хоспитализация не може да се приеме за техническа грешка, каквато е налице при явното несъответствие между отразените в ИЗ данни и действителното положение, установимо от медицинската документация. В случая изпълнителят на медицинска помощ е нарушил установените изисквания за работа с медицинска документация. Деянието не съставлява маловажен случай, тъй като не попада в нито една от лимитативно установените хипотези в разпоредбата на § 1, т. 4. 2 от ДР на НРД за МД 2020г. - 2022г. Налице е съставомерност на установеното нарушение. Направлението за хоспитализация е документ, чрез който се отчита оказаната болнична помощ и неговото попълване продължава и след хоспитализацията. Същото е официален удостоверителен документ, като фактите, които са отразени в него, се считат за осъществени.

В контекста на изложеното Върховният административен съд намира, че оспорената пред първата инстанция заповед за налагане на санкции, в частта по т.5 и т.6, е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си, в обжалваната част, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции, в частта по т.5 и т.6 е необоснован.

Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, първоинстанционното решение, в обжалваната част, следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, като вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената жалба на „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД, със седалище в гр. Б. против т.5 и т.6 от заповедта за налагане на санкции, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД, със седалище в гр. Б. следва да бъде осъден да заплати на Районна здравноосигурителна каса – гр. Б. съдебни разноски в общ размер на 300 (триста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция и 200 (двеста) лева за заплатена държавна такса за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд – шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 264/18.02.2021г., постановено по адм. дело № 2501/2020г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която по жалба на „Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД, са отменени т.5 и т.6 от Заповед за налагане на санкции № РД-25-1263/10.11.2020г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. Б., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД, със седалище в гр. Б., представлявана от д-р Х. Я. срещу т.5 и т.6 от Заповед за налагане на санкции № РД-25-1263/10.11.2020г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – гр. Б..

ОСЪЖДА "Университетска Многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД, със седалище в гр. Б., представлявана от д-р Х. Я. да заплати на Районна здравноосигурителна каса – гр. Б. съдебни разноски в общ размер на 300 (триста) лева. Решението е окончателно.