Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на Денка С. П., действаща като едноличен търговец (ЕТ) „Денка П. – Д.“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, чрез адв.Г. Я., срещу решение № 2282 от 10. 10. 2014 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 4364/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 31. 07. 2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден и изменен с решение № 622/29. 10. 2013 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката счита, че в решението са възприети неправилни фактически констатации, довели до неправилно приложение на закона. Посочва, че за ревизираните периоди е ръководила различни търговски предприятия, по сметките на едно от които [фирма], [населено място] били налични достатъчно парични средства, които да покрият разходите по придобиването на недвижими имоти и по ремонтите им. Ирелевантно било обстоятелството, че за това ползване не били съставени съответните счетоводни документи. Оспорва доводите за непризнаване на дарения от роднини и доказаността на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Счита за неправилен подходът на ревизиращите органи по формиране на данъчна основа от моменти салда, а не на годишна база. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да отмени РА, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС [населено място].

Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] не взема...