№ 347
гр.София, 09 септември 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен
съд
на
Република
България
,
Първо наказателно отделение
в съдебно заседание на
дванадесети юни
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар
Аврора Караджова
при участието на прокурора
ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ
изслуша докладваното от
председателя
(съдията)
ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно
дело под №
1100/2013 година
Подсъдимият Е. А. К. чрез един от своите защитници в предходната съдебна инстанция е обжалвал по касационен ред потвърждаването във Варненския апелативен съд на осъдителната присъда спрямо него на Варненския окръжен съд.
Присъдата е от 19 декември 2012 год. по нохд № 559/2012 год. и с нея подсъдимият К. е осъден за съвкупността от две престъпления: а) за извършеното най-напред продължавано (чл. 26 НК, чието приложение обаче не е било обсъдено с оглед на чл. 2, ал. 2 НК) от 16.ХІ.2007 год. до 4.ІІІ.2008 год. обсебване на 989 670 лева от банковата сметка в страната на едноличното търговско дружество на турския гражданин Ф. Б. – по чл. 206, ал. 3 НК, във вр. с ал. 1(още заради „големите размери” на сумата); б) за извършеното с обсебеното изпиране на пари чрез покупка на 23 недвижими имота за общо 898 044 лева, също продължавано, но в периода 3.ХІІ.2007 год. – 26.ІІ.2009 год. – по чл. 253, ал. 4 НК (още защото обсебването като първично спрямо прането на пари е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК), във вр. с ал. 1. И за двете престъпления наложеното наказание е еднакво – 3 години лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с 4-годишен изпитателен срок; в същия размер е и общото наказание за съвкупността, но към него са присъединени лишаването от право да бъде заемана държавна или обществена длъжност за срок от 3 години (чл. 206, ал. 3, във вр. с чл. 36, т. 6 НК – макар и тя да не е конкретизирана, а т. 7 изобщо не е приложена!), както и глобата от 40 000 лева по чл. 253, ал. 4 НК; предявеният от Е. на Б. гражданки иск е уважен за 989 670 лева.
Потвърждаването на присъдата (въпреки нейните недостатъци, маркирани по-горе, и други, маркирани от ВАС-относно наказанието конфискация и приложението на чл. 53 НК) е с решение № 50 от 3 април 2013 год. по внохд № 26/2012 год. след въззивното и
обжалване от страната, обжалвала по касационен ред.
В касационната жалба са посочени недостатъците на присъдата без при това, както и самото им обсъждане да се придържат строго към процесуалната терминология в глава двадесет и трета от НПК, но все пак искането по изхода на делото е изрично обвързано с чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК – наказателното производство да бъде прекратено след отмяна на потвърдителното решение.
Жалбата е поддържана от процесуален представител и в съдебното заседание на ВКС, а според прокурора – другата страна, взела присъствено участие в заседанието, трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.
ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.
Липсват основания за неговото отменяне или изменяне.
Такива и без друго не са формулирани, както се каза, съобразно с чл. 348 НПК, но от изложеното в касационната жалба би могло да се заключи отнасянето на претендираните недостатъци към основанието по т. 2 от първата алинея на цитираната разпоредба. Съществено нарушение на процесуалните правила, по-конкретно, е възможно да се види в претенциите към дейността на съда по доказването – във връзка например с оценката на показанията на свидетеля Б. или на обясненията на К.. Вярно е, че изричното обвързване на жалбата с правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК би могло да бъде отнесено и към чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК (заради оплакването например, че деянията по чл. 253 НК са несъставомерни като неумишлени), но евентуалната претенция за нарушение на закона в случая няма самостоятелно процесуално значение, тъй като е поставена в зависимост от отстраняването преди това на претендираните недостатъци към доказателствената дейност.
Независимо от казаното, възраженията срещу доказателствената дейност са неоснователни. Те всъщност не са и нови в по-голямата им част, но жалбоподателя предпочита да спори не с дадените му на тях в мотивите към съдебните актове общо взето правилни отговори (например защо представеният от подсъдимия договор „за комисионна от 800 000 лв.” е приет за недостоверен – вж. на с. 22 от мотивите на ВОС и на л. 74 от делото на ВАС), а иска да му бъде отговорено пряко от ВКС. Очевидно за ВКС е предпочитанието на жалбоподателя, от друга страна, да поставя въпросите си така, като че ли са спорни единствено за съдилищата в предходните инстанции – съвсем неоснователно той смята например, че подсъдимият заслужава пълно доверие в защитната си теза, когато в някои отношения тя е повече от неубедителна (например версията за намирането на споменатия вече договор, освен от Б. оставен в хотелската му стая и в торба с други документи).
Що се отнася до възраженията срещу съставомерността на инкриминираните като обсебване и пране на пари деяния, тяхната неоснователност следва по необходимост от отхвърлянето на доказателствените възражения, с които единствено те са свързани в жалбата.
Напълно неоснователно, накрая, е и оспорването – от материалноправна и процесуалноправна гледни точки – на предявения и уважен изцяло граждански иск: внасянето на 6.ХІІ.2007 год. на 52 000 лв. в ощетената банкова сметка е признато и от двете предишни инстанции, но съществен за отговорността е няколколевовият остатък по нея в края на инкриминирания период; въпросът с притежаваните от К. парични средства неправилно се поставя и с оглед на възможност 23-те недвижими имота да са придобити и с тях – поставянето му не държи сметка за установената връзка между придобиването им и обсебените пари; неправилно е поставен и въпросът за лихвите върху присъденото обезщетение – то няма нищо общо с периодичните плащания, във връзка с които е постановено представеното пред ВАС Т.р. 3/12-11-ОСГКТК на ВКС, нито пък с приложимия в случая чл. 114, ал. 3 ЗЗД; позоваването пък на чл. 127 ГПК не държи сметка за чл. 85 НПК.
Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС – І наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
въззивно решение № 50 от 3 април 2013 год. по внохд № 26/2012 год. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
към РЕШЕНИЕ № 347/09. 09. 2013 г.
по н. д. № 1100/2013 г. по описа на ВКС,
първо наказателно отделение
№ /
гр.София, 22 ноември 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен
съд
на
Република
България
,
Първо наказателно отделение
в съдебно заседание на
шести ноември
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
със секретар
Аврора Караджова
при участието на прокурора
ТОМА КОМОВ
изслуша докладваното от
председателя
(съдията)
ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно
дело под №
1100/2013 година
Делото е за втори път във ВКС, след като първият е завършило с постановяването на решение № 347 от 9 септември 2013 год. за оставяне в сила на обжалваното по касационен ред въззивно решение на Варненския апелативен съд.
Сегашното постъпване на делото е предизвикано от сигнал на апелативния съд, че в касационното решение е допусната техническа грешка – провереното негово дело е било наистина № 26, но не е от 2012 год., а от 2013 год.
По повод на сигнала от ВАС ВКС намери за уместно да поправи допуснатата грешка по реда на най-подходящото в случая производство (макар и не пряко предназначено, каквото предвижда например чл. 247 ГПК) по чл. 414 НПК относно хипотезата в ал. 1, т. 1 Въпреки че, строго погледнато, не се е отразила върху смисъла на касационното решение, грешката в него създава все пак известни „затруднения” при действието му. Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
РЕШЕНИЕ № 347 от 9 септември 2013 год.
на Върховния касационен съд по нд № 1100/2013 год., е постановено във връзка с проверката на решение № 50 от 3 април 2013 год. на Варненския апелативен съд по внохд № 26/2013 год., а не по внохд № 26/2012 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ