Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Т, насочена срещу Решение № 202/ 15. 04. 2019 г. по административно дело № 1130/ 2018 г. на Административен съд - Плевен.

Касационният жалбоподател счита съдебното решение за неправилно, необосновано и противоречащо на АПК.

Излага оплаквания, несъгласие и негодувание от действия на представители на Окръжна прокуратура Плевен спрямо него (т. 1- т. 8 от жалбата). Развива доводи, че прокурорката, която е участвала лично в отговорите и защитите на АР, по АД 276/ 2014 г. на ОП Плевен, не е безспристрастна и следвало да се отведе.

Твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 128, ал. 2 АПК (т. 9- т. 12 от жалбата).

Моли да се отмени решението на АС Плевен и да му се присъди обезщетение, в качеството на адвокат, и в качеството на гражданин.

В писмено уточнение от 11. 06. 2020 г., както и писмено искане от 14. 07. 2020 г. С.Т сочи и уточнява обстоятелства свързани с исковата претенция.

В писмено становище от 08. 07. 2019 г. С.Т иска „отмяна, компенсации на стрес, правни усилия и разходи“.

О. П на Р. Б в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт Гогова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че съдът правилно е оставил без уважение претенцията на ищеца за нанесени имуществени и неимуществени вреди, като решението е законосъобразно.

О. П на Р. Б, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Гогова моли за отхвърляне на касационната жалба, подадена от С.Т срещу Решение № 202/ 15. 04. 2019 г. по административно дело № 1130/ 2018 г. на Административен съд - Плевен, като неоснователна. Претендира да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че за част...