Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя д-р К. К. срещу решение № 56/10. 01. 2017г., постановено по адм. дело 279/2016г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, в която е отхвърлено оспорването по жалбата им против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, изх.№ 29-02-598/08. 08. 2016 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Русе, в частта й, за възстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 27 044, 71 лв., от които главница от 5 640 лв. и главница от 21 404, 71 лв. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение, в обжалваната му част и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени административния акт в цялост. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Русе, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Развива съображения за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по...