О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр. София, 08.01.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ДОРА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3478 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л. - Варна, представлявана от адв. Г., срещу онези части от Решение № 576 от 28.05.2025 г. по в. гр. д. № 913/2025 г. на ОС – Варна, в които след частично потвърждаване, респ. отмяна, на Решение № 684/27.02.2025 г., постановено по гр. д. № 13930/2024 г. по описа на РС - Варна, са уважени предявените от Д. К. Г. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и е признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, извършено със Заповед № РД-09-1222/23.08.2024 г. на директора на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л. - [населено място], тя е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - английски език, а касаторът е осъден да й заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 4 969, 94 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 02.09.2024 г. до 01.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.11.2024 г. - до окончателното плащане на задължението.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и отхвърляне на исковете.
Допускането на касационно обжалване касаторът, ответник в първоинстанционното произвоство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.
Срещу въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която предявеният от Д. К. Г. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 02.09.2024 г. до 01.03.2025 г. е отхвърлен за разликата над 4 969, 94 лева до пълния претендиран размер от 14 981, 82 лева поради погасяване на задължението чрез прихващане с насрещно вземане на работодателя за заплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ в брутен размер от по 5005, 94 лева всяко, касационна жалба е постъпила от ищцата, представлявана от адв. Б.. Счита в атакуваната част решението на въззивния съд за неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необосновано, и моли то да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Всяка от страните е депозирала отговор на касационната жалба, по която е ответник, изразявайки становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от нарещната страна част, респективно – за неоснователност на касационната й жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, приема следното – касационните жалби са подадени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че те били обвързани от трудово правоотношение за длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – английски език“ с източник трудов договор от 07.02.2019 г., прекратено за първи път със заповед на работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, което уволнение било отменено с влязло в законна сила Решение № 156/12.08.2022 г. по гр. д. № 3388/2021 г. на ВКС. На 05.09.2022 г. ищцата била уведомена с нарочно съобщение от районния съд за възможността да се яви на работа за заемане на длъжността в двуседмичен срок от получаването му. Впоследствие със Заповед № 4Р-09-380/24.11.2022 г. на директора на училището трудовото правоотношение на ищцата било повторно прекратено – този път на основание чл. 188, т. 3, вр. чл.190, ал. 1, т. 2, т. 7 КТ, считано от 24.11.2022 година. И това уволнение било от отменено с Решение № 1088/31.03.2023 г., постановено по гр. д. № 589/2023 г. на РС - Варна, в сила от 30.05.2024 година. На 19.06.2024 г. ищцата била уведомена по реда на чл. 345, ал. 1 КТ за възможността да се яви на работа за заемане на длъжността, което тя и сторила. С молба от 02.07.2024 г. заявила ползване на платен годишен отпуск в периода от 15.07.2024 г. до 29.08.2024 г., разрешен със заповед на работодателя от 09.07.2024 година. На 30.08.2024 г. тя се явила на работа, като й било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. На същата дата й била връчена и Заповед № РД-09 1222/23.08.2024 г. на директора на училището, с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 02.09.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В заповедта било посочено, че причината за прекратяването е съкращаване на щата със Заповед № РД-09-1199/19.08.2024 г. за утвърждаване на изменение на длъжностното разписание чрез намаляване с една щатна бройка длъжността за „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – английски език“ и въз основа на извършен подбор от комисия, определена със Заповед № РД-09-1200/20.08.2024 година.
От заповед № РД-09-1199/19.08.2024г. на директора на ПГСАГ “В. Л. - [населено място] въззивният съд установил, че било утвърдено изменение на длъжностното разписание в гимназията, считано от 20.08.2024 г., видно от което щатът за длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – английски език“ бил намален от 3 на 2. Щатът за длъжността „учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – английски език“ бил 6 броя и останал непроменен.
Със заповед № РД-09-1200/20.08.2024 г. на директора на ПГСАГ “В. Л. - [населено място] била назначена комисия в състав: председател – М. Л. (зам. директор) и членове – М. Я. (зам. директор учебна дейност), И. И. (учител по БЕЛ), К. В. (учител по химия) и М. И. (учител по икономика), за извършване на подбор между педагогическите специалисти в ПГСАГ “В. Л. - [населено място], заемащи длъжностите „учител и старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – английски език“. От съставения протокол № 1/21.08.2024 г. въззивният съд установил, че назначената комисия изготвила критерии за извършване на подбора, както следва: 1. степен на образование; 2. степен на квалификация; 3. общ трудов стаж; 4. трудов стаж в учебното заведение; 5. принос за подобряване качеството на учебния процес и повишаване авторитета на учебното заведение; 6. работа с деца, родители, 7. работа в екип и взаимоотношения с колеги. При оценяването на общо 9 учителя, сред които и ищцата, тя получила максимални оценки 6 по критерии 1 и 3, оценка 5 по критерии 2 и 4 и оценки 1 по критерии 5, 6 и 7. От протокол от проведено онлайн заседание на ръководния орган към СО на СБУ към ПГСАГ “В. Л. - [населено място] окръжният съд установил, че членовете на ръководството – председател, секретар и член на ревизионна комисия - дали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – член на синдикалната организация, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
От фишове за работна заплата за м.09.2024 г. и за м.11.2024 г., както и доказателства за извършени безкасови плащания от ПГСАГ “В. Л. -гр. Варна, окръжният съд констатирал, че на ищцата били начислени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в размер на 5005, 94 лева (брутен размер) с фиш за м.09.2024 г., както и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 5005, 94 лева (брутен размер), начислен с фиш за м.11.2024 година. От заключението към изслушаната в производството пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд установил, че брутното трудово възнаграждение на ищцата към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение било 2 504, 75 лева, а за периода 02.09.2024 г. - 01.03.2025 г. то възлизало на 15 021, 91 лева.
От показанията на свидетелите М. Н. Н. - Я. и М. А. Л. въззивният съд установил, че подборът през 2024 г. бил извършен измежду 9 учители по английски език в гимназията. Критериите за оценка били приети от самата комисия и включвали образование и квалификация и ниво на справяне с работата. Проверката на начина на работа следвало да се извърши чрез посещение в часовете и по информация от родители и ученици. Проверка в часовете на всички учители не била извършена, в т. ч. и тези на ищцата. Преценката за работата й била за времето от преди 2020 година. Комисията по подбора не била определила точен времеви период, в който да се оценява работата на учителите. За работата на Г. били получавани сигнали, че създава конфликтни ситуации, защото си избирала „любимци“ и игнорирала други ученици, а също и водела разговори с учениците, които „едва ли били на английски“. Г. често предизвиквала напрежение по време на педагогически съвети.
За да счете уволнението на ищцата за незаконно и да го отмени, въззивният съд е приел, че работодателят не е установил извършеното оценяване в протокола за подбор от 21.08.2024 г. да отразява действителното фактическо положение. Комисията оценила като крайно незадоволителна, дори лоша, работата на ищцата, в сравнение с тази на всички останали учители. От показания на свидетеля М. Н.-Я. установил, че комисията по подбора не определила времева рамка, в която да оценява работата на всеки от учителите, нито било изяснено за кои точно години били оценявани всички участници, предвид факта, че ищцата работила ефективно в училището само в периода 07.02.2019 г. - 01.09.2020 г., а останалите учители– и към момента на подбора през м.08.2024 година. Конкретизирал е, че поставянето на участниците в подбора в равнопоставени условия така, че работата им да бъде обективно сравнима, е гаранция за законосъобразността на подбора, което в случая не било установено, тъй като часовете на ищцата не били посещавани от членовете на комисията, за да се придобият непосредствени впечатления за работата й. Недоказано било такива проверки да са извършвани и на другите учители, участващи в подбора, а това поставяло под въпрос възможността на комисията да даде обективно и информирано становище по част от критериите на подбора – принос за подобряване на качеството на учебния процес (критерий № 5) и работата на учителя с децата (критерий № 6). Оценяването на ищцата с 1 точка по критериите № 5 и № 6 съдът намерил за несъответно на действителното фактическо положение и във връзка с данните от представените и приети без възражения писмени доказателства – електронна кореспонденция между ищцата и свидетеля Л. от м.04.2020 г., която изразила мнение, че „всяко дете от класа (на ищцата) се чувства обгрижвано“, както и че „подходът към учениците е с видими резултати“. От публикации на електронна страницата “darik.bg” от 2020 г. окръжният съд установил, че обучавани от Д. Г. ученици в ПГСАГ “В. Л. - [населено място] участвали на олимпиада по английски език и постигнали успехи, отчетени от ръководството на гимназията като „достойно защитаване на името на училището и на България“. При тези факти окръжният съд приел, че ищцата създала в ръководството на гимназията, в това число и у свидетелката Л., впечатления за коректно изпълнение на служебните задължения във връзка с учебния процес, за добри взаимоотношения с учениците, както и за повишаване авторитета на учебното заведение във връзка с постигнатите резултати в посочения езиков форум. Според въззивния съд ангажираните доказателства не само не мотивирали извод за ниско ниво на изпълнение на служебните задължения от ищцата, но и не установявали аргументите на членовете на комисията за поставените в пъти по-ниски оценки на ищцата по тези критерии в сравнение с всички останали участници в подбора. Що се отнася до оценяването по критерий № 7– работа в екип и взаимоотношения с колеги, ниската оценка на ищцата също се явявала необоснована, а от там и недоказана. Недоказано в процеса останало твърдението на работодателя ищцата да е непригодна за работа в екип или поведението й да е било в разрез с вътрешните правила за работа в гимназията и етичните правила за упражняване на учителската професия. Допълнил е, че учителската професия обичайно се упражнява индивидуално, а не колективно, поради което не ставало ясно какво съдържание ответникът вложил в избрания критерий „работа в екип“, в какви точно екипни проекти била включена ищцата и какво точно било поведението й при изпълнението им.
В допълнение окръжният съд посочил, че решението на работодателя за съкращаване на щата не подлежи на съдебен контрол, но установената хронология на събитията – трето поредно прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, предприети действия по промяна на щатното разписание в ПГСАГ “В. Л. - [населено място] непосредствено след отмяната по съдебен ред на второто уволнение на ищцата, с които бил съкратен един-единствен щат – този за длъжността, която тя би заела след завръщането си, незаконосъобразно извършен подбор, при който работата на ищцата била оценена в пъти с по-ниски оценки от останалите 8 учителя по английски език, сочели, че презумпцията за добросъвестност на работодателя по чл. 8, ал. 2 КТ била успешно оборена. Правото на ответника да прекрати трудовото правоотношение с ищцата било постигнато чрез допустими от закона средства, но то било упражнено с единствената цел да бъде уволнена именно тя, поради което уволнението било незаконосъобразно и на това основание.
Разглеждайки иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е посочил, че ирелевантно за основателността му е дали лицето се е регистрирало или не като безработно. Счел е иска за доказан по размер въз основа на заключението към съдебно-счетоводната експертиза и при съблюдаване на диспозитивното начало в гражданския процес е приел, че той би бил основателен за сумата от 14 981, 82 лева. Разгледал е своевременно наведеното от работодателя възражение за прихващане със заплатените от него обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, като е посочил, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ не може да се кумулира с тях, тъй като противното би довело до двойно обезщетяване на работника за едни и същи вреди – тези за оставането му без работа за периода след уволнението. Ето защо е обосновал извод, че служителят дължи връщането им на работодателя. Насрещните вземания били компенсируеми и прихващането следвало да се извърши до размера на по-малкото от тях. След отчитане ефекта на прихващането вземането на ищцата по чл. 225, ал. 1 КТ се явявало основателно за сумата от 4 969, 94 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 14 981,82 лева искът е приет за неоснователен като погасен чрез прихващане.
Касационният жалбоподател Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л. - Варна поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:
1.„Налице ли е недобросъвестност на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение на служител чрез допустими от закона средства (съкращаване на щата) и предшествано от подбор, извършен от определена комисия за това, без презумпцията за добросъвестност да е оборена от събраните по делото доказателства?“;
2.“При липса на обективни критерии за оценка на качеството на работа на учителите, напр. външно оценяване или матура, как за се извърши оценка за тяхната работа при провеждане на подбор на основание чл. 329 КТ?“;
3.“Как да бъдат поставени участниците в подбора в условия, в които работата им да е обективно сравнима като гаранция за законосъобразността на подбора в случай, че участниците в подбора не са работили през един и същ период при работодателя?“.
Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без да сочи съдебна практика, на която дадените от въззивния съд разрешения да противоречат. Счита още, че произнасянето на ВКС по повдигнатите въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касаторът Д. К. Г. е формулирала в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси, които според нея въззивният съд разрешил в противоречие с Решение № 18/08.02.2013 г. по гр. д. № 1211/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 60759/10.11.2021 г. по гр. д. № 2520/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, и Решение № 352/26.11.2012 г. по гр. д. № 116/2012 г. по описа на ВКС, III ГО:
1.„Допустимо ли е прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатеното от работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ“;
2.„Какъв е предметът на доказване по направеното от ответника възражение за прихващане и длъжен ли е той да установи факта на плащането, от който извежда правото си да прихване?“.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касатора Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л. - Варна въпроси не отговарят на тези изисквания. Първият от тях не е съобразен с решаващите мотиви на въззивнивния съд, тъй като искът за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е уважен при извод за незаконност на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. След проверка основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа въззивният съд е обосновал отрицателен отговор. Изложените от него съображения, че презумпцията за добросъвестност, въведена в чл. 8 КТ, била оборена, не са решаващи, а в допълнение към обуславящите крайния изход на спора мотиви. Втори и трети въпрос също не отговарят на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси не са правни, а фактически, тъй като отговорът им не е свързан с тълкуване на конкретна материалноправна или процесуалноправна норма, с приложението на която да е свързана решаващата дейност на въззивния съд, а предполага очертаване на неизчерпаем брой фактически хипотези. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване да се изследва налице ли са допълнителните изисквания за това е безпредметно.
Въпросът допустимо ли е прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатеното от работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ обуславя въззивното решение. Той е намерил траен отговор в практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда Решение № 271/17.10.2012 г. по гр. д. № 409/2011 г. по описа на III ГО, Решение № 178/09.11.2017 г. по гр. д. № 375/2017 г. по описа на III ГО, Решение № 770/08.12.2010 г. по гр. д. № 409/2011 г. по описа на III ГО и др., в които е прието, че възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетение при незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 ал. 1 и ал. 2 КТ и обезщетение при уволнение поради неспазено предизвестие по чл. 220 КТ, а компенсирането в тези случаи е допустимо, тъй като двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнение - оставане на уволнения без работа. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тези правни разрешения, поради което касационно обжалване по обсъждания въпрос не може да се допусне.
Вторият от въпросите в изложението на касатора Г. е отправен в контекста на оплакванията в касационната й жалба, че твърдението на работодателя да е изплатил начисленото от него обезщетение за неспазено предизвестие е останало недоказано, тъй като събраните по делото доказателства били недостатъчни за установяване на този факт. Несъгласието на касатора с анализа на установените факти по спора е оплакване за необоснованост на съдебния акт и има отношение към правилността на обжалваното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 576 от 28.05.2025 г. по в. гр. д. № 913/2025 г. на ОС – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.