№ 93

гр. София, 31 март 2011 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Наказателна колегия, II н. о., в съдебно заседание на двадесет и първи февруари двехиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. М

ЧЛЕНОВЕ: Ю. К

Т. С

при секретар Н. Ц

и в присъствието на прокурора Н. Л

изслуша докладваното от съдията Л. М

н. дело № 698/2010 год.

Производството по чл. 346 т. 1 и сл. НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. Й. С., подадена в срок чрез защитника му адв. Л. Т., против въззивно решение № 202 от 9. 11. 2010 год. постановено по ВНОХ дело № 372/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал. 1т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения за осъждането му по обвинение, което не е доказано и въз основа на необективен анализ на доказателствата, за неправилна квалификация на установените по делото факти и за игнориране на обстоятелствата, които смекчават наказанието. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на досъдебното производство или да бъде изменено като бъде приложен по-леко наказуем материален закон и наказанието намалено.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 86 от 7. 07. 2010 год. постановена по НОХ дело №1761/2010 год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия И. Й....