Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр. София, 09.04.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 676 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. К. срещу решение № 333 от 04.10.2023 г. по в. т. д. № 278/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260123 от 20.12.2022 г. по т. д. № 92/2021 г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 23.05.2020 г., за разликата над уважения размер от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил критериите за прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Счита определеното от съда обезщетение в размер на 50 000 лв. за изключително занижено по размер, тъй като не съответства на установените по делото обстоятелства - проведеното му лечение, включващо три оперативни интервенции, интензивните и продължителни болки и страдания във връзка с телесните увреждания при ПТП, продължаващи и понастоящем. Касаторът оспорва и извода на съда, че е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД...