Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) /ЗОП/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място], представлявано от управителя Р.Т, приподписана от процесуалния представител адв. Ив. Младенов, против решение № 24/14. 01. 2021г.,постановено по преписка № КЗК-732/2020г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е оставена без уважение неговата жалба срещу Решение № Р3-15 от 30. 09. 2020 г. на кмета на [община] за класиране на участниците и определяне на изпълнител в процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на изпълнител за осигуряване на охранителни дейности чрез сигнално-охранителни известителни системи (СОИС) и чрез физическо присъствие (физическа охрана) в общински обекти и територии на [община] по 5 обособени позиции: в частта по обособена позиция № 5 "Извършване на охрана чрез физическо присъствие (физическа охрана) на обекти, съгласно приложен списък“.

С жалбата са наведени пространни доводи, че решението на КЗК е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП, с основни твърдения, че КЗК неправилно и без съобразяване с доводите на оспорващата страна е преценила решението на възложителя като законосъобразно, въпреки че няма съвпадение в неговия предмет и с този на решението за откриване.Счита, че като изпълнител е следвало да бъде определено именно [фирма], защото комисията на възложителя е преценявала офертите без да изложи мотиви и при субективно и неточно прилагане на методиката за оценка на офертите и одобрения в нея критерий за оценка. Намира, че в противоречие с основния принцип за равнопоставеност на участниците в обществената поръчка, КЗК приела за неоснователно неговото твърдение,...