Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. при ЦУ на НАП срещу решение № 581/06.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2184/2016 г. по описа на Административен съд – гр. В., с което е отменен РА № Р-03001715007260-091-001/25.04.2016 г., потвърден с решение № 201/18.07.2016 г. на посочения директор за установени допълнителни задължения на Б. Ахмед за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 2 687, 72 лв. и 816, 10 лв. лихви, както и в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит за месец август 2013 г. в размер на 9 750 лв. и лихви – 2 552, 54 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските за сумата от 3 890 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че средствата в размер на 26 877, 20 лв. не са с установен произход, както и неправилно съдът е приел, че щом ревизията не е извършена по особения ред, не можело да бъде извършена съпоставка на приходите и разходите, получени, респ. изразходвани от ревизираното лице. Счита, че след като не е установен произхода на посочените парични средства, то на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ доходът правилно с ревизионния акт е квалифициран като придобит от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ. В тази връзка касационният жалбоподател не е съгласен с изводите на съда с позоваване на съпоставката на годишна база, изготвена в хода на ревизията, за...