Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на П.Ч, чрез процесуален представител, срещу решение № 1572/02.10.2017 г., постановено по адм. дело № 416/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решение № 2153-15-13 от 23.01.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № [номер]/Протокол №2140-15-787 от 08.12.2016г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване” /ПО/. Претендира се присъждане на разноски – възнаграждение за един адвокат.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуален представител гл. юрк.. В, в писмено становище, оспорва основателността на подадената касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал....