Р Е Ш Е Н И Е№ 27София, 29.01.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

З. Х.

при секретаря С. С. като изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1126 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. С. А., представляван от назначения му от съда особен представител адв. Х. Х. – Й., срещу решение № 51 от 06.03.2024г. по в. т.д. № 449/2023г. на Апелативен съд В. Т. с което е потвърдено решение № 314 от 26.06.2023г. по т. д. № 325/2022г. на Окръжен съд В. Т. и касаторът е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД разноски в размер на 2331, 55 лева. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено, че касаторът дъжи на „Банка ДСК” АД сумата 31 630, 90 лева, представляваща главница по договор за кредит от 21.02.2019г., сумата 1478, 88 лева, представляваща договорна лихва от 11.09.2020г. до 21.06.2021г., сумата 45, 80 лева, представляваща надбавка за забава върху просрочената главница от 11.09.2020г. до 21.06.2021г., ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата, считано от 22.06.2021г. до окончателното му заплащане, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 288 и чл. 430 и чл. 432 ТЗ, и касаторът е осъден да заплати на „Банка ДСК” АД разноски в размер на 5529, 22 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е изпълнил задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи собствени мотиви, а единствено е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, както и се е произнесъл по възражението за недействителност на процесния договор за кредит поради неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, без да назначи служебно съдебнотехническа експертиза. Излага съображения и за неправилност на изводите на въззивния съд, че не дължи произнасяне по възражението за неравноправност на клаузите в потребителския договор и че не е доказано възражението за липса на индивидуално договаряне на клаузите на процесния договор за кредит. Сочи, че съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор, както и че в случая неправилно и в противоречие с чл. 143, ал. 1 ЗЗП е приел, че, за да е налице неравноправна клауза, следва да е налице реално настъпила вреда за потребителя. Поддържа, че е неправилен поради противоречие с материалния закон изводът на въззивния съд за спазване на изискването на чл. 33а ЗПК. Изразява несъгласие и с извода за наличие на доказателства за надлежно обявявяване на процесния договор за кредит за изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, като сочи, че уведомлението до длъжника е връчено от ЧСИ при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и няма данни да е получено от назначен особен представител. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по касация „Банка ДСК” АД, представляван от юрисконсулт П. Т., представя отговор с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че в касационната жалба за първи път се навеждат доводи за назначаване на съдебно-техническа експертиза, като намира, че назначаването на вещо лице не е задължително, а законът е дал на съда възможност да прецени необходимостта от специални знания. Твърди, че доводите на касатора за неравноправност на клаузи от договора са общи и бланкетни и не кореспондират с процесния договор за кредит, като не е конкретизирано коя от клаузите е неравноправна. Сочи, че въззивният съд подробно е мотивирал, че договорът на страда от пороци по смисъла на чл. 143-148 ЗЗП. Оспорва и доводите за ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 3497 от 23.12.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд с оглед произнасяне по възражението на ответника за нищожност на договора поради несъответствие с предвидената в закона форма – чл. 10 във връзка с чл. 22 ЗПК, да назначи служебно съдебно-техническа експертиза, както и по обобщения и уточнен правен въпрос: „Какви са предпоставките за неравноправност по чл. 143, ал. 1 ЗЗД на клауза в договор за потребителски кредит и какви са задълженията на съда при произнасяне по неравноправния характер на клаузата?”.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях, и поради това на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.

Намерил е за неоснователни направените от въззивника оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Посочил е, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, като това изискване гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Посочил е, че не са му нужни специални знания, за да прецени дали шрифтът на договора е с размер 12. Намерил е за видно от договора, че всички негови елементи са с размер на шрифта 12 и над 12, като с такива размери на шрифта са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителният план и ГПР, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“, заявката за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на кредитни програми, искането за потребителски кредит и декларацията от ответника - кредитополучател, подписани от него.

Въззивният съд е съобразил, че според чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК. Намерил е, че в случая както договорът - чл. 8, така и общите условия - т. 7.1-т. 7.4, съдържат методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съответстваща на изискуемата в чл. 33а ЗПК. Приел е за неоснователно оплакването, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 - 148 от ЗЗП, както и че договорните клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Посочил е, че видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, е договорено кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент от 6, 05% годишно, като за периода от датата на сключването му до датата на последното извършено от ответника плащане - 10.06.2021г., размерът на лихвения процент е променян в посока намаляване на същия, както следва: за периода 21.02.-14.07.2019г. - 6, 05%, за периода 15.07.2019г.-14.01.2020г. - 6, 04%, за периода 15.01.-14.07.2020г. - 6, 02%, за периода 15.07.2020г.-14.01.2021г. - 6, 00%, за периода 15.01.- 11.06.2021г. - 5, 98%. Съобразил е факта, че договорната лихва е променяна в полза на кредитополучателя, като е намалявана, и за всяка промяна е съставян актуален погасителен план с промяна на месечната погасителна вноска, в т. ч. главница и договорна лихва, поради което е приел за безпредметно обсъждането на възражението на страната за наличие на неравноправна клауза, създаваща в случая във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на кредитополучателя.

Приел е за неоснователно и оплакването за неправилност на извода на първоинстанционния съд за надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочил е, че от приложеното гр. д. № 1245/ 2021г. по описа на РС-Г.Оряховица е видно, че банката е отправила до длъжника покана - уведомление от 22.12.2020г., вх. № 11041 от 29.12.2020г. при ЧСИ М. Г., рег.№ 730, с която ответникът А. е уведомен, че поради забава в погасяването на задълженията по сключен с банката договор за кредит от 21.12.2019г. в размер на 35 000 лв. банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Съобразил е, че тази покана е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК чрез частен съдебен изпълнител М. Г., като връчването е редовно на основание чл. 47 ал. 5 ГПК и надлежно с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, съгласно която частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. Изтъкнал е, че връчването е извършено преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 23.06.2021г.

По първия процесуалноправен въпрос:

По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 50206 от 25.11.2022г. по гр. д. № 3578/2020г. на ВКС, ГК, III г. о. и служебно известното на настоящия състав решение № 50162 от 10.01.2023г. по т. д. № 550/2022г. на ВКС, ТК, II т. о. Прието е, че съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. Ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При съществуващ между страните спор досежно начина за установяване на шрифта, преценката дали шрифтът на договора е по-малък от 12 не може да бъде изведена от прочита на представения документ, нито от използването на програма за конвертиране на документа, а подлежи на установяване чрез техническа експертиза. Въззивният съд следва и служебно /ТР №1/2013 г. ОСГТК/ да назначи съдебно-техническа експертиза за размера на шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него, с помощта на която да се произнесе по възражението на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на предвидената в закона форма.

По втория правен въпрос:

По въпроса е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 77/22.04.2015г. по гр. дело № 4452/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015г. по гр. дело № 1899/2015г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016г. по т. дело № 504/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016г. по т. дело № 1777/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017г. по т. д. № 2780/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314 от 29.07.2019г. по т. д. № 1766/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23/07.07.16г. по т. д.№ 3686/14г. на ВКС, І т. о. и др. Прието е, че една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това.

Настоящият състав напълно споделя така формираната практика на ВКС по въпросите, обусловили допускане на касационен контрол.

По основателността на касационната жалба.

Предмет на производството са предявени от „Банка ДСК” АД искове по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията спрямо Х. А. по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 21.02.2019г., за сумата 31 639, 90 лева – главница, сумата 1478, 88 лева – договорна лихва за периада от 11.09.2020г. до 21.06.2021г., и сумата 45, 80 лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.09.2020г. до 21.06.2021г.

Ответникът, представляван от назначения му от съда особен представител адв. Х. Х.-Й., е оспорил иска с възражения за нищожност на договора, тъй като не е подписан от кредитополучателя, както и за недействителност на същия на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Направени са и възражения, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК договорът не съдържа методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК; че договорните клауза на договора са неравноправни на основание чл. 143-148 ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванието за добросъвестост и водят до значително неравновесие между правата и задъженията на търговеца и потребителя, и не са уговорени индивидуално; че на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД са нищожни разпоредбите на чл. 18.1 и чл. 18.2 от ОУ на процесния договор поради противоречие със закона, тъй като предвидената в договора надбавка върху лихва е уговорена не само върху неплатената главница, но и върху неплатената лихва, което представлява забранен от закона анатоцизъм.

В противоречие с практиката на ВКС по първия процесуалноправен въпрос въззивният съд е приел, че не са му нужни специални знания, за да прецени дали шрифтът на договора е с размер 12, и е намерил за видно от договора, че всички негови елементи са с размер на шрифта 12 и над 12, като с такива размери на шрифта са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителният план и ГПР, Условия по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“, заявката за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на кредитни програми, искането за потребителски кредит и декларацията от ответника - кредитополучател, подписани от него. С оглед направеното от ответника възражение за нищожност на договора поради нарушаване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за еднаквост и размер на шрифта въззивният съд е следвало служебно да назначи съдебно-техническа експертиза за размера на шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него, въз основа на заключението на която да се произнесе по възражението на ищеца за недействителност на договора поради неспазване на предвидената в закона форма.

В противоречие с практиката на ВКС по втория въпрос въззивният съд е приел за неоснователно оплакването, че неправилно първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 - 148 от ЗЗП, както и че договорните клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като го е приел за безпредметно, позовавайки се на факта, че договорната лихва е променяна в полза на кредитополучателя, като е намалявана. Въззивният съд е бил длъжен, след като се произнесе по действителността на договора за потребителски кредит, да извърши и служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в същия по смисъла на чл. 143-148 ГПК съобразно възприетите в практиката на ВКС критерии.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 298, ал. 3 ГПК делото трябва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да назначи съдебно-техническа експертиза за размера на шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него, въз основа на заключението на която да се произнесе по възражението на ищеца за недействителност на договора поради нарушаване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, след което с оглед изхода на това произнасяне следва да извърши и служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в същия по смисъла на чл. 143-148 ГПК съобразно възприетите в практиката на ВКС критерии.

При новото разглеждане на делото въззивният съд, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл. 294 ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 във връзка с ал. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 51 от 06.03.2024г. по в. т.д. № 449/2023г. на Апелативен съд В. Т.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – В. Т.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: