Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В. П. от гр. П., чрез процесуален представител адв. Т. Б., срещу Решение № 240/04.02.2020г., постановено по адм. дело № 1549 / 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №2153-15-121/07.05.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, потвърждаваща Разпореждане №[ЕГН], протокол №3045-15-15/02.04.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия в размер на 20 369, 39 лв., от които 15 282, 54 лв. главница за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. и лихва в размер на 5086, 85 лв., начислена към 02.04.2019г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО след 02.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението, като неоснователна. Развитите в жалбата съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.Рирани са оплаквания за нарушение на нормата на чл. 114, ал. 1 КСО, като се спори относно добросъвестността на жалбоподателката при получаване на пенсия. Наведени са възражения досежно размера на определената сума за възстановяне като главница и лихва. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане). Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, чрез процесуален представител главен юрисконсулт В., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение №2153-15-121/07.05.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, потвърждаваща Разпореждане №[ЕГН], протокол №3045-15-15/02.04.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, за възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия в размер от 20 369, 39 лв., от които 15 282, 54 лв. главница за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. и лихва в размер на 5086, 85 лв., начислена към 02.04.2019г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО след 02.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението.

Първоинстанционният съд приема за установено, че с Разпореждане №138/24.04.2000г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, по молба, подадена на 10.04.2000г., считано от 01.09.1999г. на В. П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2 ал. 1 от Закон за пенсиите отм. при навършена възраст [възраст], като нейният размер е определен при осигурителен стаж от втора категория труд – 33 години 07 месеца и 23 дни по т. 66и от ПКТП. На основание §7 ПЗР на КЗОО от 01.01.2000г. пенсията на лицето е преизчислена при осигурителен стаж от втора категория труд – 27 години 09 месеца и 19 дни и от трета категория – 07 години 03 месеца и 20 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 КСО – 42 години 00 месеца и 21 дни. Пенсията е отпусната при базисен период от 01.01.1983г. до 31.12.1985г. с доход 18 796, 00 лв. и от 01.01.1997г. до 31.08.1999г. с доход 8932, 10 лв. и индивидуален коефициент 2.137. Така отпусканата пенсия е своевременно преизчислявана и осъвременявана с разпореждания, издадени от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив.

Във връзка с направен преглед на пенсионните досиета, е преценена необходимост от установяване правомерността на отпуснатата на жалбоподателката пенсия за ОСВ. За целта с писма изх.№К-23448/23.05.2013г., №МП-15815 #1/ 05.03.2015г. и №МП-15815#3/01.09.2016г. от лицето е изискано да представи всички оригинални документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията, не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС. От страна на лицето няма данни да са постъпили изисканите доказателства, поради което и е стартирана процедура по реда на чл. 108 ал. 1, т. 1 КСО, проведена е служебна кореспонденция с посочени от лицето с декларация от дата 19.05.2017г. работодатели и допълнително представени от П. документи за стаж, в хода на която процедура са събрани доказателства относно редовно оформен осигурителен стаж с продължителност от 28 години 09 месеца и 02 дни от трета категория труд.

С Разпореждане № [ЕГН], протокол №2141-15-34/11.12.2017г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 99 ал. 1 т. 2 б.“г“ КСО е отменено Разпореждане №138/24.04.2000г., с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на П. и всички последващи го. Със същото разпореждане на лицето е отпусната ЛПОСВ от 06.10.2010г. по чл. 68 ал. 3 КСО.Аистративният орган е приел за установено, че П. няма осигурителен стаж от втора категория труд 33 години 07 месеца и 23 дни по т. 66и ПКТП, не е потвърден и осигурителният доход за периода 01.01.1983г. – 31.12.1985г. – 18 796 лв. и от 01.01.1997г. до 31.08.1999г. – 8932, 10 лв. Констатирано е също така, че в регистъра на осигурените лица липсва информация за осигуряване в периода 01.01.1997г. – 31.08.1999г., а лицето не е представило документи относно осигурителен стаж и доход за този период, като не посочва и осигурител. С Решение №2153-15-39/26.02.2018г. Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е оставил в сила разпореждането в частта, отменяща разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го и го е изменил в частта, с която от 06.10.2010г. пожизнено е отпусната пенсия за ОСВ в частта за тригодишния базисен период.

Горното решение е предмет на адм. дело №874/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с решение №1699/ 24.07.2018г., с което жалбата на П. е отхвърлена. Решението на ПАС е оставено в сила с влязло в сила решение №4304/22.03.2019г., постановено по адм. дело №10982/2018г. по описа на ВАС.

Междувременно е постановено и Разпореждане от 27.03.2019г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив, с което на лицето е отпусната социална пенсия за инвалидност.

След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от нея труд през годините при условията на втора категория по чл. 66и ПКТП отм. , Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционият съд формира решаващ извод, че оспорващата не доказва, че са били налице предпоставките за отпускане на пенсията й по разпореждането от 2000 г. при условията на чл. 2 ал. 1 ЗП отм. , поради което получената на основание издаденото разпореждане от 2000г. пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта, в която не е погасена по давност, е получена недобросъвестно от В. П. по смисъла на чл. 114 КСО и подлежи на връщане, ведно с акцесорното задължение за лихви по чл. 113 КСО. Изложени са мотиви, че в случая не е изтекъл, нито петгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115 ал. 1 предложение първо КСО, нито десетгодишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 115 ал. 1 предложение второ КСО за задълженията на жалбоподателя, както за главници, така и за лихви за периодите от 01.01.2014г. до 31.12.2015г.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.

В хода на производството пред Административен съд – Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При правилно установените факти от съществено значение за решаване на спора е изведен верен правен извод за съответствие на административния акт с материалния закон.

Спорен от правна страна е въпроса досежно добросъвестността при получаване на пенсия от П., с оглед приложение на нормата на чл. 114, ал. 1 КСО и правилно ли е установен размера на сумата, подлежаща на възстановяване, определена като главница и лихва.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно липсата на компетентност на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, издал процесното разпореждане на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 113 и чл. 114, ал. 1 КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2 КСО, в редакцията (Изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) към момента на издаване на Разпореждане №[ЕГН], протокол №3045-15-15/02.04.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. С оглед възраженията на оспорващата, в първоинстанционното производство е приобщена и длъжностната характеристика за длъжност „началник на отдел Пенсии“ в ТП на НОИ - Пловдив, в която в раздел V. Преки задължения, т. 2 е разписано и нормативноустановеното правомощие на служителя да издава разпореждания за възстановяване на пенсии.

Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правно начало, което изисква точно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се считат тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане поради наличието на определени обстоятелства.

Във връзка с изложените възражения досежно приетата от административния орган недобросъвестност, следва да се посочи, че позоваването на загубено пенсионно досие не е относимо, при положение, че доказателствата, представени със заявлението се връщат на заявителя. В конкретния случай тази липса е преодоляна, с оглед приобщаването на оригиналното пенсионно досие на П. по прокурорска преписка № 2818/2019г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив (ДП № 260/2019г. по описа на отдел „Икономическа полиция“).

Изразеното от страна на жалбоподателката становище, че заявлението за отпускане на ЛПОСВ не е попълвано от нея, както и че описаните на стр. 2 и 3 документи, не са нейни и тя не е работила при тези осигурители, както и не е представяла описаните документи, се опровергават от изготвената в хода на откритото производство по оспорване съдебно – графологична експертиза, заключението по която е категорично, че както подписът от името на В. П. в молба вх. №15552/10.04.2000г., така и в Сметка към същата молба, е изпълнен от В. П..

Обосновано първоинстанционният съд намира, че до извод в обратната насока не води твърдението, че жалбоподателката не се е подписала под описа на представените документи за стаж и доход, поради което не може да бъде отговорна за действията на длъжностните лица от ТП на НОИ – Пловдив, които са обработвали заявлението за пенсия, отпуснали са такава и са определили размер, доколкото в представеното по делото заверено копие на молба вх.№15552/10.04.2020г. липсват данни да са извършвани поправки, респ. заличаване на данни и попълване на нови такива.

Към 10.04.2000г. няма данни жалбоподателката да е разполагала с удостоверения УП-2 и/или УП-3, следователно и няма как да е представила други документи, удостоверяващи реалните и осигурителен стаж и доход. Не е спорно, че към тази дата 10.04.2000г. П. не е имала необходимите възраст и осигурителен стаж, даващи й право да се пенсионира, поради което и в случай, че твърди, че не тя е посочила документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж, съответно не тя ги е представила, за да се установи, че е била добросъвестна, би следвало да представи документите, които е представила и/или да изиска да бъдат събрани по съответния ред от осигурителите, такива доказателства обаче не са ангажирани, нито в хода на административното, нито в хода на настоящото съдебно производство (а няма и твърдения в тази насока).

Лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от нея труд през годините при условията на втора категория по чл. 66и ПКТП отм. , като впоследствие П., при започналата служебна проверка от НОИ, е декларира, че е работила на места и на длъжности, неотносими към длъжностите, даващи основание за признаване на категориен стаж по посочената точка.

Неоснователно е релевираното от касационната жалбоподателка възражение относно липсата на произнасяне от първоинстанционния съд досежно размера на определените за възстановяване на суми. Фактическите констатации на административния орган са проверени от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът е подложил на преценка заедно с останалите доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 от ГПК (Г. П. К), във връзка с чл. 144 от АПК.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения по назначените съдебно – счетоводна и съдебно – графологична експертизи, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното Решение №2153-15-121/07.05.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, потвърждаваща Разпореждане №[ЕГН], протокол №3045-15-15/02.04.2019г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, с оглед разпореденото възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия от 20 369, 39 лв., от които 15 282, 54 лв. главница за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г. и лихва в размер на 5086, 85 лв., начислена към 02.04.2019г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 КСО след 02.04.2019г. до окончателното погасяване на задължението.

Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, В. П. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция, в размер на 100 лева (сто лева).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 240/04.02.2020г., постановено по адм. дело № 1549 / 2019г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА В. П., с ЕГН: [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева).

Решението е окончателно.