Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С Решение № 297 от 08.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3016/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на В.М против Решение № 2153-15-169 от 31.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № [ЕГН]/12.06.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив.

Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от В.М.Н са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не е правилно определен осигурителният доход за тригодишния базисен период от последните 15 години до 31.12.1996г. за времето от 12.10.1992г. до 27.05.1996г. Касаторката посочва, че, че пенсионният орган не е взел предвид дохода, който е получила за периода от 25.02.1994г. до 02.11.1994г. от ОФ „Единство“- гр. П., през което време счита, че реално е работила, след като е била възстановена на 25.02.1994г. и повторно уволнена на 03.11.1994г. В подкрепа на тезата си представя удостоверение от „ Единство“ ЕООД в ликвидация - правоприемник на ОФ „Единство“с отбелязване, че за посочения период върху получения доход са внасяни ежемесечно вноски за ДОО.

Исканията са за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, както и за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Пловдив, при редовно призоваване, не се представлява, но чрез пълномощника старши юрисконсулт Р.П,в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, като навежда доводи за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да се потвърди.

Върховният административен съд, в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по казуса, приемайки, че формирането на базисния период за определяне на размера на пенсията следва да бъде направен от периодите, в които лицето реално е полагало труд във фирма ОФ „Единство“- Пловдив, от периода, в който са получени суми като обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда, присъдени за изплащане от ОФ „единство“ и доход по договор за управление и контрол при осигурител „Пълдин М“ ЕАД - Пловдив.

В развилото се административно производство, с Разпореждане № [ЕГН]/12.06.2018г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д" от КСО е изменена, считано от 21.09.2016 година, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на жалбоподателката В.М.

Изменението е във връзка и в изпълнение на Решение № 6473/16.05.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 86 по описа за 2018 г. и Решение № 1816 от 27.10.2017 г. на Административен съд - Пловдив, по отношение на определяне на индивидуалния коефициент и размер на пенсията на В.М.

По отношение на стажа на лицето в ОФ „Единство“ за периода, заявен в заявление за отпускане на пенсия, а именно: 11.06.1992г. – 27.10.1992г. или 11.10.1992г. – 27.02.1993 г., ВАС е констатирал, че този стаж е описан в трудовата книжка на Михайлова. В периода 25.03.1992 г. - 31.03.1997 г. е зачетен осигурителен стаж. С огледедвид Относно положения труд и съответно осигурителен стаж в ОФ „Единство “ гр. П., на лицето е зачетен следния: по УП 15 № 5506-15-2516#1/30.06.2016 г. - длъжност „директор“ за периода от 25.03.1992 г. до 27.10.1992 г. - 7 месеца; по Решение № 70/10.05.1993 г. на Пловдивски районен съд, на основание 3, т. 2 от КСО - незаконно уволнение - от 28.10.1992 г. до 28.02.1993 г. - 4 месеца; по Решение № 70/10.05.1993 г. на Пловдивски районен съд, влязло в сила на 14.02.1994г., УП 15 № 5506-15-2516#1/30.06.2016 г., на основание чл. 9, ал. КСО - незаконно уволнение от 28.02.1993 г. - 24.02.1994 г. - 11 месеца и 27 дни; по УП 15 № 5506-15-2516#1/30.06.2016 г. - на длъжност „директор“ от 2 г. до 02.11.1994 г. - 08 месеца и 02 дни; по Решение от 16.02.1996 г. на Пловдивски районен съд, влязло в 27.12.1996 г., основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО - незаконно уволнение от 03.11.1994г.- 31.12.1996 г. -1 година, 1 месец и 28 дни; по УП 15 № 5506-15-3715#1/02.09.2016 г. - в заводоуправление от 01.01.1997 г. до 31.03.03.1997 г. - 03 месеца.

По отношение на периода 14.10.1993г.-27.05.1996г., посочен от В.М в заявлението, след постановения съдебен акт на ВАС, ръководителят на пенсионното осигуряване е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 21.09.2016г. с мотивирано разпореждане. Директорът на Тп на НОИ –Пловдив е потвърдил същото, като е счел, че доходът от получени възнаграждения по договор за управление и контрол при осигурител „Пълдин М“ ЕАД е доказан с Удостоверение №160191606146646828.10.2016г., издадено от ТД на НАП - Пловдив и, като Михайлова е подлежала на задължително осигуряване за 1993г., 1994г., 1995г. и 1996г. по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение отм. , като облагаемият й доход следва да се определи по т. 55 от Указания на Министерство на труда и социалните грижи за прилагане на Наредбата.

Предвид гореизложеното, доходът за тригодишния период, използван за определяне размера на пенсията е формиран по следния начин:

-от 12.10.1992г.-27.10.1992г. реално получено възнаграждение при осигурител ОФ „Единство“- Пловдив в размер на 1 783, 68 лева;

-от 28.10.1992г.-28.02.1993г.- присъдено от съда обезщетение по чл. 225 от КТ, изплатено от осигурител ОФ „Единство“- Пловдив в размер на 13 080 лева;

-от 14.10.1993г.-27.05.1996г.- облагаем доход от получени суми по договор за управление и контрол при осигурител „Пълдин М“ ЕАД в общ размер -34 9721 лева

За да приеме жалбата на Михайлова против решението на директора на ТП на НОИ за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност, като е посочил, че тя е била незаконно уволнена от работодател и осигурител ОФ „Единство" Пловдив, считано от 28.10.1992 г. и е възстановена от 20.03.1997 г. като реално жалбоподателката не е полагала труд по двете правооотношения за времето от 14.10.1993 г. до 27.05.1996 г.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност, макар и фактическите установявания да не са докрай прецизни по отношение на периодите на уволнение.

Претенцията на г-жа Михайлова по отношение на това за периода от 14.10.1993г. до 27.05.1996г. да бъдат взети като осигурителен доход освен сумите от осигурителя „Пълдин М“ ЕАД и суми за периода от 25.02.1994г. до 03.11.1994г. от ОФ „Единство“, обективирани в представеното от нея пред касационната инстанация удостоверение от дружеството „Единство“ ЕООд в ликвидация, е неоснователна.

Това е така, защото е недопустимо, един и същи период от време да бъде зачитан два или повече пъти за осигурителен стаж, но на различни основания. Периодът 25.02.1994г. - 03.11.1994г. е част от признатия като осигурителен доход период 14.10..1993г.-27.05.1996г.

В този смисъл са и Решение № 6890/ 09.05.2019г. по адм. дело № 1213/2019 г. на ВАС, VІ отд.; Решение № 4267/02.04.2018 г. по адм. д. № 12256/17 г., VI отд. на ВАС.

Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК.Пстанционният е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция споделя.

Продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на Михайлова са безспорно установени. Индивидуалният коефициент на лицето е определен съгласно приложимите разпоредби на чл. 70 от КСО, при което е изчислен правилно размерът на пенсията в реалния й размер, предвид наличните документи в пенсионната преписка за осигурителен доход и в съответствие с продължителността на признатия и доказан осигурителен стаж. Пенсионноосигурителният орган не е имал основание да определи друг размер на индивидуалния коефициент и съответно на отпуснатата пенсия, доколкото последният е в пряка връзка с размера на осигурителния доход.

Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а се явява основателно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4, във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К), във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора), съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 297/08.02.2019 г., постановено по административно дело № 3016/2018 г. по описа на Административен съд –Пловдив.

ОСЪЖДА В.М от [населено място] да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата от 100 (сто) лева разноски за осъществената в касационното производство защита от юрисконсулт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.