РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ружена Керанова
Членове: Христина Михова
Деница Вълкова
при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова
в присъствието на прокурора А. В. Г.
като разгледа докладваното от Х. М. К. наказателно дело от общ характер № 20248002201126 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационен протест, подаден от Окръжна прокуратура – В. Т. срещу въззивна присъда № 26/14.11.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 473/2024 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. В протеста и писменото допълнение към него се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната прокуратура поддържа касационния протест единствено в частта, с която се оспорва законосъобразността на оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 216 НК. В тази връзка държавният обвинител прави искане за отмяна на въззивната присъда в посочената й част и връщане на делото за ново разглеждане. Не поддържа протеста в останалата му част по отношение на деянията по чл. 325, ал.1 НК и чл. 144, ал. 3 НК.
Гражданските ищци и частни обвинители – Б. П. В. и Г. Р. В., последната лично и като представител на „****“ ЕООД, както и техните повереници, редовно призовани, не се явяват пред ВКС.
Подсъдимият И. Л. И. и неговият защитник, редовно призовани не се явяват в съдебното заседание.
Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в касационната жалба и в пледоариите на страните, както и всички материали, съобразно пределите на чл. 347 НПК и предоставените му правомощия, намери за установено следното:
С присъда № 29/ 25.06.2024 г., постановена по н. о.х. д. № 956/2023 г. по описа на Районен съд – В. Т. подсъдимият И. Л. И. е признат за невиновен в това, че на 12.10.2021 г., в гр. В. Т. ул. „Марно поле“ № 24, принудил Б. П. В. да извърши нещо противно на волята й – да не се обади на полицията, като употребил за това сила – издърпал от ръката на пострадалата мобилния й телефон, с оглед на което е оправдан по обвинението по чл. 143, ал.1 НК.
С присъдата подсъдимият И. е признат за виновен, че по същото време и на същото място противозаконно унищожил чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Huawei made pro“, собственост на Б. П. В., на стойност 420 лева, като на основание чл. 216, ал.1, вр. с чл. 54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.
С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението на същата дата и на същото място да е унищожил чужди движими вещи /подробно описани в присъдата/, на обща стойност 1244,70 лева, собственост на „****“ ЕООД с МОЛ Г. Р. В. и 1 бр. яке марка „Geografical norwei“ на стойност 168 лева, собственост на Б. П. В., като е оправдан по обвинението по чл. 216, ал.1 НК.
Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на същата дата и на същото място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като предизвикал скандал, нанесъл побой на Б. П. В., като я ударил с ръце, блъскал я, влачел я, скубал я и я дърпал, с което й причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и нанесъл побой на Г. Р. В., като я удрял в областта на лицето и влачел по земята, с което й причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 325, ал.1, вр. чл. 54 и чл. 57, ал. 2 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане диспозитива на присъдата по Общинско кабелно радио „В. Т. , като го оправдал по обвинението със същото деяние да е унищожил алармената система и стоки в магазина, собственост на „****“ ЕООД и 1 бр. яке, марка „Geografical norwei“ на стойност 168 лева, собственост на Б. П. В..
Подсъдимият И. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се заканил с убийство по отношение на Б. П. В. с думите „Ще те убия, ще те затрия, ще те унищожа“, „Ще ви избия, ще ви ликвидирам, ако се обадите в полицията, ще ви ликвидирам и двете“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр.1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 36, вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият с посочената присъда е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се заканил с убийство по отношение на Г. Р. В. с думите „Ще ви ликвидирам, ако се обадите в полицията, ще ви ликвидирам и двете“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр.1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 36, вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК с присъдата е определено едно общо наказание измежду посочените, като на подсъдимия е наложено най – тежкото от тях, а именно - шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл. 23, ал. 2 НК към така наложеното наказание е присъединено и наказанието обществено порицание.
С присъдата районният съд е уважил гражданските искове, предявени от гражданския ищец Б. П. В., като е осъдил подсъдимия да й заплати, както следва: - 420 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени с деянието по чл. 216, ал.1 НК, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 588 лева; - 2000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 325, ал.1 НК, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева; - 2500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 144, ал. 3 НК, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева.
Подсъдимият е осъден и да заплати на Б. В. законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на деянията, както и разноските, направени за процесуалното й представителство по делото в размер на 2500 лева.
Районният съд е отхвърлил гражданския иск, предявен от гражданския ищец Б. П. В. срещу подсъдимия за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й с деянието по чл. 143, ал.1 НК неимуществени вреди.
Подсъдимият е осъден с присъдата да заплати на гражданския ищец Г. Р. В. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от деянието по чл. 325, ал.1 НК, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 10 000 лева.
Осъден е да заплати на гражданския ищец Г. В. и сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 25 000 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Г. В. законната лихва върху присъдените й суми, считано от датата на деянията до окончателното им изплащане, както и направените от нея разноски за процесуално представителство в размер на 2500 лева.
С присъдата районният съд е отхвърлил гражданския иск, предявен от „****“ ЕООД, с управител Г. Р. В., срещу подсъдимия, за заплащане на сумата от 1244,70 лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал.1 НК.
Първоинстанционният съд с присъдата е осъдил подсъдимия да заплати разноските по водене на делото, държавната такса върху уважените размери на гражданските искове, като се разпоредил и с веществените доказателства по делото.
Районна прокуратура – В. Т. подала протест до Окръжен съд – В. Т. срещу първоинстанционната присъда, с искане за осъждане на подсъдимия по обвиненията, по които е бил оправдан. Подсъдимият също останал недоволен и обжалвал присъдата с искане за пълното му оправдаване и отхвърляне на уважените граждански искове.
С въззивна присъда № 26/14.11.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 473/2024 г., предмет на настоящата касационна проверка, Окръжен съд – В. Т. отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият И. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал.1 НК и го оправдал по това обвинение.
На основание чл. 1, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/ въззивният съд признал подсъдимия за виновен в това, че на 12.10.2021 г. е осъществил проява на дребно хулиганство, изразена в скарване и говор на висок тон /крещене/ в магазин в гр. В. Т. ул. „Марно поле“ № 24 в присъствието на Б. П. В. и Г. Р. В., като блъснал последната, за което му наложил административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
Окръжният съд отменил първоинстанционната присъда в останалите й осъдителни части, като признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 216, ал.1 НК и по двете обвинения по чл. 144, ал. 3 НК. Отменил присъдата и в гражданската й част, като отхвърлил уважените с нея граждански искове.
Касационният протест, подаден срещу въззивната присъда, е допустим, тъй като е депозиран от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 НПК и по отношение на съдебен акт от вида на визираните в чл. 346, т. 2 НПК.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
В процесуалния документ, въз основа на който е образувано настоящото касационно производство, твърдението за наличието на касационното основание по чл. 346, ал.1, т. 2 НПК се обосновава с довода за неизпълнение от страна на въззивната инстанция на задълженията й за обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, както и за превратно тълкуване на доказателствата. Конкретно се твърди, че контролираният съд изцяло е игнорирал показанията на свидетелите Б. В., Г. В., А. К. и М. К., като не ги е анализирал поотделно и в тяхната взаимовръзка, а кредитирал обясненията на подсъдимия, без да съобрази, че те не се подкрепят от други доказателства. Не оценил събраните по делото писмени доказателства съобразно действителното им съдържание и поради това неправилно приел, че инкриминираната вещ – мобилен телефонен апарат, не е собственост на Б. В., а на подсъдимия, което довело до незаконосъобразното оправдаване на последния по обвинението по чл. 216, ал.1 НК. В резултат на игнорирането на показанията на пострадалите свидетелки, на тези на свидетелите К. и К., както и на заключенията на съдебно – медицинските експертизи, подсъдимият незаконосъобразно бил оправдан и по обвинението по чл. 325, ал.1 НК. Въззивният съд неправилно приложил материалния закон като приел, че не е осъществен съставът на хулиганство по чл. 325, ал.1 НК, а административно нарушение - хулиганска проява по УБДХ, за което наложил на подсъдимия административно наказание. Превратното интерпретиране на гласните доказателства и изключването от доказателствения анализ на заключенията на съдебно – психиатричните и психологични експертизи обусловило незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия и по обвиненията за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 НК. Всичко това налагало извода, че при изграждане на вътрешното си убеждение въззивният съд не е спазил изискванията на процесуалния закон, гарантиращи, че постановеният от него съдебен акт е основан върху задълбочен и правилен анализ на събраните по делото доказателства. По този начин допуснатите от въззивната инстанция процесуални нарушения довели и до неправилното приложение на материалния закон, съответно до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения. С така изложените доводи се обосновава заявеното с протеста касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
На първо място следва да се очертае обхвата на настоящата касационна проверка, която е лимитирана, както от разпоредбата на чл. 347 НПК, така и от тази на чл. 346 НПК, посочваща видовете съдебни актове, предмет на касационно обжалване. Съгласно чл. 346, т. 2 НПК на касационен контрол подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК. Под нови присъди законът има предвид тези, постановени по реда на чл. 336 НПК, с които е приложен закон за по - тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; когато е осъден оправдан от първата инстанция подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; когато е оправдан осъден от първоинстанционния съд подсъдим. С оглед на това въззивната присъда подлежи на обжалване или протестиране в частите й по отношение на деянията по чл. 216, ал.1 от НК и по чл. 144, ал. 3 НК, тъй като с тях въззивният съд е оправдал подсъдимия, осъден от първоинстанционния съд по същите обвинения. Въззивната присъда подлежи на касационна проверка и в частта, с която на подсъдимия е наложено административно наказание по УБДХ, доколкото с протеста се оспорва законосъобразността на цялостното му оправдаване по обвинението за извършено престъпно деяние по чл. 325 НК, а не се атакува само административнонаказателната част на въззивния съдебен акт. В случаите на чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК ангажирането на административнонаказателната отговорност на подсъдимия е предшествано от извод, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Тази особеност обосновава допустимост на касационния контрол върху оправдателната част на въззивния съдебен акт, когато между страните е налице спор дали деянието е съставомерно по НК, или е административно нарушение, както е в настоящия случай. Когато се спори само относно квалификацията на административното нарушение или размера на наложеното административно наказание, въззивната присъда попада сред изключенията, неподлежащи на касационен контрол, по чл. 346, т. 2 НПК (вж. реш. № 79/2020 г. по н. д. № 309/2020 г. на ВКС, І - во н. о.; реш. № 164/2020 г. по н. д. № 647/2019 г. на І н. о.; реш. № 65/2024 г. по н. д. № 644/2023 г. на ВКС, ІІ – ро н. о.)/. Това уточнение е необходимо, тъй като в диспозитива на въззивната присъда неправилно е посочено, че тя подлежи на обжалване и протестиране единствено в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвиненията по чл. 216 и чл. 144, ал. 3 НПК.
Прегледът на процесуалната дейност на контролирания съд дава основание за извод, че при постановяване на въззивния съдебен акт /в частите, подлежащи на касационен контрол/ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение по фактите и приложимото право.
Въззивният съд е признал подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението по чл. 216, ал.1 НК, като е приел, че унищожената вещ - мобилен телефонен апарат „Huawei made pro“, на стойност 420 лева, е била негова собственост, а не на св. Б. В., поради което деянието било несъставомерно. За да достигне до това заключение контролираният съд превратно е тълкувал съдържанието на писмените доказателства, събрани по делото.
Позовал се е на приложената в материалите от досъдебното производство справка /л. 124, т. І от досъд. пр./, направена от Директор на Дирекция „Сигурност“ БТК ЕАД, според която включената в мрежата на Vivacom СИМ карта с № **** е издадена на абоната И. Л. И. /подсъдимия/. Въззивната инстанция не е съобразила факта, че тази справка не се отнася за СИМ картата, поставена в унищожения мобилен телефон, а за СИМ – карта, предадена с протокол за доброволно предаване от Б. В. /т. І, л. 120 от досъд. пр./, заедно с батерия и слот за поставяне на карта, намерени от пострадалата в дома й. Посочените предмети са били обект на назначената на досъдебното производство техническа експертиза /т. І, л. 38 - 47 от досъд. пр./, от заключението на която се установява, че заедно съставят устройство с двойно предназначение. Изследваното устройство с поставената в него СИМ карта е различно от мобилния телефон и неговата СИМ карта, предмет на престъплението по чл. 216, ал.1 НК. Това се установява и от протокола, с който подсъдимият доброволно е предал на разследващите органи унищожената инкриминирана вещ /л. 121 от досъд. пр./ и който е останал извън доказателствения анализ на контролирания съд. Последният като довод за оправдаването на подсъдимия е посочил и че обвинението не е ангажирало доказателства относно собствеността на инкриминираната вещ, неглижирайки по този начин собственото си задължение, произтичащо от нормата на чл. 13, ал. 1, чл. 107, ал. 2 НПК за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина. Въззивният съд не е извършил необходимия доказателствен анализ на показанията на св. Б. В., изложени при разпита й на досъдебното производство /л. 19 - 20 от досъд. пр./, приобщени по реда на чл. 281 НПК в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в които тя е посочила, че телефонът е закупен от нея от Vivacom, на изплащане, за сумата от 2000 лева, като е съобщила и номера на СИМ картата, която се е намирала в него. Контролираният съд не е проверил посочената от пострадалата информация чрез изискване на справка от съответния мобилен оператор.
Изложеното налага извода, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията за задълбочено, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, превратно е тълкувала съдържанието на писмени доказателства и изцяло е игнорирала други доказателствени източници, пряко относими към предмета на доказване, което като резултат е довело до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 216, ал.1 НК, относно инкриминирания мобилен телефонен апарат.
Същото нарушение на процесуалните правила контролираният съд е допуснал и при осъществяване на доказателствения анализ, въз основа на който е оправдал подсъдимия по обвиненията за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 НК - едното по отношение на пострадалата Б. В., а другото спрямо пострадалата Г. В.. Въззивният съд е признал подсъдимия за невиновен по тези обвинения, като е счел, че по делото не са събрани доказателства за това деецът да е обективирал чрез думи или действия закани с убийство спрямо пострадалите, че заканите са възприети от тях и че могат да възбудят основателен страх за осъществяването им. До това заключение е достигнал, като е счел за необективни показанията на двете пострадали, тъй като същите били майка и дъщеря и имали интерес да уязвят подсъдимия с оглед влошените им отношения. Няма съмнение, че суверенно право на въззивния съд е да формира вътрешното си убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствата, но това следва да стане при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи установяването на обективната истина. Вярно е, че в конкретната ситуация основен доказателствен източник за обстоятелствата, предмет на обвинението, са единствено показанията на пострадалите, които пряко са заинтересовани от изхода на делото. Това изисква извършването на задълбочен анализ на посочените гласни доказателства, чрез изследване на тяхната последователност, подробност и логичност. Същите е следвало да бъдат съпоставени, както помежду им, така и с останалите събрани по делото доказателства, за да се прецени доколко и в каква степен се потвърждават от тях. В тази връзка е било необходимо и задължително изнесената от свидетелките информация при разпита им в хода на първоинстанционното съдебно следствие и при разпитите им на досъдебното, показанията от които са приобщени по реда на чл. 281 НПК, да бъдат изследвани задълбочено, като се съпоставят с показанията на св. К. за личните му възприятия от инцидента относно състоянието на двете пострадали и поведението на подсъдимия; показанията на св. К. за проведения от нея разговор с подсъдимия и отправените заплахи от него по отношение на пострадалите; заключенията на съдебно - медицинските експертизи констатирали получените от двете свидетелки телесни увреждания; заключенията на съдебно - психологичните и психиатрични експертизи, изготвени по отношение на пострадалите и подсъдимия. Такава проверка не е осъществена от контролирания съд, с което същият съществено се е отклонил от процесуалните правила, гарантиращи разкриването на обективната истина. За да обори достоверността на показанията на св. Б. В. въззивният съд е използвал и недопустим процесуален подход, като се е позовал на постановление на РП - В. Т. с което е прекратено наказателно производство – ДП № ЗМ-596/2021 г. на РУ - В. Т. образувано за друго деяние по чл. 144, ал. 3 НК, осъществено няколко месеца по – рано / на 03.07.2021 г./ от престъплението по настоящото дело /12.10.2021 г./. На базата на отразеното в посоченото постановление /т. ІІ, л.15 от досд. пр./ контролираният съд е направил извода, че тъй като св. Б. В. била заявила в неин разпит по прекратеното производство, че не се страхува от подсъдимия, то и по настоящото наказателно производство заканата с убийство не би могла да предизвика основателен страх у свидетелката за нейното осъществяване.
Незаконосъобразно въззивният съд е възприел коментираните в посоченото постановление показания на св. Б. В. като свидетелски показания депозирани в настоящия наказателен процес, в нарушение на задължението си да обоснова решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, освен в случаите, изрично предвидени в НПК /чл. 18 НПК/, какъвто не е настоящият. Принципът за непосредственост при събирането на доказателствата в наказателния процес изключва възможността съдът да съобразява и отчита свидетелски показания /още повече интерпретацията на такива/, депозирани по други производства. Същевременно контролираният съд не е обсъдил и изцяло е игнорирал показанията на св. Б. В., изложени пред първоинстанционния съд, за това, че се е съгласила да се прекрати предходното наказателно производство, водено срещу подсъдимия, с цел да не се влошат допълнително отношенията им, предвид на това, че имат общо дете, за което трябва да полагат грижи, надявайки се, че И. ще промени поведението си, което не се е случило. Въззивният съд не е изложил и аргументи за това какво значение има изявлението на св. Б. В. по прекратеното наказателно производство за обосноваността на обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК по отношение на Г. В.. Показанията на последната изобщо не са обсъдени и оценени от въззивната инстанция, въпреки че същите са пряко относими към предмета на делото и съответно от съществено значение за разкриване на обективната истина.
Същите съществени процесуални нарушения са допуснати и при постановяване на въззивната присъда в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал.1 НК и му е наложено административно наказание по УБДХ. По отношение на посоченото обвинение въззивният съд не е осъществил дължимия задълбочен анализ на показанията на пострадалите при извършване на деянието - свидетелките Б. В. и Г. В., за нанесения им от подсъдимия побой и причинените им телесни увреждания. Техните показания са от съществено значение за разкриване на обективната истина, доколкото в обвинителния акт се твърди, че именно чрез упражненото върху тях насилие са извършени хулиганските действия, осъществяващи състава на чл. 325, ал.1 НК. Информацията, изложена от двете свидетелки не е обсъдена задълбочено, като контролираният съд не е посочил кои от показанията им кредитира /при положение, че по реда на чл. 281 НПК са приобщени показанията им от досъдебното производство, изложени както пред разследващия полицай, така и пред съдия/ и на кои не дава вяра и по какви съображения.
Показанията им не са съпоставени и с изложеното от св. К. за възприетото от него състояние на пострадалите и помощта, която им е оказал; заключенията на съдебно – медицинските експертизи за вида, характера, степента и механизма на получените от пострадалите травматични увреждания; показанията на пристигналите на мястото полицейски служители - свидетелите П. Г. и Д. Е., за вида и състоянието, в което са заварили двете жени.
Изложеното е илюстрация на констатираното неизпълнение на задълженията на въззивния съд за извършване на задълбочен, подробен и обективен доказателствен анализ. Игнорирани са относими доказателства, а същевременно недопустимо са използвани за доказателствена основа такива, които не са събрани по надлежния процесуален ред. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила за събиране, анализ и оценка на доказателствата са довели до неправилно приложение на материалния закон и оправдаването на подсъдимия по обвиненията по чл. 216, ал.1, чл. 144, ал. 3 НК и чл. 325, ал.1 НК, което налага отмяната на въззивната присъда в посочените части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При излагане на правните изводи в мотивите на въззивната присъда е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, което съдебната практика приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 , пр. 1 НПК. То се изразява в наличието на противоречие и неяснота в доводите на въззивната инстанция за оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 325 НК и тези, въз основа на които е преценила, че е осъществена хулиганска проява по УБДХ. От една страна контролираният съд е приел, че подсъдимият не е действал с хулигански мотиви, тъй като целял да „разреши“ личния си конфликт със св. Б. В. относно контактите му с детето /л. 10 от в. мотивите/, както и че деянието не е осъществено на публично място и пред повече хора, с оглед на което е счел, че не е осъществен състава на чл. 325, ал. 1 НК. В същото време, акцентирайки върху факта, че само св. К. е чул шума и виковете от съседния до неговия офис магазин, в близост до който нямало други хора и че „нито едно външно лице не е възприело скандала между тримата, нито действията на всяко едно от лицата, участващи в спора“ /л. 13 от мотивите на възз. присъда/, въззивният съд преценил, че проявата на подсъдимия е хулиганска /л. 12 - 13 от мотивите на възз. пр./, макар и по отношение на нея, съгласно дефиницията, дадена в чл. 1, ал. 3 УБДХ /подробно възпроизведена на л.11 от мотивите на възз. пр./ също да се изисква да е осъществена „на публично място пред повече хора“. Иначе казано, от мотивите на въззивната присъда не става ясно защо отсъствието на едно и също обстоятелство – публичността, необходимо за квалифицирането и на престъплението по чл. 325, ал.1 НК, и на нарушението на чл. 1 УБДХ, в първия случай е основание за оправдаването на подсъдимия по обвинението, а във втория за налагането на административно наказание. Налице е и противоречие между приетото от контролирания съд от фактическа страна, че хулиганската проява по УБДХ е осъществена от подсъдимия „като блъснал“ Г. В. / вж. диспозитива на възз. присъда и л.12 от мотивите/ и последващата констатация /л. 13 от мотивите/, че такова поведение не се установявало от показанията на единствения очевидец - св. К.. Посочените противоречия и неясноти в мотивите на въззивния съдебен акт възпрепятстват възможността за установяване на действителната воля на въззивния съд не само за оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 325, ал.1 НК, но и за налагането на същия на административна санкция за извършена хулиганска проява по чл. 1 УБДХ, а по същество това е нарушение от категорията на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК.
В заключение следва да се посочи, че допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила обуславят основателността на изложените в протеста твърдения за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Те могат да бъдат отстранени единствено по реда на чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК - чрез отмяна на атакувания съдебен акт в частите, с които подсъдимият е оправдан по обвиненията по чл. 216, ал.1 НК, по 144, ал. 3 НК и по чл. 325, ал.1 НК, съответно и в частта, с която е наложено наказание по УБДХ, и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, при което да бъде извършен пълноценен анализ на доказателствената съвкупност, като се изложат ясни аргументи в подкрепа на взетото решение.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 26/14.11.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 473/2024 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. в частите, с които подсъдимият И. Л. И. е оправдан по обвиненията по чл. 144, ал. 3 НК, чл. 216, ал.1 НК и по чл. 325, ал.1 НК, както и в частта, с която му е наложено административно наказание по чл.1 УБДХ.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция от стадия на въззивното съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
10