РЕШЕНИЕ

№ 47

гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Блага Иванова

Членове: Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова

в присъствието на прокурора Петя Маринова

като разгледа докладваното от К. К. К. наказателно дело от общ характер № 20248002201033 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра против присъда № 11 от 19.09.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 160/2024 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

С касационния протест се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът поддържа, че съдебният акт на Окръжния съд е поставен в нарушение на закона, тъй като наказателният закон е бил приложен неправилно при постановяване на оправдателната присъда; че в наказателното производство били събрани достатъчно и непротиворечиви доказателства, водещи до еднозначния извод за виновността на подсъдимия; че от установените факти по делото се налага извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна действия по управление на моторно превозно средство, след като е употребил наркотично вещество – кокаин; че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК – управлявал е автомобил на 9.12.2022 г., след като с влязъл в сила административен акт временно му е било отнето свидетелството за правоуправление; че Окръжният съд неправилно е приложил материалния закон и въпреки наличието на достатъчно и безспорни доказателства за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 343в, ал. 3 НК е оправдал подсъдимия.

С протеста се отправя искане за отмяна на присъдата на ОС – Силистра и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на въззивното производство за отстраняване на допуснатите нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения срещу присъдата на въззивния съд протест по изложените в него съображения. Заявява, че е доказано управлението на подсъдимия на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество – кокаин; че във взетата кръвта проба не е установено наличието на кокаин, но такъв е констатиран във взетата проба от урина; че вещото лице от съдебномедицинската експертиза е разяснило в съдебно заседание на първата инстанция, че специфичният за кокаина метаболит не може да попадне в организма на човека по друг начин, освен чрез прием на кокаин; че приемането на лекарства от подсъдимия е много след инкриминираното деяние; че неправилно съдът е оправдал подсъдимият по обвинението по чл. 343в, ал. 3 НК, като в този смисъл необосновано съдът е коментирал незаконосъобразността на заповедта за временното отнемане на свидетелството за правоуправление, която не е била атакувана и е влязла в сила. Прокурорът от ВКП пледира за уважаване на протеста, за отмяна на присъдата на ОС – Силистра и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Подсъдимият Р. Р. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват пред касационния съд, за да изразят лично становище по протеста на прокурора.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното: Касационният протест е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

С присъда № 26 от 22.02.2024 г. по н. о.х. д. № 626/2023 г. Силистренският районен съд е признал подсъдимия Р. Д. Р. за виновен в това, че на 10.08.2022 г., в /населено място/, е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – кокаин, установена със съдебно-химическа експертиза № Е-229/8.12.2022 г. ва ВМА – Варна, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 54 НК му наложил наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 700 лева. На основание чл. 343г НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК съдът е приспаднал времето, през което Р. е бил лишен от това право по административен ред. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен за това, че на 9.12.2022 г. в /населено място/ е управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за правоуправление, наложена с влязла в сила на 30.08.2022 г. заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, поради което и на основание чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК и чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът определил на подсъдимия едно общо наказание лишаване от свобода в размер на една година, при първоначален общ режим, към което присъединил наказанията глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на ОДМВР Силистра сумата от 958 лева – разноски по делото и в полза на Районен съд – Силистра сумата от 160 лв. – разноски по делото.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Силистренския окръжен съд е било образувано в. н.о. х.д. № 160/2024 г., приключило с присъда № 11 от 19.09.2024 г., с която на основание 334, т. 2 НПК и чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и вместо нея признал подсъдимият Р. Р. за невинен на 10.08.2022 г., в /населено място/, да е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества – кокаин, установена със съдебно-химическа експертиза № Е-229/8.12.2022 г. ва ВМА – Варна, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и го признал за невинен на 9.12.2022 г. в /населено място/ да е управлявал моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за правоуправление, наложена с влязла в сила на 30.08.2022 г. заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал да е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.

Обобщено доводите в касационния протест сочат на поддържано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а именно, че Окръжният съд неправилно е приложил материалния закон и въпреки наличието на достатъчно и безспорни доказателства за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 343в, ал. 3 НК е оправдал подсъдимия.

Възражението на прокурора за нарушение на материалния закон е неоснователно.

Основният аргумент, изложен в протеста, е че в случая подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество, което е установено по надлежен ред.

По този въпрос въззивният съд е изложил надлежни правни съображения, които са в съответствие със закона и практиката на ВКС. ОС – Силистра приел за несъмнено установени следните фактически положения, а именно, че подсъдимият Р. Р. е управлявал моторно превозно средство на 10.08.2022 г. в /населено място/; че е бил спрян за проверка и тестван с техническо средство, което отчело положителен резултат за кокаин; че подсъдимият оспорил резултата и бил придружен до ЦСМП Силистра, където дал проби кръв и урина; че при изследваната проба кръв било установено липса на наркотични вещества, включително липса на кокаин и негови метаболити; че при изследване на пробата урина било установено наличие на следи от метаболит на кокаин – бензоилекгонин.

При тези факти въззивният съд е приложил закона правилно. Изложил е на л. 37 гръб от въззивното дело съображения за това, че нормата на чл. 343б, ал. 3 НК е бланкетна и препраща към надлежния ред за установяване на наркотично вещество, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Към момента на извършване на инкриминираното деяние – 10.08.2022 г. разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК не е съдържала изискването за установяване на употребата на наркотично вещество да става по надлежния ред, а това изискване изрично е въведено в закона с изменението на НК, обнародвано в ДВ, бр. 67, 2023 г. Независимо от това, и преди това изменение на закона, установяването на употребата на наркотични вещества се е осъществявало по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Този ред, и конкретно чл. 23, ал. 1 от Наредбата, не е бил променян от приемането на подзаконовия нормативен акт до настоящия момент.

Съобразно чл. 23, ал. 1 от Наредбата употребата на наркотични вещества или техните аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. В този смисъл без правно значение са резултатите от изследването с техническото средство и от изследването на пробата урина.

След като употребата на наркотично вещество не е установено по предвидения в Наредбата надлежен ред, то Окръжният съд правилно е приложил закона като е оправдал подсъдимият Р. поради обективна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл. 343б, ал. 3 НК – липсата на наркотично вещество в кръвта на лицето.

Правилно е приложен законът и с оправдаването на подсъдимия Р. по обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 НК. Очевидно е, че двете обвинения са неразривно свързани. Това е така, защото инкриминираната заповед, с която временно е отнето свидетелството за правоуправление на подсъдимия, има за свое фактическо основание управлението на моторно превозно средство след установена употреба на наркотично вещество.

При осъществения инцидентен контрол за законосъобразност на заповед № 22-1099-00412 от 11.08.2022 г., влязла в сила на 30.08.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра, Окръжният съд правилно е приел, че липсва основание за издаване на административния акт, доколкото условията на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП не са били налице – не е била установена употребата на наркотично вещество с медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване. Липсата на съществен обективен елемент от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК логично е довела до законосъобразното оправдаване на подсъдимия Р. по това обвинение.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Окръжен съд – Силистра по в. н.о. х.д. № 160/2024 г. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 19.09.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 160/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, Наказателно отделение.

Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.