Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: СВИЛЕНА П. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 8687 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160 ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „Скорпион груп“ ООД, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. К., против Решение № 3339/21.05.2021 г., постановено по адм. дело № 9172/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), първо отделени, 64 състав,, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против „Решение № 1037 от 17.06.2019 г. на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП София“ и са присъдени разноски в полза на „Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София при НАП“.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения за това, че от една страна съдът не е изложил собствени фактически и правни изводи, пресъздал е тези изложени в ревизионния акт, без да обсъди събраните доказателства в аспекта на възраженията на жалбоподателя в нарушение на задължението му по чл. 160 ал. 1 от ДОПК. Поддържа и че в нарушение на чл. 9 ал. 3 и ал. 4 във вр. с чл. 170 от АПК съдът не е дал конкретни указания по разпределяне на доказателствената тежест. По същество счита и че това е довело и до неправилното приложение на материалния закон при разрешаване на правния спор по същество. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град на основание чл. 221 ал. 2 от АПК и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и т. 2 от АПК – да върне делото за нова разглеждане от друг състав на АССГ. Представя подробни писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения.

При извършената при условията на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящата съдебна инстанция констатира, че постановеното съдебно решение е недопустимо и като такова при условията на чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК ясно определя предмета на съдебния контрол в производствата като настоящото и това е ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК.

В случая видно от мотивната част и диспозитива на решението на Административен съд – София-град, същият е разгледал като предмет на спора Решението на Директора на Дирекция "ОДОП" – София (отделен е въпросът и че неточно в диспозитива е посочено, че актът е с издател „Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при НАП гр. София).

Разглеждането като предмет на спора на нещо различно от определеното от закона, прави постановеното решение недопустимо. По силата на чл. 156, ал. 1 ДОПК обжалването пред Директора на Дирекция „ОДОП“ е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, но решението на решаващия орган не е акт, който подлежи на обжалване пред съд.

В конкретния случай предмет на оспорване пред състава на АССГ, както това ясно е заявено с жалбата до него, е законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № -22221018004598-091-001 от 25.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1037/17.06.2019 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София в частта относно установените задължения както следва: По ЗКПО в размер общо на 2 726,80 лева главници и 932,49 лева лихви и По ЗДДС в размер общо на 12 689,76 лева главници и 4 147,29 лева лихви. Неправилно в тази връзка определения при образувана делото съдия-докладчик с разпореждане от 13.08.2019 г. е оставил без движение жалбата вкл. и до „уточняване кое обжалва – Решението или РА, връчено му е решението“, правилно с Определение № 7690 от 11.10.2019 г. същият съдия-докладчик е очертал предмета на правния спора, а именно че е сезиран с „жалба против „РА № 22221018004598-091-001 от 25.03.2019г., потвърден с Решение № 1037 от 17.06.2019г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София“, който предмет изцяло е подменен в постановения съдебен акт, от новоопределения с протокол от 06.08.2020 г. съдия-докладчик, който е отхвърлил жалба против „Решение № 1037/17.06.2019 г. на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП София“, като в подобен смисъла са и мотивите му. В този порядък не може да се приеме, че е допусната техническа грешка.

В обобщение като е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на акт, който не подлежи на съдебен контрол, а и не е заявен като предмет на оспорване от жалбоподателя, съдът е постановил недопустимо решение.

В този смисъл и Решение № 3712 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2021 г., VIII о., Решение № 3714 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7457/2021 г., VIII о. и Решение № 9916 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2021 г., I о.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение Върховният административен съд следи служебно и въпреки че в касационната жалба не е наведен довод за недопустимост на решението като касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, на основание чл. 221, ал. 3 АПК с оглед констатираната служебно недопустимост на същото, то следва да се обезсили и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане на жалбата против Ревизионен акт (РА) № -22221018004598-091-001 от 25.03.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1037/17.06.2019 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София в частта относно установените задължения както следва: По ЗКПО в размер общо на 2 726,80 лева главници и 932,49 лева лихви и По ЗДДС в размер общо на 12 689,76 лева главници, ведно със съответните лихви за забава (размерът на лихвите следва да бъде уточнен).

При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 1 от АПК, съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 170 ал. 3 от АПК, при необходимост и тези по чл. 171 ал. 5 във вр. с чл. 9 ал. 3 от АПК; да събере и обсъди, поотделно и в съвкупност, всички събрани по делото доказателства; както и да изложи собствени мотиви по спорните за делото въпроси - съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК.

По исканията за разноски на страните, направени в настоящото касационно производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, който ще разгледа повторно делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3339 от 21.05.2021 г., постановено по адм. дело № 9172/2019 г. по описа на Административен съд – София град, първо отделение, 64-ти състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. П. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА