Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на М.Е, чрез пълномощник адв. А.А от АК – Смолян, срещу решение № 374/02.10.2018г., постановено по адм. дело № 198/2018г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1012-20-47#1 от 25.06.2018г. на директора на ТП на НОИ - Смолян и потвърденото с него разпореждане № 201-00-1342-4 от 09.05.2018г. на ръководител по осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян. Развитите съображения от жалбоподателя за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 54а и чл. 54г, ал. 4 от КСО във вр. с Регламент (ЕО) 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Смолян, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение № 1012-20-47#1 от 25.06.2018г. на директора на ТП на НОИ - гр. С., с което е оставено в сила разпореждане № 201-00-1342-4 от 09.05.2018г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Смолян, на основание чл. 54г, ал. 4 КСО, за спиране производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на М.Е, считано от 01.04.2018г. Изложени са съображения за налични данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението и / или е необходимо изясняване на осигурителен стаж при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които България е страна. Административният орган сочи, че за лицето е удостоверен от страна на КИ на Испания с ПД U1 период на осигурена заетост от 29.11.2017г. до 13.12.2017г. След извършена проверка от страна на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР е установено, че Емирска е напуснала територията на Р България на 27.11.2017г. и се е завърнала на 30.11.2017г. Резултатите от проверката са обективирани в писмо вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018г. Обоснован е извод за наличие на разминаване на последния ден на осигуряване в Испания и датата на която лицето влиза в България.
Първоинстанционният съд отхвърля оспорването като формира извод за издаване на обжалвания акт от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и при наличие на обосноваващите го материалноправни предпоставки по чл. 54г, ал. 4 от КСО. Мотивите на решаващия съд се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че Емирска се е регистрирала като безработна и с разпореждане от 16.03.2018 г. й е отпуснато ПОБ от 15.12.2017 г. до 14.12.2018 г. в размер на 83.80 лв. дневно. В посочения период при компетентния орган по безработицата са постъпили данни, че касаторката е напуснала страна за три дни от 27.11.2017 г. до 30.11.2017 г., а са представени документи за осигурена заетост в Испания от 29.11.2017 г. до 13.12.2017 г., като е налице несъответствие на данните по отношение на удостоверения период на осигурена заетост и е поискано извършването на нова проверка на периода на заетост от КИ на Испания. Въз основа на твърденията за заетост на територията на Р. България – с. В.о, гр. Н. за този период при командироване (колективен трансфер на работници) от Servicios Agrikolas Lyubo, SLU с управител Л.С е инициирана проверка за реално започване на дейността. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, действайки при условията на обвързана компетентност и при наличието на предпоставките, посочени в чл. 54г, ал. 4 КСО, правилно е издало разпореждане за спиране производството по изплащането на паричното обезщетение за безработица, което законосъобразно е оставено в сила от директора на ТП на НОИ – Смолян.
Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – Смолян, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Осигурителните вноски са дължими и се внасят върху изплатено трудово възнаграждение за упражнена трудова дейност. По силата на разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Р. Б е страна. Приложението на чл. 54г, ал. 4 КСО има обезпечителен характер, при съобразяване на принципите за съразмерност и осигурява възможност за законосъобразно произнасяне след изясняване на правнозначимите факти относно отказ или прекратяване на изплащането, респ. отпускане и изплащане на обезщетението. В Р. Б е налице солидарен принцип на осигурителна система, поради което спирането е в интерес, както на обществото, ДОО, така и на осигуреното лице.
В ТП на НОИ – Смолян е получено писмо с вх. № 1029-20-783#1/19.06.2018г. от Областна дирекция на МВР – Смолян, с което са уведомени, че от страна на Окръжна прокуратура е образувана преписка с № 1348/14.06.2018г. по описа на ОП – Смолян и е разпоредено на Областна дирекция на МВР – Смолян извършване на проверка с рег. № 345 ЗМ 56/15.06.2018г.
В случая e обоснована необходимостта от установяване съответствието на подаваните данни от осигурителя Servсios Agricolas Lyubo, SLU и упражняваната трудова дейност от лицето в контекста на неоспорените данни за пребиваването му на територията на РБългария и К. И в периода, в който е следвало да извършва трудова дейност, както и за режима на командироване, с оглед спазване изискванията на Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, приета на основание чл. 121а, ал. 8 КТ и чл. 58, ал. 1 от Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Неоснователни са възраженията на касатора за издаване на оспорения административен акт при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Извършените проверки от страна на компетентните държавни органи на територията на България и резултатите от тях, сочат за наличието на данни по смисъла на чл. 54г, ал. 4 КСО, които обосновават материалната законосъобразност на акта. Доколкото за осигуряване на координация на националната осигурителна система на Испания и на България приложение намира Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), то същият в чл. 61 признава осигурителния стаж като основна предпоставка за придобиване на осигурителни права. Българският осигурителен стаж се включва в използваното по – общо понятие „осигурителен период”, което може да обхване и периоди на трудова заетост и на пребиваване, когато по законодателството на отделната държава членка на Европейския съюз тези периоди имат осигурителноправни последици. Обстоятелството, че компетентните български институции са поискали представяне на допълнителна информация, документи или подкрепящите ги доказателства, необходими за установяването на правата и задълженията на Емирска, по повод на изплащане на обезщетението за безработица и на това основание са спрели образуваното административно производство, не ограничава правата, които тя има по чл. 45 и чл. 49 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС). При положение, че е налице различие на законодателствата на двете държави (България и Испания) в областта на социалната сигурност и политика, прогласеният в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество задължава компетентните национални органи да използват всички средства, с които разполагат, за да постигнат целта на основните права на гражданите на Европейския съюз (вж. напр. Решение от 1 октомври 2009 г., Leyman, C 3/08, EU:C:2009:595, т. 49 и цитираната съдебна практика).
Предвид изложеното, разпореждането за спиране на образуваното административно производство по изплащане на обезщетението за безработица, доказва необходимостта от извършване на проверка на претендираните осигурителни права на лицето, свързани с отпускане на съответното социално плащане и зачитане на осигурителни периоди за положен труд на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Една такава мярка (спиране на производството по изплащане на обезщетение за безработица), не би надхвърлила необходимото за постигането на ефективна координация на социалната сигурност между двете държави членки на ЕС, защото последните остават отговорни за организирането и финансирането на собствените си социалноосигурителни схеми. Следователно обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Смолян и потвърденото с него разпореждане, издадено от ръководителя на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – Смолян, са в съответствие с принципа на пропорционалност, който е основополагащ за правото на ЕС, част от което е и Регламент 883 / 2004.
Спирането на производството по изплащане на обезщетение за безработица се явява в допустим от закона обем с оглед охрана на обществения интерес. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд по идентични казуси: решение № 5755/16.04.2019г., постановено по адм. дело № 999/2019 по описа на ВАС, VI о.; решение № 6118/ 23.04.2019г., постановено по адм. дело № 13691/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение № 6121/23.04.2019 г., постановено по адм. дело № 14441/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение № 5421/10.04.2019г., постановено по адм. дело № 13594/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение №5618/15.04.2019г., постановено по адм. дело № 14887/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение №5612/15.04.2019г., постановено по адм. дело № 14442/2018г. по описа на ВАС, VI о.; решение № 6884/09.05.2019г., постановено по адм. дело № 14443/2018г. по описа на ВАС, VI о., решение № 7312/16.05.2019г., постановено по адм. дело № 13597/2018г. по описа на ВАС, VI о., решение № 7767/23.05.2019г., постановено по адм. дело № 14019/2018г. по описа на ВАС, VI о., др.
Оспорените актове са материално законосъобразни. С отхвърляне на подадената жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и с оглед осъществената защита на административния орган от юрисконсулт пред касационната инстанция, в полза на Териториално поделение на НОИ – Смолян следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374/02.10.2018г., постановено по адм. дело № 198/2018г. по описа на Административен съд – Смолян.
ОСЪЖДА М.Е да заплати на Териториално поделение на НОИ - Смолян, със седалище в гр. С., бул. „България” № 12 съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.