№

270

София, 09 юни 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при участието на секретаря Даниела Околийска

и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 1381 по описа за 2011 година.

Постъпила е касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Й. С. М. против решение № 485 от 10.12.2010 г., постановено по внохд № 1016/10 г. на Окръжния съд-гр.Плевен. Претендира се наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 НПК, според жалбоподателя, засегнали решението и в двете му части – наказателна и гражданска. Иска се връщане на делото за ново разглеждане или изменение на съдебния акт в гражданската му част. Пред ВКС жалбата се поддържа.

Подсъдимият и прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценяват жалбата като неоснователна.

За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 3676/06 г. Районният съд-гр.Плевен осъдил подсъдимия М. А. З. на основание чл. 128, ал. 1 и чл. 54 НК на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на М. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 45 000 лева.

По жалба на подсъдимия с решение по внохд № 539/08 г. ПОС отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане.

С присъда по нохд № 251/09 г. ПРС осъдил подс.З. на основание чл. 132, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 128, ал. 1 и чл. 54 НК на две години лишаване от свобода, условно за срок от три години, като отхвърлил предявения от М. граждански иск, като погасен по давност.

По жалби на подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец с оспореното пред ВКС въззивно решение ПОС отменил на основание чл. 334, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3, във връзка с ал. 2 НПК, във връзка с чл. 81, ал. 3 и чл. 80, ал. 1, т. 4 НК присъдата на ПРС изцяло в наказателната част, с която подсъдимият е признат за виновен по чл. 132, ал. 1, т. 1 НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал. 1 НК и прекратил производството, водено срещу същия за деянието по настоящото дело. На основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК ПОС оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение по чл. 128 НК и потвърдил присъдата, в частта, с която ПРС се е произнесъл по гражданския иск. В частта по разноските присъдата на ПРС е отменена.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:

В жалбата се възразява следното: неправилно на досъдебното производство е повдигнато обвинение по чл. 128 НК, вместо по чл. 115, във връзка с чл. 18, ал. 1 НК; преквалификацията по чл. 132, във връзка с чл. 128 НК се основава само на обясненията на подсъдимия, без да са съобразени останалите доказателства, в частност показанията на св.Г. С., дадени пред ПРС на 16.09.2009 г.; неправилно е приложена давността спрямо предявения граждански иск.

Първото възражение не държи сметка за това, че съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 1 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Несъгласието с конкретно негово решение на стадия на досъдебното производство е следвало да бъде заявено надлежно, при съобразяване на възможностите, очертани най-общо в чл. 143 от Закона за съдебната власт. Данните по делото указват, че с постановление с изх № 406 от 28.03.2002 г. прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Плевен е отказал образуването на производство срещу подсъдимия за престъпление по чл. 115 НК, като това постановление не е оспорено по предвидения в закона ред. Съдът, в пределите, очертани от внесения обвинителен акт, няма правомощия за контрол върху дейността на прокурора, на която се поставя акцент в жалбата на подсъдимия.

Възражението, свързано с преквалификацията на деянието по чл. 132 НК игнорира мотивите на въззивното решение. Най-напред следва да се спомене, че същото възражение е било поставено на вниманието на въззивния съд и той е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК, да му даде, съответен на изискванията на закона, отговор. От друга страна, по същество, възражението е неоснователно. Не са игнорирани показанията на св.С., още по-малко, ВКС може да се съгласи с това, че изводите се основават единствено и само на обясненията на подсъдимия. В мотивите на въззивното решение, а преди това и в мотивите на присъдата, достатъчно подробно са анализирани всички събрани по делото доказателства и техните източници. От изложените съображения е видно, че отделните елементи на доказателствената съвкупност са оценявани при взаимната им връзка и с оглед на вътрешната им издържаност, логичност и пълнота. Съдът внимателно е изследвал доказателствата, произтичащи от показанията на пострадалия и обясненията на подсъдимия, като е проверил същите в тяхната детайлност при съвместна оценка с останалите доказателства, събрани от други източници – множество свидетели, писмени и веществени доказателства. Съобразени са и заключенията по редица съдебни експертизи – медицински, психиатрично-психологични, дактилоскопни. Изпълнено е и задължението за анализ на противоречивите доказателства.

При процесуално издържана дейност по доказателствата – събиране, проверка и оценка, съдът е изяснил всички обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото – чл. 102 НПК, по начина указан в чл. 14, ал. 1 НПК.

В рамките на приетите за установени фактически положения законът правилно е приложен, като са съобразени наличието на условията на чл. 132, ал. 1 НК и тези на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 4 НК.

Що се отнася до възражението срещу решението, в гражданската му част, към изложените от съда по същество съображения, които изцяло се възприемат от настоящия състав на ВКС, може да се добави това, че цитираните от защитата на жалбоподателя решения на отделни състави на касационната инстанция, са постановени преди влизане в сила на ТР № 5 на ОСГК и ОСТК на ВКС. Последното, както е известно, е задължително за всички граждани и учреждения, в това число и за касационния съд, в частност и за наказателната му колегия, което добре е видно от съответната практика на последния след влизането в сила на цитираното тълкувателно решение.

При изложеното ВКС не установи наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Предвид горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 485 от 10.12.2010 г., постановено по внохд № 1016/10 г. на Окръжния съд-гр.Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: