- 3 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505
гр. София 30.12.2020 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 25.11.2020 (дванадесети юни две хиляди и двадесета) година в състав:
Председател: Б. Б
Членове: Б. И
Д. Д
като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 3528 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 8429/02.11.2020 година, подадена от А. Б. М. и Й. М. М., срещу разпореждане № 198/14.10.2020 година на съдията-докладчик по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
С обжалваното разпореждане съдията-докладчик по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е върнал подадената от А. Б. М. и Й. М. М. срещу определение № 177/25.04.2019 година, постановено по същото дело, частна жалба (наименувана „молба възражение“) с вх. № 6191/06.08.2020 година, като е приел, че същата е подадена след изтичане на законоустановения срок за това. В частната жалба се излагат доводи за това, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбата е била подадена преди изтичането на срока за обжалване, преценен с оглед на новото обстоятелство породило възможността за оспорване на определението на ВКС. Направено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато състава по ч. гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. за администриране на частна жалба (наименувана молба възражение) с вх. № 6191/06.08.2020 година по установения за това ред.
А. Б. М. и Й. М. М. са били уведомени за обжалваното разпореждане на 27.10.2020 година, като подадената от тях частна жалба е с вх. № 8429/02.11.2020 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересовани страни и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното разпореждане съдията. докладчик по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че постъпилата частна жалба (наименувана „молба възражение“) с вх. № 6191/06.08.2010 година е подадена от А. Б. М. и Й. М. М. срещу определение № 177/25.04.2019 година, постановено по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., с което искането на М. за отстраняване на съдиите от съдебния състав от разглеждането на подадената молба за отмяна с вх. № 118 694/17.09.2018 година е оставено без уважение, оставена е без разглеждане молбата за отмяна на влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти от 18.10.2017 година по изпълнително дело № 20158490400711 по описа на А. С. П.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители и производството по делото е прекратено. Жалбата обаче била подадена след изтичане на законоустановения срок за това. Съобщенията до А. Б. М. и Й. М. М. за определението, с което молбата за отмяна била оставена без разглеждане, били получени от М., която била пълномощник и майка на Й. М. М. на 23.05.2019 година. В същите изрично било посочено, че се връчва препис от определението, като то може да бъде обжалвано както е посочено в него. Съгласно правилото на чл. 275, ал. 1 от ГПК, в определението бил посочен едноседмичен срок за обжалването му, който в случая бил изтекъл на 30.05.2019 година. Частната жалба била подадена в деловодството на ВКС на 06.08.2020 година, което било повече от година след изтичането на съответния срок за обжалване, поради което следвало да бъде върната.
Настоящият състав на ВСК, ГК, ІV г. о. намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 279 от ГПК срокът за обжалване на определение № 177/25.04.2019 година, постановено по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е едноседмичен считано от датата на съобщението. По силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК за частните жалби се прилагат съответно правилата на а чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273 от ГПК. Последиците от пропускането на срока за обжалване са уредени изрично в чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК, където е посочено че в този случай жалбата подлежи на връщане. В случая съобщенията за определение № 177/25.04.2019 година е били редовно връчени на А. Б. М. лично и в качеството и на майка и пълномощник на Й. М. М. на 23.05.2019 година. От тази дата е започнал да тече и предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 279 от ГПК срок за обжалване, който е изтекъл на 30.05.2019 година, който е присъствен ден. Частната жалба срещу това определение е била подадена едва на 06.08.2020 година, което е след изтичането на предвидения в закона срок и е подлежала на връщане. Законът изрично е предвидил, че срокът за обжалване на съдебните актове започва да тече от връчването им, като съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ГПК същият не може да бъде продължаван. С изтичането му, в случай, че не е подадена жалба, съдебният акт влиза в сила и не може да бъде преразглеждан по реда на инстанционния контрол независимо от евентуалните му пороци, дори и в случаите когато може да е налице най-тежкия порок, а именно нищожност на акта (чл. 270, ал. 2 от ГПК). Това правило е приложимо и в случаите, когато обстоятелството водещо до порок на съдебния акт е узнато след изтичането на срока за обжалване или след този срок (както се твърди в частната жалба с вх. № 8429/02.11.2020 година) се е осъществил факт даващ основание на страната да се съмнява в правилността на съдебния акт. В тези случаи за страната не възниква ново право за обжалване и не започва да тече нов срок за такова. Дори обаче да се приеме обратното то публичните изявления на длъжностни лица даващи основания на А. Б. М. и Й. М. М. да се съмняват в правилността на определение № 177/25.04.2019 година, постановено по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. са направени през април 2020 година, докато частната жалба (наименувана „молба възражение“) с вх. № 6191/06.08.2010 година е подадена на 06.08.2020 година, което отново е извън установения за това срок. Самата жалба съдържа оплаквания срещу определение № 177/25.04.2019 година, постановено по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а не твърдения за обстоятелства по чл. 303, ал. 1 от ГПК, поради което не може да бъде счетена за молба за отмяна на определението. Дори и това да беше така то отново са налице предпоставките за връщането й, тъй като определение № 177/25.04.2019 година, постановено по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. не попада сред подлежащите на отмяна такива-т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС.
С оглед на това обжалваното разпореждане № 198/14.10.2020 година на съдията-докладчик по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е правилно и като такова трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 198/14.10.2020 година на съдията-докладчик по гр. д. № 1147/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.