11Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

Гр.София, 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря А. Б, като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.4444 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решение №.271/12.08.19 по г. д.№.259/19 на ОС Враца – с което, след отмяна решение от 17.01.19 и допълнително такова от 18.03.19 по г. д.№.460/18 на РС Мездра, предявените от касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-т. 3 КТ са отхвърлени. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението и се моли за отмяната му.

Ответната страна Професионална гимназия по каменообработване, [населено място], и третото лице помагач Министерство на културата оспорват жалбата.

С определение №.369/4.05.04.20г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпрос във връзка с предпоставките за допускане за възлагане на допълнително заключение.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „директор“ на Професионална гимназия по каменообработване [населено място], обл.Враца. Със заповед №.РД 12-88/16.02.18 на Министъра на културата на основание чл. 188 т. 3 КТ му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като оспорването й е намерено за неоснователно. Посочено е, че макар работодателят да не е изпълнил задължението си да събере предварителна информация по чл. 1 ал. 2 от Наредба №.5/1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, се ползват с особена закрила съгласно чл....