№ 190
София, 18.11.2024 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.
ЧЛЕНОВЕ:В. Х.
Е. А.
При участието на секретаря: А. Й.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело № 1832/2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
„Дар Г.Н.“ ООД, [населено място] е подал касационна жалба против решение №213 от 21.06.2023 г. по т. д. № 251/2023г. на Варненски апелативен съд.
Касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Н. К. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложени подробни съображения, за това, че при постановяване на решението, въззивният съд необосновано и в противоречие с материалния закон е приел, че изявлението, съдържащото се в изпратеното от ответника „Енерго - П. Е. услуги“ ЕАД писмо от 05.10.2021 г., няма характер на предизвестие за прекратяване на договора от 09.06.2021 г., а представлява евентуално предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., с течащ от този момент срок за смяна на доставчик от последна инстанция. Навежда оплаквания, че съдът е възприел съдържанието на писмото от 05.10.2021 г., в противоречие с правилата на формалната логика - не е приел признанието на ответника в последващо писмо от 08.10.2021 г., че изявлението в уведомителното писмо от 05.10.2021 г. представлява предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., до която дата следва да се извърши смяната на доставчик от последна инстанция и в нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.20а, ал.2 ЗЗД, съставът е приел за валидно извършено с писмото от 08.10.2021 г. оттегляне на изявлението за прекратяване на договора. Поддържано пространно е още, че съдът не е извършил преценка на доказателствата и е приложил неправилно разпоредбата на чл.95 ЗЗД, приемайки, че ползвателят на услугите сам се е поставил в невъзможност да продължи действието на договора до изтичане на срока на второто предизвестие, като е предприел смяна на доставчика от последна инстанция веднага след получаване на писмото от 05.10.2021 г. Развити са съображения и затова, че съставът не е съобразил спецификата и целта на сключения договор, както и наложителността за предприемане на последващи писмото от 05.10.2021г. действия за намиране на нов доставчик. Разгледани са и основания за очевидна неправилност на решението, което е неотносимо към тази фаза на производството.
Ответникът по касация – „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД поддържа становище за правилност на изводите на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 1774 от 25.06.2024г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил решение №82 от 17.02.2023г. по т. д. 181/22г. на Варненски окръжен съд. За да постанови този резултат, съставът е очертал предмета на спор - вземане за неустойка, предвидена при неизпълнение на поето с договор между страните задължение - да бъде отправено предизвестие при едностранно прекратяване на същия - на основание чл.92 ЗЗД, вр. чл.18 от договора. Съдът е разгледал чл.16 и чл.17 от договора – като третиращи предпоставките за прекратяването му, като първият текст определял основанието за токова действие – промяна в нормативната уредба или съществено изменение на цените на ел. енергията, а вторият текст уточнявал начина на прекратяване на договора. Чл. 18 предвиждал неустойка при недадено предизвестие за такова едностранно прекратяване. Съдът е разгледал писмото на ответника от 05.10.2021г. и е приел, че същото няма характер на предизвестие за прекратяване на договора, а съставлява само предложение за изменение на клаузи в него свързани с ценообразуването и плащането на доставената ел. енергия.Този извод е подкрепен с разбирането, че в него липсва позоваване на визираните в чл.16 основания за прекратяване, което като задължение е изведено от чл.17, ал.2 на договора. Прието е още, че ако е отправено такова изявление в същото писмо, то било в евентуалност, и то само ако има взаимно съгласие за прекратяване на отношенията. Така е достигнат извод, че това писмо цели друго, а не прекратяване на договора, съгласно правилата за тълкуване на чл.20 ЗЗД. Съобразно това е посочено, че в същото писмо било указано, че ако липсва такова взаимно съгласие, то предизвестието тече от 01.11.2021г. В тази връзка е прието, че в същия смисъл следва да се третира и изявлението на ответника от 07.10.2021г., но с него вече прекратяването настъпва от 01.12.2021г. И тъй като очертаните от чл.16 хипотези не са залегнали в писмото, така както изисква чл.17,ал.2 от договора, страната не се е позовала на тях, поради което е направен извод, че тя не е оттеглила предходното предложение, а само го е конкретизирала. Освен това, като още един аргумент е посочено, че дори и да се приеме, че второто писмо от 08.10 представлява оттегляне на волеизявлението за прекратяване на договора с първото писмо, то същото е било оттеглено преди да настъпят последиците от първото, преди дадения срок. 01.11.21г. и дори преди визираните срокове за стартиране процедура по ПТЕЕ с крайна дата -10.10.21г.Прието е в тази насока още, че изявлението за прекратяване на договора е оттегляемо едностранно изявление на продавача, като разпоредбата на чл.13 ЗЗД не се прилага, поради това, че третира сключване, а не прекратяване на договора. Така е направен и решаващия извод, че не са налице условията на чл.18 от договора, поради което и неустойката не е дължима.Въззивният съд е констатирал още, че във въззивната жалба на ищеца са изложени доводи за причините, наложили предприемане на действия за смяна на доставчика, незабавно след получаване на писмото от 05.10.2021 г., но е отбелязал лаконично, че тези доводи са извън предмета на спор и не следва да се обсъждат.
За релевантен, с оглед основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса –„Оттегляемо ли е и до кой момент отправено изявление (предизвестие) за прекратяване на двустранен договор и приложими ли са към изявлението (предизвестието) правилата на чл.13 ЗЗД ?“
Този въпрос е решен в противоречие с приетото в посоченото от касатора решение №230 от 12.10.2015г.,с което е обоснована приложимост на чл.13 ЗЗД. В противоречие с приетото от въззивния съд е мотивирано с цитирания съдебен акт, че съгласно чл.13 ЗЗД предложителят е обвързан с предложението до изтичане на срока, който е нужен за да достигне приемането. Оттеглянето е възможно, но направеното предложение губи действието си, ако съобщението за оттеглянето пристигне преди или най-късно едновременно с предложението за оттегляне, като тези правила важат и за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Прието е изрично, въпреки, че спорът разглеждан от ВКС е бил трудов, че тези разрешения намират съответно приложение и при едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат изменят или прекратяват права и задължения. Направен е изричен извод, че независимо от това дали възникването на правните последици е обусловено от достигане на волеизявлението до определен адресат или не, те установяват окончателни правни последици и не могат да бъдат оттеглени след като са породили действието си. Настоящият състав споделя това разбиране като в допълнение следва да се има предвид следното:
Законодателят е регламентирал случаите на преустановяване на договорната връзка между страните по сключен валидно договор в хипотеза на развалянето му, свързано с неизпълнението на поетите с договора задължения, както и на погасяване на облигационното отношение. Извън това остават хипотезите, при които преустановяването на договорната връзка не е свързано с развалянето на договора, а с други причини, при които въпросът с изпълнението или неизпълнението на договорните задължения не се поставя, а страните решават отношенията им във връзка с договора да приключат. За тези случаи липсва изрична правна норма, която да урежда такъв фактически състав на прекратяване на договора, чрез упражняване правото на страната едностранно да изяви воля да прекрати облигаторната връзка занапред, по причини стоящи извън изпълнението на договорните задължения. Съобразно правилото на чл.46,ал.2 ЗНА за неуредените случаи в закона се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобен род случаи, ако това отговаря на целта на закона. Т.е. следва да се търси сходство по главните белези на правопроизводящите юридически факти. Тази призната от теорията и практиката дефинитивност на прилагане на закона по аналогия е относима и към настоящия случай, като правна техника за попълване на създадената празнота, която изисква разрешаване на въпроси, свързани с начина, по който следва да се процедира, респективно правилата, на които следва да се подчинят действията на страните за да бъдат в съответствие с изискването на закона, с неговата цел и смисъл. В тази връзка обосноваването на приложението на чл.13 ЗЗД към прекратяване на договора се извежда от това, че е приложима норма в закон, уреждащ договорното право, който е предназначен в общите си правила да регулира сключването, съществуването и прекратяването на договорната връзка между страните.Сходството на случаите при сключване и прекратяване на договора се изразява чрез сходните елементи на фактическите състави, а именно - предложение и приемане на предложението, изведено от необходимостта да има съгласие, както при сключване на договора, така и при неговото прекратяване. Основание за такъв извод се извежда от чл.20а ЗЗД, регламентиращ изрично, че създаването и прекратяването на договорната връзка се осъществява само по волята на страните, респективно при предвидените от закона случаи. Така чл.13 ЗЗД определя правното значение на волеизявленията на страните, тяхната неотменимост и правни последици. Извод за така приложената аналогия на закона, макар и косвено може да се изведе и от чл.44 ЗЗД, относим към едностранните сделки, спрямо волеизявленията, на които отново се прилагат общите правила за договорите. Т.е. налице е подобен законодателен похват, по отношение на определени правни действия, свързани с възникване, протичане, изменение и прекратяване на една договорна връзка. Това дава основание да се направи извод, че както сключване на договора, така и негово изменение и прекратяване се основават на едни и същи общи правила.
Волеизявлението като юридически факт, относим към договорите може да се дефинира като изявяване на воля, обективирана, чрез външен израз и насочена към създаване, изменение или прекратяване на договорната връзка. Изявената външно, отправена към друг воля винаги цели определен правен резултат, поради което и поражда правни последици. С оглед това и правилото на чл.13, ал.2 ЗЗД установява невъзможност за оттегляне на това изявление, след като то е прието и е породило своите правни последици. С оглед гореизложеното това правило е приложимо и към упражняване на потестативното право за прекратяване на договорната връзка, а това е и право на всяка страна по договора.Няма съмнение, че това правило е приложимо и към предизвестието за прекратяване, като израз на правото страната да договори такава правна възможност и да я упражни.
С оглед изложеното се налага извод, че чл.13 ЗЗД е приложим и по отношение на прекратяване на договорната връзка, като неговите изрични правила установяват начина, по който следва да се третира волеизявлението за такова прекратяване.
По същество, предявеният иск е основателен по следните съображения:
В производството не е било спорно, че страните са сключили договор за комбинирани услуги № 2106001120/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - П. М. “ със срок на действие до 30.06.2022 г. С писмо от 05.10.2021 г. ответникът е отправил до ищеца изявление за изменение на договора, а при непостигане на съгласие за изменение - изявление за прекратяване на договора без предизвестие, считано от 01.11.2021 г., с предупреждение, че ще инициира служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна инстанция, като с цел избягване на допълнителни разходи насочил ищеца към предприемане на незабавни стъпки за стартиране на процедура по смяна на доставчика пред съответния мрежов оператор. С писмо от 07.10.2021 г. ищецът е уведомил ответника за несъгласието си договорът да бъде изменян и отправил покана за заплащане на неустойка за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на договора, уговорена в чл.18 вр. чл.17, ал.1, б.“ж“ от договора. Ищецът, възприемайки предизвестието сключил на 08.10.2021 г. договор с друг доставчик на ел. енергия, без възможност да проучи различни възможности за постигане на изгодни условия поради краткия срок за това - до 10-то число на месеца. С писмо от 08.10.2021 г. ответникът е заявил, че оттегля изявлението за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., като посочил друга дата за прекратяване, вече съобразена с договорения срок за предизвестие - 01.12.2021 г. Ищецът изрично посочил, позовавайки се на чл.13, ал.2 ЗЗД, че първото му изявление е възпроизвело редовни правни последици, поради което му се дължи уговорената в договора неустойка.
С клаузата на чл.16 от сключения на 09.06.2021 г. договор за комбинирани услуги, страните са постигнали съгласие при промени в нормативната уредба, решения на КЕВР, съществено изменение в цените на производителите на ел. енергия в резултат на промени в нормативната уредба, настъпили по време на действие на договора, които не са могли да бъдат предвидени към датата на сключване на договора, всяка от тях да може да поиска изменение на договора. Уговорено е още, че ако не се постигне съгласие за изменение на договора и запазването на действието на договора би довело до сериозни загуби за някоя от тях, увредената страна има право да инициира действия по прекратяване на договора, съгласно чл.17, б.“з“. В клаузата на чл.17, б.“з“ е предвидена възможност за всяка от страните, при наличие на изброени обективни предпоставки, както и на условията по чл.16, да прекрати едностранно договора, като в уведомлението за прекратяване/предизвестието следва да се посочи основанието за прекратяване и датата на прекратяване. В чл.17 страните са уговорили и други възможни основания за прекратяване на договора, вкл. по взаимно съгласие (б.“в“) и с едномесечно предизвестие на страната (б.“ж“), считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който изтича предизвестието. В договора е уговорена и клауза - чл.18, според която при прекратяване на договора без съответната страна да е спазила срока на договореното в чл.17, ал.1 предизвестие, неизправната страна да дължи неустойка в размер на 50 % от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество ел. енергия за съответния обект по цената от последно издадената от доставчика и координатор фактура - за неспазения срок на предизвестието.
С оглед така установената фактическа обстановка и разгледаните мотиви на обжалваното решение е налице отклонение на въззивния състав от изложените разрешения на ВКС при обосноваване на цялостната основателност на претенцията. Този извод се налага, поради това, че в случая, съдът противно на цитираните от него правила за тълкуване на волята, съобразно чл.20 ЗЗД е посочил, че отправеното писмо от 05.10.21г. няма характер на предизвестие за прекратяване на договора, въпреки изричното изявление на страната, че счита писмото за такова предизвестие. Или, съставът не е съобразил указаното в цитираната норма при излагане на решаващите си изводи по тълкуване уговорките между страните. Тълкуването на текста не изисква усилия, тъй като изявлението нито е двусмислено, нито е неясно. В първата си част то съдържа предложение / съобразно уговореното в чл.16 от договора/ за повишаване на цената на доставяната ел. енергия и предложение за прекратяване договора по взаимно съгласие. Във втората част, обаче, изрично се посочва, че при непостигане на съгласие, писмото следва да се третира като изявление за прекратяване на договора, считано от 01.11.21г., при очертани последици от това прекратяване, а именно - задължението за търсене на нов доставчик, с оглед спецификата на отношенията и регулирането им нормативно. Заявено е също така изрично, че ако не бъде осигурен друг доставчик, то служебно ще бъдат прехвърлени услугите на доставчик от последна инстанция. Т.е. недвусмислено е установена липса на воля за продължаване на облигаторната връзка, ако не бъдат приети новите условия. В тази насока правно и фактически необосновано е разбирането на състава, че така изрично заявеното волеизявление е целяло други правни последици, а не прекратяване на договора / съдът не е споменал какви са тези целени последици/.Също с нищо неподкрепен е и изводът, че с това волеизявление е даден срок за предизвестие, считано от 01.11.21г., от която дата следвало да се търси нов доставчик. Тук не се прави разлика между даден срок за приемане на предложението и съдържанието на волеизявлението, като дори страните не са твърдяли, че такова тълкуване е възможно. Приетото и за това, че изрично заявеното волеизявление, с което ответникът е прекратил облигаторната връзка при непостигнато съгласие за увеличение на цената, можело да бъде оттеглено, като в резултат на това може отново да бъде насочено същото волеизявление, но вече при спазване срока на предизвестие не почива на правни съображения, още повече че въобще необсъдено в този контекст е и приемането и съгласието от страна на ищеца за прекратяване на договорната връзка и предприетите действия по реализиране на правните последици от това прекратяване.
Допълнително въведените доводи относно момента, до който е могло да бъде предприето оттегляне на изявлението за прекратяване на договора, също са правно необосновани. Цитираните от състава решения на ВКС е № 102/08.08.2019 г. по т. д. № 2053/2018 г. на ІІ т. о. и решение № 7/14.03.2018 г. по т. д. № 926/2017 г. на І т. о., според които предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване участието на съдружник в ООД може да бъде оттеглено от съдружника, ако оттеглянето е направено преди изтичане на срока на предизвестието са неотносими към случая, като постановени при различни по своята правна природа отношения, с различно уреждане на правната материя и различни правно релевантни факти, обосноваващи правата на съдружника в ООД.
Изявлението на ответника от 08.10.2021 г. за оттегляне на предизвестието за прекратяване на договора е отправено след получаване и във връзка с изричното съгласие на контрагента, поради което и на основание чл.13,ал.2 ЗЗД, следва да се счита последващо на настъпилите вече правни последици. В тази връзка са и фактически предприетите действия от ищеца, с оглед отправеното до него предупреждение за осъществяване смяната на ответника като доставчик, като са съобразени и специфичните изисквания относно сроковете по ПТЕЕ. Или тези правни последици обосновават извод, че е налице предвидената в договора форма на неизпълнение, с която страните са обвързали правото на неустойка по чл.18 от договора - неспазен срок на предизвестие изискуемо от чл.17, б.“ж“ от договора.
Правно необосновано е и разбирането на състава за това, че след като в срока на предизвестието, ищецът е поел инициативата и е отправил искане за смяна на доставчика, в разрез с чл.26 от договора, той сам се е поставил в положение на невъзможност да продължи действието на договора до изтичане на предизвестието по чл.17, б.“ж“ на 01.12.2021 г. Действията на ищеца по смяна на доставчика са квалифицирани от въззивния съд като недаване на съдействие от длъжника за надлежно изпълнение на договора и с оглед на това е направен извод, че дори ответникът да не е спазил срока на предизвестието, поведението на ищеца попада в хипотезата на чл.95 ЗЗД. Това разбиране е в противоречие с установените факти по спора, които не са съобразени.За да изпадне в забава кредиторът, той следва да предприеме действия, с които да се постави в положение на неприемане на дължимата престация, респективно да не окаже необходимото съдействие, без което длъжникът не може да осъществи изпълнението. В разглеждания случай данни за такова поведение на ищеца по спора напълно липсват. Страните са предвидили начини за прекратяване на договорната връзка, когато тя се окаже неудовлетворителна за тях. Така ответникът по спора е отправил недвусмислено предизвестие, с което изрично е заявил, че не желае продължаване на връзката и до 10 число на месеца съконтрагента му трябва да потърси нов доставчик, съобразно изискванията за срок, указан в чл.103 ПТЕЕ. При тези факти, именно поради недвусмисленото посочване, че ако не бъде предприето действие по сключване на нов договор, ищецът ще бъде прехвърлен към доставчик от последна инстанция, а не поради негово желание, са предприети действията по смяна на доставчика. Отказвайки да обсъди тези факти / изрично записано като мотив, че тази неотложност на смяната както и търпените вреди от това не били предмет на спора/, съдът е възприел неправилно установената фактическа обстановка, като е направил изводите си въз основа на предположения, а не на доказаните отношения между страните.
Правно необосновано е и разбирането на ответника по спора поддържащ, че договорът не може да бъде прекратен, тъй като трето лице – а именно мрежовият оператор, който отчита количествата енергия, следва да даде съгласие, а купувачът по сделката, след това да предприеме необходимите действия по смяна на доставчика. Доводите са неотносими към фактите, водещи до основателност на иска. ПТТЕ определя, че сделките по продажба на ел. енергия се сключват с двустранни договори, уреждащи отношенията между доставчика на ел. енергия и нейния потребител.Възможността за смяна на доставчик също уредена, като са определени и конкретни срокове за това и начална дата/ първо число на календарния месец/, от която тази смяна може да бъде осъществена. / чл.103 и сл. ПТЕЕ/. В случая дори е изяснено по спора, че с оглед предприетите действия към края на м. 10. мрежовия оператор е дал съгласие за промяна на доставчика. Всичките тези обстоятелства, изведени от задължителната нормативна регулация на отношенията, свързани с продажба на ел. енергия не отменя, нито заменя договореното между страните в сключените въз основа на правилата на ПТЕЕ договори. Така предвидената по договора неустойка не се извежда от задължението, преди разрешението на мрежовия оператор, старият доставчик да продължи доставката на ел. енергия, а зависи изцяло от поведението на страните, като предприети действия по прекратяване на двустранния договор между тях, т. е. отговорността следва да бъде реализирана, когато съобразно нормативната база са уредени правила, по които следва да се осъществява самото прекратяване на договора, респективно преминаването към друг доставчик. Или довода за това, че прекратяването на доставките може да се реализира от момента на одобряване от страна на мрежовия оператор, не рефлектира върху задълженията на страните да изпълняват договореното при прекратяване на облигаторната връзка между тях.
С оглед изложеното се налага извод, че отправеното на 05.10 21г. волеизявление от доставчика на ел. енергия за прекратяване на облигаторното правоотношение между страните, считано от 01.11.21г. е произвело своите правни последици, било е прието и е зачетено като прекратяващо тази договорна връзка, не само с оглед съответствието му с договореното между страните, но и по отношение на последвали действия на едната и на другата страна – ищецът е предприел незабавни действия с оглед сроковете за търсене на нов доставчик, а ответникът е продължил да счита за невъзможно продължаването на договора, като с второто си писмо, което същият твърди да е такова по оттегляне на предложението, всъщност то не се променя- договорната връзка с второто писмо не е продължена, нито са предложени други преговори по отношение на такова продължаване, просто е сменена датата, от която договорът ще се прекрати. Както бе посочено вече, съобразно чл.13,ал.2 ЗЗД изявлението за прекратяване на договора, след неговото приемане е неоттегляемо, поради което и същото е произвело целеното с него действие.
От изложеното следва, че уговорената в чл.18 хипотеза, според която при прекратяване на договора, без съответната страна да е спазила срока на договореното в чл.17, ал.1 предизвестие, неизправната страна дължи неустойка в случая е налице, поради което и предявения иск е доказан по основание.
Страните са спорили по размера на неустойката във връзка с неговото изчисляване. По делото са изслушани две заключения на вещото лице - в първия вариант прогнозните количества като компонент на математическото изчисление е съобразен с приложение № 1 към договора, а по втория вариант е изчислено- №1 - при съобразяване на приложение № 2, заедно с всички компоненти по фактурата, но без ДДС и №2 -при изключване на всички компоненти на стойността на фактурата извън доставената ел. енергия.
Начинът на определяне на размера на неустойката, съобразно чл.18 от договора е ясен и недвусмислен. Страните са договорили, че размерът се определя като 50% от произведението на договореното прогнозно количество енергия за съответния обект по цената на последно издадената фактура от продавача съобразно чл.11 от договора. Изричният бланкет към чл.11 определя и съобразимите изчерпателно изброени компоненти, определящи цената по такава фактура, а именно – количество доставена и измерена активна ел. енергия, дължимите суми за мрежови услуги по цени, определени от КЕВР за съответния период, както и всички други нормативно определени или утвърдени от КЕВР добавки, вкл. и ДДС. В тази насока непочиващо на данните по делото е разбирането на ответника за изключване на определени компоненти, тъй като неустойката е обвързана с договорен бланкет към чл.11, който определя съдържанието на фактурата, а липсва уговорка изключваща компонентите й. Среднопрогнозното месечно количество е определено в приложение № 2, като то съответства на компонента, включен в определяне стойността на неустойката. Или, като съобразим следва да се приеме вариант №1 към второто заключение на вещото лице, който определя стойността на неустойката в размер на 33437.22лв., като вещото лице изрично е посочила, че не е включило ДДС, което е компонент на фактурата съобразно чл.11 от договора. При съобразяването му сумата надхвърля заявената от ищеца претенция, поради което искът следва да бъде уважен така както е заявен, а именно за сумата 35 377.03лв.
С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по същество разгледания иск уважен, като се присъди договорената неустойка в размер на 35377.03лв.
При този изход на спора, ответникът по касация дължи на касатора направените в цялото съдебно производство разноски. С представения списък по чл.80 ГПК са поискани разноски както следва – за касационното производство –9096.32лв. с юрисконсултско възнаграждение, за въззивното производство – 2136лв. деловодни разноски и 6960-32лв. юрисконсултско възнаграждение и за първоинстанционното -9096.32лв., в това число и юрисконсултско възнаграждение.Така заявена претенцията не е съобразена с императивното правило на чл.78,ал.8 ГПК, като дължимия размер възнаграждение за представителство от юрисконсулт е лимитиран до максималния размер на възнагражденията, присъждани по чл.37 ЗПП. Т.е. присъжданото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля в случая 540лв. / чл.25 НЗПП/ за всяка съдебна инстанция, което в случая съобразно положения от юрисконсулта труд, съобразен с фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде присъдено. Деловодните разноски направени от страната за първоинстанционното производство са в размер на 1416лв., за въззивното - в размер на 2136лв. и за касационното – 722.55лв. Така определеното юристконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция следва да бъде прибавено към сбора от деловодните разноски за цялото съдебно производство Или ответника следва да заплати разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 4274.55 деловодни разноски и 1620 юристконсултско възнаграждение, общо 5894.55лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №213 от 21.06.2023 г. по т. д. № 251/2023г. на Варненски апелативен съд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Енерго – про енергийни услуги“ ЕАД, [населено място] да заплати на „Дар Г.Н.“ ООД, [населено място] сумата 35377.03лв., представляваща неустойка за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на сключен между тях договор за комбинирани услуги №216001120 от 09.06.2021г., участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - П. М. “, съобразно чл.18 от същия, както и направените разноски по делото пред всички съдебни инстанции в размер на 5894.55лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: