Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. София, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретар ..……………… ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА ...……… и с участието на прокурор …………… МАРИЯ МИХАЙЛОВА ……… разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 483/2018 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия С. Х. К. срещу решение № 42 от 6.03.2018 г. на Варненския апелативен съд (ВАС), постановено по ВНОХД № 470/2015 г. по описа на същия съд.
С жалбата на защитника са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като към ВКС в условията на алтернативност са отправени искания да отмени атакуваното въззивно решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда и да оправдае подсъдимия и по двете повдигнати обвинения или да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения, или да измени решението с оглед явната несправедливост на наложените наказания.
Твърди се, че деянието, квалифицирано по чл. 252 от НК, било явно несъставомерно. Основният въпрос по делото бил дали всяко предоставяне на заем с лихва представлявало банкова дейност. Отрицателният отговор на този въпрос произтичал от разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, които допускали принципиално договор за заем с лихва, както и на ЗКИ, който дефинирал понятието „банкова дейност”. Според чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗКИ основен белег на банковата дейност било привличането на чужди средства, като законът предвиждал специален ред за боравене с тях в интерес на банковата стабилност и на вложителите, поверили средствата...