Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 10118/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „В. П. М. ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Банско, ул.“Кралев двор“ № 5, подадена чрез пълномощника адвокат М. П. срещу решение № 1433 от 03.08.2021 г., по адм. дело № 201/2021 г. на Административен съд – Благоевград.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че между дружеството и ответника Г. Т. е имало сключен граждански договор и не са налице доказани трудови правоотношения. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Д. И. по труда гр. Благоевград, чрез ст. юрисконсулт Е. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Г. Т. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

С обжалваното решение, Административен съд – Благоевград е отхвърлил жалбата на „В. П. М. ООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № ИЗХ 21008074 от 17.02.2021 г., издадено от главен инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград и са присъдени разноски. Съдът е приел, че в случая се касае за предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решението е правилно.

От фактическа страна е установено, че на 03.02.2021 г. инспектори от Д. И. по труда гр. Благоевград са извършили проверка в хотел „К. К. , находящ се в гр. Банско. При проверката са заварили лицето Г. Т. да работи в кухнята на хотела, където миела чинии. Последната собственоръчно удостоверила с подписа си, в попълнената от нейно име и под нейна диктовка /поради неграмотността й/ от служителка на хотела, заемаща длъжността Офис мениджър – свидетелката Х. М., декларация, че работи на обекта – хотел К. К. на длъжността Мияч от 02.02.2021 г. , с работно време от 14. 30 ч. до 00. 00 ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 20. 00 лв. /ден и при липсата на трудов договор, сключен с дружеството. В декларацията е направена отметка, че Тодорова няма трудов договор и не е налице отметка, че лицето работи по сключен между страните граждански договор.

Като доказателство по делото е приет Граждански договор № 2/01.02.2021 г., сключен между дружеството и Г. Т., по силата на който дружеството е възложило на Тодорова, а последната се е съгласила да изпълни зададената й работа в определен обем, без да се сочи каква е тя, срещу възнаграждение в размер на 75. 00 лева, платимо в брой. Този договор е представен на 12.02.2021г., когато с призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК представляващият дружеството е поканен да се яви същия ден в 10. 00 часа, в Д. И. по труда – Благоевград, като представи трудовите досиета на работещите в обекта, присъствена форма за явяване/неявяване на работа за периода от м. март 2020 г. до момента на извършване на проверката, график за работа за същия период, както и други документи, посочени в призовката. На тази дата в дирекцията се е явил представител на оспорващото дружество, който не е представил трудов договор на Тодорова, а е представил посочения по-горе Граждански договор № 2/01.02.2021 г. По делото е представен и протокол от 05.02.2021 г. за приемане на извършената работа по граждански договор № 2/01.02.2021г., с който възложителят „В. П. М. ООД е приел извършената от Тодорова работа – почистване на складови помещения в кухня и е изплатил уговореното възнаграждение в размер на 75. 00 лева. Протоколът е подписан от страните по гражданския договор.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели – служител на дирекция „Инспекция на труда“ – Благоевград и „Офис мениджър“ на хотел „К. К. . Прието е, че по време на проверката, Г. Т. е извършвала самостоятелна трудова дейност в кухнята на хотела и е миела чинии. Свидетелските показания са кредитирани от съда като логични, правилни и обосновани като правилно са приобщени към доказателствения материал по делото.

Издадено е постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, което е било обжалвано и потвърдено от първоинстанционният съд. С оглед на събраните по делото доказателства е направен правилен извод, че осъществяваната от лицето дейност е била в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на Административен съд-Благоевград. В хода на производството пред този съд, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Наведените в касационните жалби възражения досежно неправилно обсъждане от първоинстанционния съд на трудовото правоотношение и неговите елементи са неоснователни.

По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, която в случая е датата на постановлението.

Съществуването на трудово правоотношение е правен извод, вследствие преценка на фактите: налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции.

Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните доказателства. Що се отнася до сключения граждански договор от 01.02.2021 г., той не изключва трудовия характер на правоотношението, а единствено прикрива предоставянето на работна сила. Както бе посочено по-горе, при извършената проверка на 03.02.2021г. и в подписаната от Тодорова декларация е направена отметка, че същата няма трудов договор и не е налице отметка, че лицето работи по сключен между страните граждански договор. Този договор е представен на 12.02.2021г., като същият е с недостоверна дата. С недостоверна дата е и представения протокол от 05.02.2021 г. за приемане на извършената работа по граждански договор № 2/01.02.2021г. Този протокол е приложен към жалбата пред първоинстанционният съд на 04.03.2021 г. Обстоятелството, че посочените документи не са представени, нито описани при проверката на 03.02.2021г., се потвърждава от показанията на свидетелката Т. К.-служител в Д“ИТ“-Благоевград. От друга страна показанията на свидетелката Х. М., служител в дружеството-жалбоподател, са непоследователни, а и същата е заинтересованост от изхода на процеса.

Следва да се подчертае, че практиката поставя ясен разграничителен критерий при определяне дали едно правоотношение е трудово или гражданско/облигационно. Отношенията по граждански договор следва да предполагат уговорен резултат от извършената работа, какъвто в настоящия случай не е налице. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения.

Потвърждава се констатацията, посочена в обжалваното Постановление по чл. 405а от КТ, а именно - съществуването на трудово правоотношение между страните- „В. П. М. ООД и Г. Т., както и полагането на труд от последния в полза на дружеството, при определени договорени в устна форма елементи на трудово правоотношение, което е възникнало и съществувало до момента на проверката. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Изложените в касационните жалби възражения не опровергават констатациите на административния орган в постановлението, потвърдени и от първоинстанционния съд.

Въз основа на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора основателна е претенцията на ответника Д. И. по труда - гр. Благоевград за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП в размер на 150,00/сто и петдесет/лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1433 от 03.08.2021 г., по адм. дело № 201/2021 г. на Административен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА „В. П. М. ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Банско, ул.“Кралев двор“ № 5 да заплати на Д. И. по труда - гр. Благоевград сумата от 150,00/сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова