Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ).
Образувано е по касационни жалби на "Х. Е. К“ООД, гр.В. Т, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 170/17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 80/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Предписание, съдържащо се в Протокол за извършена проверка № ПР 1837992/17.01.2019г. на инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Т, с което на „Хюмън експерт консулт“ООД е наредено да преустанови дейността по осигуряване на временна работа до получаване на необходимата регистрация от Агенцията по заетостта като предприятие, което осигурява временна работа съгласно чл. 74е ал. 1 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) /ЗНЗ/, както и е осъдено юридическото лице за разноски.
Наведени са доводи за неправилност на решението при наличието на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите в жалбата се свеждат до допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на съда – необсъждане на възраженията на оспорващия и въз основа на писмени доказателства, които е следвало да бъдат изключени от доказателствения материал по делото на основание чл. 183 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, както и необосновани изводи на съда от фактическа страна и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт и се присъдят разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" – В. Т, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор не ангажира становище по касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция в размер на 200 лева. Прави възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар от противната страна.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Развива съображения досежно липсата на касационни основания, налагащи отмяната на първоинстанционното решение, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Предписание, съдържащо се в Протокол за извършена проверка № ПР 1837992/17.01.2019г. на инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Т, с което на „Хюмън експерт консулт“ООД е наредено да преустанови дейността по осигуряване на временна работа до получаване на необходимата регистрация от Агенцията по заетостта като предприятие, което осигурява временна работа съгласно чл. 74е ал. 1 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА), по същество съставляващо принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 78 ал. 1 т. 1 от ЗНЗ.
Спорен от правна страна е въпроса досежно приложимостта на императивните изисквания на Кодекса на труда и ЗНЗ по-конкретно тези, разписани в раздел VIIIв от КТ и чл. 74е от ЗНЗ по отношение дейността на дружеството, във връзка с изпълнение предмета на сключения, между "Х. Е. К“ООД и "Ив Трейд 2016“ООД, Договор за предоставяне на услуги № 019 от 31.08.2017г. и допълнителни споразумения към него, ведно с две приложения, неразделна част от същия, в частност дали същото извършва дейност по смисъла на § 1 т. 39 от ДР на ЗНЗ.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че в случая се касае за наемане и предоставяне на работници, а съгласно чл. 1 от КТ с него именно се уреждат трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях, като отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съобразно чл. 1, ал. 3 от КТ целта му е да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. За да се избегне несигурност при полагането на труд и липса на прозрачност при предоставяне на работници, наети от едно предприятие, и предоставянето им на друго, законодателят е въвел изискванията на Раздел VIIIв, озаглавен "Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа" (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.), с което са транспонирани в националното законодателство нормите на Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008г. относно работа чрез агенции за временна заетост. Основното с въвеждането на тези разпоредби е защита на работника. Вида на сключените трудови договори между предприятието - изпълнител и наетите работници или служители е счетено, че може да бъде водещо при преценката на вида на отношенията и приложимата към тях правна уредба, при положение че легитимна цел, призната и от самата Директива, е предотвратяването на злоупотреби в тази област. Предметът на делото се състои в това, че ако две фирми сключат договор с условие едната да набира работници и да администрира трудовите им правоотношения, като работното им място е в обекти на втората фирма, то следва максимално да бъдат защитени правата на работниците и тези отношения всякога се регулират от специалните правила на Раздел VIIIв „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа“, респ. дейността на предприятието-изпълнител, следва да бъде осъществена при спазване на всички нормативни изисквания за това вкл. и това на чл. 107р ал. 7 от КТ и чл. 74е от ЗНЗ. В този смисъл за предприятието-изпълнител са задължителни императивните изисквания на чл. 74е от ЗНЗ във връзка с неизпълнението на което са дадени и процесните предписания.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че нарушението е безспорно установено и наложената ПАМ е обоснована и необходима, като изпълняват целта на закона и съответстват на императивните разпоредби на чл. 107р и сл. от КТ, на правилата на Директивата и на ЗНЗ.
Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
Предмет на спора е законосъобразността на обжалваните предписания за спазване на трудовото законодателство и по специално изискването на чл. 74е от ЗНЗ.
Уредбата регулира отношенията във връзка с трудов договор с предприятие което осигурява временна работа, задължения на това предприятие, задължения на предприятието ползвател, отношения между предприятията, права и задължения на работника или служителя и др. В настоящият случай процесният договор е с наименование "Договор за предоставяне на услуги ", изразяващ се в услуги най-общо казано по предоставяне на работна сила, състоящи се в наемането на служители на длъжности, определени от възложителя, и в административното обслужване по трудови и граждански правоотношения с тези служители. При правилен анализ на съдържанието на клаузите на този договор и целта му са изводите направени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че той всъщност урежда взаимоотношения регулирани от раздел VIIIв "Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа" от КТ, респ. дефинира „Х. Е. К“ООД като „Агенция за временна заетост“ по смисъла на легалното определение на това понятие, но тази дейност се осъществява в отклонение на императивното изискване на чл. 107р ал. 7 от КТ, съответно чл. 74е от ЗНЗ.
Доводите, че в случая се уреждат взаимоотношения регулирани от други клонове на правото, а не от КТ са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от КТ този закон урежда отношенията между работника или служителя и работодателя, както и други отношения непосредствено свързани с тях, а съгласно ал. 2 отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовите правоотношения са регулирани изчерпателно в КТ, поради което договаряне за предоставяне на работна сила извън правилата на КТ са недопустими и е неприложима друга уредба освен специалната уредба в Кодекса на труда. В горният смисъл е и сложилата се непротиворечива практика на ВАС /решение № 11159/24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 10582016 г. по описа на ВАС, шесто отделение/.
Характерът на договора като договор за предоставяне на работници не се променя от факта, че трудовите договори, сключени между предприятието-изпълнител и работниците са безсрочни. Същността на един договор се определя от съвкупността на всички постигнати договорености. Предоставянето на работници от едно предприятие на друго е дейност, която се регламентира от нормите на глава V, раздел VIIIв от КТ, а и от специалните изисквания на ЗНЗ. В същността си тази дейност е вид услуга, но поради специфичния й характер за нея са приложими не нормите на ЗЗД като общ нормативен акт, а нормите на КТ като специален такъв. Правилата за временна работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост са обособени в глава V, раздел VIIIв от КТ, с който в българското законодателство е транспонирана Директива 2008/104/ ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост.
В чл. 107р ал. 7 от КТ е разписано, че "Предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА).".
В чл. 74е от ЗНЗ е посочено, че дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.
Не се спори, че „Х. Е. К“ООД не притежава посочената регистрация.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон.
Не се констатираха твърдяните процесуални пропуски в дейността на съда. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право, отговорил е на всички повдигнати възражения и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.
Неоснователно се поддържа нарушение на правилото на чл. 183 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Правилно съдът не е изключил тези документи от доказателствата по делото. Съгласно чл. 183 ГПК когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и заверен от страната препис, но при поискване тя е длъжна да го представи в оригинал или официално заверен препис. П. съдът е приел, че посочените документи са представени от самия жалбоподател в хода на административното производство в този им вид, респ. това са доказателства изхождащи от самия него. Или касае се за документи, оригиналът, на които очевидно се намира „Х. Е. К“ООД, като страна, която ги е подписала /не се твърди те въобще да не съществуват, още повече че в голямата си част съставляват трудови договори, по които са подадени и съответните уведомления по чл. 62 ал. 3 от КТ/, респ. като страна в административното производство, която ги е представила във вид заверен „вярно с оригинала“. Поради това искането на дружеството насрещната страна да представи оригинал на тези документи, при липсата на каквито и да било данни, че оригиналът е предоставен на проверяващите органи от Дирекция „Инспекция по труда“ – В. Т, представлява злоупотреба с процесуални права.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено по правилото на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, които следва да бъдат заплатени в полза на И. А. „Главна инспекция по труда“, гр. С., по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170/17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 80/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА „Х. Е. К“ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.В. Т 5000, ул. „Полтава“ № 3, вх. О, ет. 1, ап. 01, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. С., сумата от 200 /двеста/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.