Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ).

Образувано е по касационна жалба на Сдружение [ЮЛ], представлявано от председателя на Управителния съвет Я. Б. срещу решение № 2766/07.03.2017г., постановено по адм. дело № 14054/2015г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Решение № ЗД-118/05.11.2015 г. на Министъра на околната среда и водите за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ЗДОИД-77/09.10.2015 г., като се върне преписката на административния орган с указания за предоставяне на търсената обществена информация. Претендира се присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Министър на околната среда и водите, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на околната среда и водите.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля оспорването по жалбата на Сдружение [ЮЛ], представлявано от председателя на Управителния съвет Я. Б., срещу Решение № ЗД-118/05.11.2015 г. на Министъра на околната среда и водите за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № ЗДОИД-77/09.10.2015 г., с което на основание чл. 17 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и чл. 24 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) е поискано предоставяне на информация на хартиен носител; на технически носител и на електронна поща относно доклади с фактически констатации и отчети по Приложение № 6 на Наредба за ИУМПС, изготвени от З. П. – СОП [фирма], представени от: [фирма]; [фирма] и [фирма] за дейността на тези дружества за 2014 г. (посочени в заповед № РД-379; № РД – 376 и РД-377 от 29.05.2015 г. на министъра на околната среда и водите), както и доклади с фактически констатации и отчети по Приложение № 6 на Наредба за ИУМПС, представени от организациите по оползотворяване на ИУМПС за дейността на дружествата през 2013 г. (посочени в заповед № РД-606/04.08.2014 г. на министъра на околната среда и водите).

След анализ на правното основание за постановяване на отказа от административния орган - чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗООС, тричленният състав обосновава извод за правилност на постановеното решение, предвид естеството на искането за предоставяне на данни от одитните доклади, съдържащи информация за търговски партньори, подизпълнители, договори, първични счетоводни документи, данъчна и осигурителна информация и др., представлява търговска тайна и засяга дейността на конкуриращи се на пазара търговски дружества със сходен предмет на дейност, което сочи, че разкриването на тази информация може да доведе до нелоялна конкуренция.

В първоинстанционното производство е представена справка от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност, от която е видно, че член на Управителния съвет на сдружението-жалбоподател е същевременно и член на Съвета на директорите и представител на [фирма], на която с решение на министъра на околната среда и водите е отказано издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на ИУМПС. Въз основа на гореизложеното, тричленният състав извежда, че заявителят е конкурент на [фирма]; [фирма] и [фирма] по оползотворяването на ИУМПС. Поради наличието на личен търговски интерес от страна на жалбоподателя и членовете на сдружението тричленният състав приема, че изисканата информация не попада в хипотезата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.

Решаващият съд приема, че съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 4 ЗДОИ, води на извода, че когато не е налице съгласие за предоставяне на обществена информация от страна на третото лице органът предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, тричленният състав намира, че административният орган е изпълнил задължение си със заповедите на министъра на околната среда и водите с № РД-376 ; № РД-377 ; РД-379 от 29.05.2015 г. и РД – 606 от 04.08.2014 г., публично достъпни на интернет страницата на министерството.

В заключение е обоснован извод за законосъобразност на постановения отказ на министъра на околната среда и водите за предоставяне на търсената информация по ЗДОИ по заявление вх. № ЗДОИД-77/09.10.2015 г.

Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил точно и съобразно доказателствата релевантните за предмета на спора факти, които не се оспорват от страните и настоящата инстанция ги възприема така, както са изложени в обжалваното решение без необходимост да ги преповтаря.

Съгласно легалната дефиниция, установена в §1, т. 16 от ДР на ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО), „организация по оползотворяване” е юридическо лице, регистрирано по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) или съгласно националното му законодателство, т. е. търговец.

Със заявлението се иска предоставянето на доклади с фактически констатации и отчети по Приложение № 6 на Наредба за излезлите от упротреба моторни превозни средства (Наредбата) за дейността на [фирма]; [фирма] и [фирма].

По делото не се спори, че член на Управителния съвет на сдружението – жалбоподател същевременно е и член на Съвета на директорите и представител на [фирма]. Тази информация е публична и се потвърждава при проверка в публичния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Касаторът освен това не е оспорил представената в съдебно заседание пред първоинстанционния съд справка от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел, потвърждаваща горното обстоятелство.

Информацията, която съдържа доклада с фактически констатации е посочена в чл. 36, ал. 2, т. 1-16 от Наредбата. Докладите съдържат факти, информация и решения, свързани с начина на организация на дейностите по разделно събиране, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от ИУМПС, който е специфичен за всяка една от организациите, и който е предназначен да осигури тяхното конкурентно предимство.

Докладите с фактически констатации съдържат подробна информация за клиентите на тези организации, сключили договор за изпълнение на целите по чл. 8 от Наредбата и за подизпълнителите на организациите (лица по чл. 17 от Наредбата), които са техни търговски партньори и за тяхната стопанска дейност (чл. 36, ал. 2, т. 1, 2, 8, 9, 12, 13, 15 от Наредбата).

Предвид гореизложеното, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че изводите на решаващият съд се потвърждават и от писмо вх. № ЗДОИД – 77/27.10.2015г. от [фирма], писмо вх. № ЗДОИД – 77/27.10.2015г. от [фирма] и писмо вх. № ЗДОИД – 77/27.10.2015г. от [фирма], с които тези организации са заявили изрично своето несъгласие да се предостави достъп до заявената информация. В писмата се посочва изрично, че исканата информация е свързана със стопанската дейност на изброените организации и представлява търговска тайна. Възразява се, че предоставянето на информацията би довело до нелоялна конкуренция между организациите и техните контрагенти подизпълнители. Наведени са доводи, че докладите съдържат данъчна и осигурителна информация.

Следователно неоснователни са твърденията на касатора, че с разкриването на заявената информация по никакъв начин не се засягат интересите на организациите по оползотворяване. Чрез информацията от докладите с фактически констатации [фирма] би могла да узнае конкретния начин на организация на дейностите по разделно събиране, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от ИУМПС на [фирма]; [фирма] и [фирма] и да подаде повторно заявление за издаване за разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на ИУМПС, респ. да получи такова разрешение.

С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователни и касационните възражения, че [фирма] не притежава разрешение и не извършва дейност като организация по оползотворяване на ИУМПС и не се явява конкурент на горепосочените дружества.

Правилни и обосновани са изводите на тричленния състав за наличие на личен търговски интерес от страна на касатора и членове на сдружението.

Неоснователни са съображенията на жалбоподателя, че българските граждани имат право да изискват и да получават информация за размера на събираните от организациите по оползотворяване екотакси (лицензионни възнаграждения), начина на техното определяне и обосноваността на този размер.

Видно от чл. 36, ал. 2, т. 1 – 16 от Наредбата, докладът с фактически констатации и отчета по Приложение № 6 към Наредбата не се съдържа информация относно размера на т. нар. лицензионно възнаграждение, което е елемент от договорните отношения между организация и нейните клиенти, и не представлява обществена информация, а респ. информация за околната среда.

Докладът и отчетът не съдържат информация и относно начина на определяне и обосноваността на размера на лицензионното възнаграждение. Информацията относно начина на разходване на събраните пари и постигнатите резултати е публична и се съдържа в заповедите на министъра на околната среда и водите по чл. 59, ал. 3 от ЗУО, които са оповестени на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.

От заповедите по чл. чл. 59, ал. 3 от ЗУО са видни броя на събраните и третирани излези от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), ополозотворените и рециклирани отпадъци от ИУМПС, както и постигнатите нива на повторна употреба, и ополозотворяване и повторна употреба и рециклиране на отпадъци от ИУМПС – напр. от заповед № РД-379/29.05.2015г. на министъра на околната среда и водите е видно, че [фирма] е осигурила събирането и третирането на 53 574 броя ИУМПС, ополозотворяването на 51 331 т., в. т. ч. рециклирането на 50 734 т. отпадъци от ИУМПС, постигнатото ниво на повторна употреба и оползотворяване е 95, 92 %, а постигнатото ниво на повторна употреба е 94, 80 %. Чрез оповестяването на заповедите на министъра на околната сареда и водите по чл. 59, ал. 3 ЗУО е осигурена публичност и прозрачност на дейността на организациите по ополозотворяване на ИУМПС.

Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 37, ал. 2 ЗДОИ. В случая, частта от информацията, достъпът до която не е ограничен, се съдържа в заповедите на министъра на околната среда и водите по чл. 59, ал. 3 от ЗУО, които са оповестени на интернет страницата на министерството.

Правилно и обосновано тричленният състав приема, че предвид наличието на личен търговски интерес от страна сдружението – жалбоподател и неговите членове, исканата информация не попада в хипотеза на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Видно от мотивите на Решение № ЗД-118/05.11.2015 г. на Министъра на околната среда и водите, администрътивният органи изследва въпроса за наличието на надделяващ обществен интерес и законосъобразно приема, че такъв не е налице.

Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2766/07.03.2017г., постановено по адм. дело № 14054/2015г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав.

ОСЪЖДА Сдружение [ЮЛ], представлявано от председателя на Управителния съвет Я. Б. да заплати на Министерството на околната среда и водите разноски по делото в размер на 100 лева (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.