Р Е Ш Е Н И Е

№ 581

гр.София, 14 ноември 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и четвърти септември през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

К. К.

при секретаря …..Н. П. ……….…………….…и с участието на прокурора………….К. С. …..……….. изслуша докладваното от съдия ……………… КАЛПАКЧИЕВ …... к. н.д. № … 592... по описа за ... 2024 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Р. - защитник на подсъдимия С. А. против решение № 40 от 18.03.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 516/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, НО, 2. въззивен наказателен състав.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Поддържа се, че решението на въззивната инстанция е постановено при липса на мотиви – липсва пълен и задълбочен анализ на доказателствата, а значението на други доказателствени материали било изопачено, изводите на съда са основани на предположения; че апелативният съд е тълкувал превратно заключението на повторната съдебномедицинска експертиза относно причината за заспиване на подсъдимия непосредствено преди и по време на инкриминирания инцидент, като в нарушение на чл. 154, ал. 2 НПК не е изложил мотиви защо не възприема заключението в тази част, в която се установява вероятна, продиктувана от болест, причина за заспиването; че съдът е основал своето решение за причината за заспиването на водача на базата на предположения, доколкото вещите лица са изложили вариантни доводи по този въпрос; че съдът не е обсъдил противоречията в показанията на свидетелите-полицейски служители М. Д., И. М. и Д. И., а като е приел всички за достоверни за казаното им от подсъдимия непосредствено след деянието е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК; че съдът неоснователно е изключил от решаващата си дейност показанията на свидетелите М. К., Р. Д. и С. Д., които опровергавали показанията на полицейските служители; че съдът е констатирал несъществуващи противоречия в показанията на свидетелката С. Т. относно поведението на подсъдимия, поради което отново е допуснал процесуално нарушение при оценка на доказателствата, като ги е тълкувал превратно и тенденциозно; че въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия обективно, цялостно и във връзка с останалите доказателства по делото; че въззивният съдебен състав е бил пристрастен и предубеден към обвинителната теза; че съдът не бил посочил от кои доказателствени източници е извел фактите по делото, доказателственият анализ не бил цялостен, бил даден приоритет на обвинителната теза, а същевременно липсвал отговор на възраженията на защитата. В жалбата се заявяват доводи за нарушения на закона, тъй като въззивният съд неоснователно приел, че подсъдимият е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; че подсъдимият загубил контрол върху управлението на моторното превозно средство в резултат на проявление на заболяването си, поради което не е могъл за предвиди настъпването на общественоопасните последици, нито да контролира волево своите действия; че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Декларативно се поддържа и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НК – явна несправедливост на наказанието.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия А. пледира за уважаване на подадената срещу въззивното решение жалба, като поддържа изложените в нея съображения. Защитникът заявява, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, които налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от АС – Пловдив. В този смисъл се излагат аргументите, подробно развити в касационната жалба – за превратното тълкуване на заключението на повторната съдебномедицинска експертиза; за превратно тълкуване на показанията на свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия; за превратна оценка на показанията на свидетелите-полицейски служители Д., М. и И.; за предубедено и пристрастно поведение на съдебния състав към обвинителната теза; за нарушения на материалния закон поради липса на нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП; за несправедливост на наказанието, предвид несъобразяване на изминалия период от 5 години от извършване на деянието. Защитникът отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия А.. Според прокурора апелативният съд внимателно и обстойно е обсъдил доказателствените източници относно причината за заспиване на подсъдимия по време на управление на моторното превозно средство, не е проявил тенденциозност при анализа на доказателствата; съдът е употребил израза за малка вероятност на болестно мотивираното заспиване на водача, но това е било в контекста на коментара на заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, а волята на съдебния състав за несъмнено доказване на обвинението е безпротиворечиво изразена; съдът убедително е защитил тезата си за липса на елементите на случайното деяние в разглеждания казус. Прокурорът пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.

Подсъдимият С. А. в лична защита и в предоставената му последна дума пред ВКС поддържа казаното от защитника му и моли за връщане на делото за ново разглеждане на втората инстанция.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

С присъда № 37 от 6.07.2023 г. по н. о.х. д. № 36/2022 г. Окръжният съд – С. З. НО, е признал подсъдимия С. Д. А. за виновен в това, че на 8.09.2019 г., в землището на [община],/област/,на /км/, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на К. Г. В., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК му наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изтърпяването му за срок от три години, а на основание чл. 343г НК му наложил наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски – 4 182.78 лв. по сметка на ОДМВР С. З. и 7 176 лв. по сметка на ОС – С. З.

По жалба на защитника на подсъдимия А. пред Пловдивския апелативен съд е било образувано в. н.о. х.д. № 516/2023 г., приключило с решение № 40 от 18.03.2024 г., с което на основание чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната жалба на защитника на подсъдимия А. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба на защитника на подсъдимия А. е неоснователна.

С оглед наведените касационни основания, настоящият съдебен състав разгледа първо доводите на защитника на подсъдимия А. по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, доколкото тяхната основателност предопределя необходимостта от изследване и на останалите основания, изложени в жалбата.

І. По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК

1. В жалбата на адвокат Р. се излагат съображения за това, че въззивният съд не е изложил дължимите мотиви към решението си при потвърждаване на първоинстанционната присъда. Освен липсата на мотиви по съществени въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия, защитата отправя сериозни възражения и против доказателствената дейност на втората инстанция – превратна оценка на заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, използване на предположения при обосноваване на причината за пътно-транспортното произшествие, необсъждане на противоречията в показанията на свидетелите Д., М., И., както и превратна оценка на показанията на свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия.

2. Неоснователен е доводът на защитата за липса на мотиви на въззивното решение.

Съдебният акт на втората инстанция отговаря по своята форма и съдържание на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК. В контролираното въззивно решение са изложени приетите за установени фактически положения във връзка с инкриминираното на подсъдимия деяние – от л. 32 до л. 34 на съдебното дело. Приетата за установена фактология е пълна и дава отговор на всички съществени за наказателната отговорност въпроси – мястото на пътното произшествие; скоростта, с която се е движел управлявания от подсъдимия автомобил; траекторията и посоката на движение на автомобила от момента на загуба на контрол до настъпване на удара; причината за загубата на управлението от подсъдимия на моторното превозно средство – заспиването на подсъдимия; нараняванията, получени от пътуващия на задната седалка – вляво пътник и причината за настъпилата смърт; причинната връзка между нарушението на пътните правила и причинения общественоопасен резултат; обстоятелствата, случили се след пътното произшествие.

В този смисъл апелативната инстанция като втори съд по фактите е формирала пълно и изчерпателно вътрешното си убеждение по фактическите обстоятелства, определящи съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимия А..

Наред с това въззивната инстанция е подложила на самостоятелен анализ и оценка законосъобразно събраните от първия съд доказателствени материали. ПАС мотивирано е възприел заключенията на съдебномедицинската и автотехническата експертизи, които в пълнота са изяснили причината за смъртта на починалото дете, както и цялостния механизъм на пътно-транспортното произшествие. Същевременно въззивният съдебен акт съдържа подробен и задълбочен оценъчен анализ на заключенията на четирите съдебномедицински експертизи (две от досъдебното производство и две от съдебното следствие пред първата инстанция), които са изследвали заболяването на подсъдимия – сънна апнея – началото и протичането на болестта във времето, както и отношението на този здравословен проблем към причината на пътно-транспортното произшествие. От л. 34 до л. 39 от решението на втората инстанция са изложени обстойни мотиви по съществения за наказателната отговорност въпрос – причината за загубата на управление на автомобила от С. А.; на л. 39 от съдебното дело на втората инстанция са изложени съображенията на съда по противоречията в свидетелските показания относно това кой е извадил оцелялото дете от автомобила и какво е споделил подсъдимият за причината за произшествието със свидетелите Д., М., И.; на л. 40 и л. 41 от съдебното дела са изложени аргументите и оценката на съда относно обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката С. Т., като е отразена и съпоставката им с останалите значими доказателствени материали.

Освен самостоятелните си съображения по фактите и доказателствата, апелативният съдебен състав е формирал и надлежни правни изводи, както и аргументи при индивидуализиране на наказанието. ПАС е обсъдил възраженията и доводите на защитника, отразени във въззивната жалба, като мотивирано не ги е възприел по съществения въпрос за доказателственото значение на повторната съдебномедицинска експертиза от първоинстанционното съдебно следствие, както и за наличието на случайно деяние в разглеждания казус.

В обобщение по този довод на защитата ВКС приема, че не е налице поддържаната в касационната жалба липса на мотиви на въззивното решение.

3. Останалите възражения в касационната жалба на защитника се отнасят до допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при оценката на част от доказателствата, послужили за формиране на крайния извод за виновност на подсъдимия.

3.1. Защитата изразява несъгласие с възприемането на заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, като счита, че въззивният съд е използвал недопустими предположения, както и пристрастност и превратност в доказателствената оценка.

ПАС е изложил подробни съображения при оценка и на четирите съдебномедицински експертизи, имащи идентична задача – да се установи дали подсъдимият страда от заболяването сънна апнея; кога е дебютът на заболяването; каква е симптоматиката и темпът на протичане на болестта; дали към датата на инкриминираното деяние А. е страдал от сънна апнея и в каква степен, съответно дали болестта е причина за заспиването му на волана.

На л. 35 от съдебното дело, ПАС е мотивирал причините, поради които е приел отговорите на поставените въпроси от вещите лица в състава на повторната съдебномедицинска експертиза – М., Т., Ч. (л. 328 – л. 355 от съдебното дело на първата инстанция), за най-аргументирани, пълни и достоверни – квалификацията и специализацията на вещите лица в областта на сомнологията; многобройните специфични изследвания, проведени в /Медицински център /, [населено място], който е специализиран в диагностиката, лечението и профилактиката на белодробни болести и нарушения на съня; изчерпателност и подробност на отговорите на поставените въпроси пред вещите лица; подробното обсъждане на всички събрани по делото доказателства от вещите лица при формулиране на крайните им изводи в заключението.

Защитата акцентира, че ПАС е оценил превратно обсъжданото заключение, доколкото е пренебрегнал посочената от вещите лица вероятност/възможност, именно болестта да е причина за заспиването на подсъдимия по време на инкриминирания инцидент.

Въззивният съдебен акт разглежда подробно заключението на повторната съдебномедицинска експертиза, като на тази основа апелативната инстанция е приела, че обвинението е доказано по несъмнен начин. В този контекст ВКС счита, че доводите на защитата за поставянето на предположения в основата на осъдителната присъда, е неоснователно.

В обсъжданото заключение – л. 339 – л. 340 от съдебното дело на първата инстанция, се обоснована, че установяването на сънна апнея пост фактум не позволява да се формира научно аргументирано становище, което да обясни причината за пътното произшествие. Същественото е, че според вещите лица наличието на определени обективни фактори изключва възможността болестта да е причината за заспиване на А. непосредствено преди инцидента – той се е качил да шофира отпочинал; преди и след този инцидент той не е имал повторно такива случаи, въпреки че продължил да шофира и то често; обективното изследване на нивото му на сънливост и будност са в рамките на нормата, което не показва наличие на патологична дневна сънливост; той има добра перцепция за сънливост и би следвало да усети, когато му се доспива; той не съобщава за прояви на висока дневна сънливост преди и след инцидента, включително по време на шофиране. За наличието на така коментираните обективна фактори, които изключват възможността болестта на подсъдимия да е причина за неговото заспиване по време на пътното произшествие, освен обсъжданото заключение, подкрепящи доказателства се съдържат в показанията на свидетелката С. Т., а в обясненията на подсъдимия, които сочат, че А. не е заспивал при шофиране нито преди, нито след инцидента; че не се е оплаквал от дневна сънливост, включително и при шофиране.

Защитата акцентира върху последното изречение от заключението – на стр. 340 от съдебното дело на Окръжния съд, което е възпроизведено и в съдебните актове на съдилищата по фактите, че „при липса на ежедневна висока дневна сънливост към периода около инцидента вероятността за поява на сънна атака е ниска, макар и такава да е възможна…“, като счита, че при така изразената вероятност на експертното заключение, обвинението не е доказано по несъмнен начин.

ВКС счита, че така цитираното изречение е тълкувано от защитата превратно и извън цялостния контекст на изводите на вещите лица от разглежданата съдебномедицинска експертиза. Подробните аргументи на вещите лица, цитирани по-горе, обосновават несъмнения извод, че обективният ход на протичане на болестта при подсъдимия изключва нейното проявления да е причина за заспиване на водача на лекия автомобил. Посочената абстрактна възможност няма правно значение на съмнение във виновността на подсъдимия по смисъла на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК. Тази възможност има значение на научна хипотеза, която не само, че не е подкрепена с доказателства по делото, напротив оборва се от обективно установените факти във връзка с поведението на подсъдимия преди и по време на инцидента, обективните данни за особеностите и начина на протичане на болестта му, както обобщено е формулирал тезата си и въззивния съд на л. 46 гръб от въззивното решение.

3.2. Не са налице и другите, сочени от защитата недостатъци в аналитично-оценъчната дейност на въззивния съд.

Противоречията в част от гласните доказателствени средства са обсъдени подробно от въззивния съдебен състав. Мотивирано ПАС е приел, че противоречията в свидетелските показания не са съществени, както и че те се отнасят до несъставомерни обстоятелства:

- по отношение на факта, кой е пренесъл оцелялото дете от автомобила на подсъдимия на безопасно място, апелативният съд е изложил логични и законосъобразни аргументи за възприемане на показанията на свидетеля Д., които се подкрепят и от казаното от свидетелката Д. за емоционалното състояние на свидетелката С. Т., непосредствено след инцидента. Шокът и силното негативно емоционално преживяване вследствие на пътното произшествие, в което са се намирали свидетелката Т. и подсъдимият е логичното обяснение за техните опровергани от другите доказателства по делото твърдения за това, че те са извадили оцелялото дете от техния автомобил;

- за споделеното от подсъдимия за причините за пътното произшествие пред свидетелите, които са пристигнали на местопроизшествието в първите минути след настъпването му, ПАС е подложил на цялостен анализ показанията на свидетелите Д., М. и И., като ги е съпоставил с депозираните от А. обяснения.

В това отношение апелативният съд е приел за установено, че подсъдимият първоначално е казал на присъстващите свидетели, че няма обяснения за случилото се, а след това е изложил различни противоречиви твърдения за това, че бил засечен от друг автомобил или че „нещо го изхвърлило извън платното вляво“. Този фактически извод е изведен след логически вярна и пълна оценка на свидетелските показания и при съпоставката им с обясненията на подсъдимия. Съдът не е изопачил гласните доказателствени средства, а се е придържал към действителното им съдържание, като с основание при оценката на обясненията на А. е взел предвид тежкото му емоционално и психическо състояние след произшествието, което се е отразило на възприятията и спомена му за събитията. Същественото е, че различията в гласните доказателства по този фактически въпрос са надлежно обсъдени от втората инстанция в съответствие с правилата на процесуалния закон и формалната логика, поради което не е допуснато процесуално нарушение, както настоява защитника;

- показанията на свидетелката С. Т. са подробно коментирани на л. 40 – л. 41 от въззивното решение по съществените за случая въпроси за здравословното състояние на подсъдимия, както и за обстоятелствата по време и непосредствена след произшествието. Въззивната инстанция е съпоставила казаното от свидетелката за развитието на болестта на подсъдимия с изводите на повторната съдебномедицинска експертиза, като мотивирано е приела, че субективните възприятия на Т. не се подкрепят от обективните медицински изследвания. При обстойния анализ на показанията на тази свидетелка ПАС е използвал словесни изрази, с които е обосновал пристрастност й към защитната теза на подсъдимия. При това съдът си е позволил да даде негативна оценка за мотивите на свидетелката при излагане на нейните възприятия за инкриминираните факти, която негативна оценка е произволна и не почива на обективни данни. Въпреки тази непрецизност въззивният съдебен състав не е проявил пристрастност и предубеденост при формиране на вътрешното си убеждение по фактите, както се твърди в касационната жалба.

В обобщение настоящият съдебен състав приема, че в хода на събирането и проверката на доказателствата въззивният съд е спазил регламентирания процесуален ред, като не е допуснал процесуални нарушения, които да дадат основания за ревизия на проверявания съдебен акт. Доказателствените материали по делото са оценени съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в приетите фактически положения. Съобразявайки в пълнота събраните от първата инстанция доказателствени материали, ПАС е направил собствен пълноценен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, обсъдил я е в съгласие с изискванията на чл. 339, ал.2 НПК и аргументирано се е съгласил с изведените от първоинстанционния съд основни констатации.

След като в оценъчната процесуална дейност на втората инстанция не са допуснати нарушения, вътрешното й убеждение е правилно формирано и не подлежи на пререшаване от касационната инстанция.

ІІ. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК

В пределите на установените фактически положения материалният закон е приложен правилно. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК, за което подсъдимият е осъден. Доводите, изложени на л. 46 – л. 47 от мотивите на въззивното решение, като юридическа конструкция по отношение на обективните и субективни признаци на инкриминираното престъпление са законосъобразни и вярно са отнесени към конкретните факти и обстоятелства, установени в разглеждания случай. Съдържанието на съдебния акт и в тази му част изцяло съответства на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, тъй като включва ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Фактологията на настоящия казус сочи, че причината за настъпването на пътното произшествие се корени в неспазване от страна на подсъдимия на правилото за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

Според трайната съдебна практика нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила, е самостоятелно и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта. Такива са случаите на изгубване на контрол върху управлението поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др. В тези случаи нарушението няма връзка със скоростта, то се изразява в едно недопустимо бездействие на водача поради различни външни и вътрешни фактори. Поради това като е приел наличие на нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП – временна загуба на контрола върху автомобила поради заспиване от подсъдимия, което е довело до отклоняване на превозното средства от пътното платно и последвалите удари в колоните на железобетонния надлез, съответно наличие на причинна връзка между нарушението и настъпилите общественоопасни последици, ПАС е приложил правилно материалния закон.

В този смисъл неоснователно е възражението в касационната жалба за наличие на случайно деяние. Непредпазливото деяние по чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК и случайното деяние по чл. 15 НК се извършват от дееца, без той да е предвиждал общественоопасните последици. В първия случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата. Във втория случай (чл. 15 НК) деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Невъзможността за предвиждане на настъпването на резултата означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици.

В настоящия казус, подсъдимият като водач на моторно превозно средство е бил длъжен по всяко време на контролира автомобила, съответно обстоятелствата, установени по делото сочат, че той е имал обективната възможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Не е била налице обективна пречка за неизпълнение на задължението му по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съответно водачът сам се е поставил в невъзможност да упражнява непрекъснат контрол върху превозното средство. В този смисъл деецът е проявил несъзнавана непредпазливост и извършеното от него деяние не е случайно.

В жалбата касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е заявено абстрактно без да се излагат конкретни доводи срещу справедливостта на наказанието, поради което обсъждането му е невъзможно, доколкото съобразно чл. 347, ал. 1 НПК касационната проверка не е служебна.

В обобщение ВКС счита, че в рамките на възложената му компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави в сила атакувания акт на Апелативен съд – Пловдив по в. н.о. х.д. № 516/2023 г.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 18.03.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 516/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, Наказателно отделение, 2. наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.