Р Е Ш Е Н И Е

№ 60075

[населено място], 30.07. 2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря П. П като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 1338 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е касационна жалба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против решение № 1269/28.05.2019г. по т. д.№ 696/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №3524/ 20.05.2014г. по т. д. № 2548/2011г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Херавил“ООД, И. М. В., Р. Д. Д. и Д. Д. С. иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 500 000 евро, представляваща част от главница по запис на заповед, издаден от „Херавил – С“ООД /„Риламат“ООД/ на 14.02.2008г. и авалиран от ответниците и в частта на разноските.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Счита, че неправилно САС е приел, че предявяването за плащане на запис на заповед с падеж на предявяване е предпоставка да настъпи изискуемостта на задължението на издателя. Обосновава и приложението на чл. 505, ал. 2, т. 2 и чл. 511, ал. 1 ТЗ, които уреждат предпадежна основателност на исковете на приносителя на запис на заповед спрямо лица, различни от издателя, когато последният...