Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Йорданова към РЗОК - гр. Б., срещу решение № 840 от 30.04.2019 г., постановено по административно дело № 2923 от 2018г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена писмена покана РД-25ПП-3/17.10.2016г., издадена от управителя на НЗОК. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди като законосъобразен издаденият индивидуалният административен акт. Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Ответникът по касация – „Комплексен онкологичен център - Бургас“ ЕООД, чрез пълномощник адвокат И.М от БАК, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба, като неотговаряща на изискванията на чл. 212, ал. 2, т. 4 АПК. Иска да се потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Съдебното производство пред Административен съд - Бургас, в което е постановено оспореното съдебно решение, е образувано след връщането му за ново разглеждане с решение № 8271 от 19.06.2018 г. по адм. дело №6856/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с указания съдът да разгледа жалбата по същество срещу административния акт и да установи налице ли са неоснователно получени суми, които следва да бъдат възстановени от лечебното заведение в хипотезите по чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).
С първоинстанционния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, административният съд отменя по жалба на „Комплексен онкологичен център - Бургас“ ЕООД писмена покана РД-25ПП-3/17.10.2016г., издадена от управителя на НЗОК, с която дружеството, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО във връзка с нарушения на условията и реда за предоставяне на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, е поканено доброволно да възстанови сума, получена без правно основание, в размер на 15 070, 00 лв.
При постановяване на процесното решение първоинстанционният съд приема, че обжалваната писмена покана е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като не са изложени ясни фактически основания, при съответно посочване на нарушените условия за предоставяне на болнична помощ по клинични пътеки, респ. кои от критериите за хоспитализация / дехоспитализация не са спазени, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решаващият съд извежда и наличие на неяснота в разпоредителната част от поканата, с оглед липсата на индивидуализация на конкретните дължими суми по всяка една от констатациите.
Върховният административен съд - шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Административен съд - Бургас е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по посочените в чл. 146 АПК критерии. Формираните правни изводи се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени от настоящата инстанция.
Необосновани са наведените от касатора твърдения относно липсата на индикации за хоспитализация на пациентите, приети за лечение с ИЗ № № 2665/195, 2478/180 и 2985/213 по Клинична пътека №74, с оглед липсата на доказателства към момента на хоспитализацията за обострен възпалителен процес, както и че от направените по време на престоя на пациентите в лечебното заведение образни и други изследвания не се потвърждава окончателно поставената им диагноза. Първоинстанционният съд правилно приема, че поради непредставянето на изисканите от съда доказателства (ИЗ № № 2665/195, 2478/180 и 2985/213 по Клинична пътека №74), посочените в писмената покана фактически основания не са безспорно установени, а събраните доказателства са непълни и нееднозначни и не водят до заключение за неспазени критерии за хоспитализация по посочената клинична пътека. Ирелевантни са оплакванията на касатора, че лечебното заведение също не е съдействало за представяне на изисканите писмени доказателства, във връзка с историята на заболяванията. На основание чл. 170, ал. 1 АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно констатира, че Клинична пътека с №246 „Ортоволтно перкутанно лъчелечение и брахитерапия с високи активности“ е завършена при спазен алгоритъм и наличие на критерии за дехоспитализация. Въз основа на събраните доказателства, обосновано е изведено, че на дехоспитализираните по КП № 246 лица, е проведен надлежно планиран лъчелечебен курс, респ. „поддържащ курс по радиотерапия“ и имат посочен локален статус „лек еритем на кожата на облъчваното поле“. Следователно неизяснените от административния орган конкретни фактически обстоятелства относно твърдяното нарушение на т. 4 от КП №246 основателно са приравнени от съда на хипотезата на липса на мотиви за посоченото в оспорената покана нарушение, което обуславя основателната отмяна на писмената поканата в тази й част.
От бланкетно изложените в касационната жалба твърдения, че поради неизпълнени критерии за дехоспитализация от лечебното заведение, на основание чл. 228 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2015г., следва да се възстановят неоснователно получените суми относно пациентите с ИЗ №90322, ИЗ №3306, хоспитализирани по КП№250.1 и пациенти с ИЗ №90264, ИЗ №90234 по КП № 250.2, не се установяват конкретни пороци, водещи до отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Съгласно обсъденото в съответствие със съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, заключение по извършената съдебно - медицинска експертиза, по отношение на лицата, приети по КП №250.1 и КП №250.2, планираният им лъчелечебен курс е завършен и следователно не са налице критериите за извънредна дехоспитализация, а с оглед установените медицински критерии, пациентите са дехоспитализирани планово. Вещото лице сочи, че административният орган е смесил критериите за дехоспитализация по т. 4 от КП №250, като неправилно е възприел, че в случая се касае за извънредна такава, за която се изисква специално медицинско заключение.
Относно направеното от касатора възражение за необоснованост на оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими направени възражения.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, НЗОК - гр. С. следва да бъде осъдена да заплати на „Комплексен онкологичен център - Бургас“ ЕООД съдебни разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева), видно от представен договор за правна защита и съдействие от 12.05.2019 г.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 840 от 30.04.2019 г., постановено по административно дело № 2923 от 2018г. по описа на Административен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса - гр. С. да заплати на „Комплексен онкологичен център - Бургас“ ЕООД, с ЕИК 000053191, съдебни разноски в размер на 600 лева (шестстотин лева) - възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.