Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ

: ПАВЛИНА ПАНОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Лилия Гаврилова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 1903/2011 година.

Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите Ц. Б. Г. и С. А. И. против решение № 85 от 29.04.2011 год. по внохд № 533/2010 год. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдена присъда № 21 от 18.05.2010 год. по нохд № 379/2007 год. на Пернишкия окръжен съд.

В жалбата от името на подсъдимия Г. се релевират основанията за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. В нея се излага довода, че двете решаващи по фактите съдилища са постановили съдебните си актове в нарушение на чл. 107, ал. 3, чл. 303, ал. 2 НПК/изводимо от жалбата и по чл. 14 НПК/, тъй като обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл. 82, ал. 2, т. 1 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето като е приел, че те съдържат правило за дължимо поведение, което не е спазено от подсъдимия, в резултат на което са настъпили вредоносните съставомерни последици. По своя характер и съдържание цитираните разпоредби не са правни норми, а правни принципи, които не съдържат диспозиция с изрично предписание и изискване за дължимо поведение на медицинските работници. Щом това е така, разпоредбите на чл. 82, ал. 2, т. 1 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето не изпълват съдържанието на бланкетната норма по чл. 123 от НК и поради това защитата счита, че съдът...