Р Е Ш Е Н И Е

№ 583

гр.София, 15 ноември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора Д. М. като разгледа докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 791/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационна жалба на адвокат И. Р. – защитник на подсъдимия Д. В. Й., срещу въззивно решение № 73 от 18.06.2024 г., постановено по ВНОХД № 20243000600066/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

В касационната жалба на защитника са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 - 3 НПК. Отменително такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (допуснати съществени нарушения на процесуалните правила) се претендира с доводи за погрешна аналитична доказателствена дейност на съда. Оспорва се приетата в обжалваното решение причинно следствена връзка между поведението на подсъдимия като водач на МПС и съставомерния резултат. Като единствена причина за ПТП се сочи, че скоростта, с която пострадалият е управлявал мотора, е била изключително висока и подсъдимият не е могъл да я предвиди. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК (нарушение на материалния закон) се обвързва с доводи за случайно деяние по съображения, че подсъдимият не е имал обективна възможност да възприеме движението на пострадалия с установената скорост на движение и не е бил длъжен да предполага неправомерното му поведение, което изключва да е допуснал нарушение на правилото по чл.37, ал.1 от ЗДвП, с което е обвързано обвинението. За касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното наказание) не се излагат конкретни доводи и подкрепящи данни освен, че съдът е определил подсъдимия като „системен нарушител“ на пътя след неправилна оценка на данните за предходните му административни наказания по ЗДвП. Иска се ВКС да отмени обжалвания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания, които да доведат до оправдаването на подсъдимия.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият Д. Й. не се явява, редовно призован. Явява се защитникът му адвокат Р., която представя медицински документ за влошено здравословно състояние на подсъдимия, но не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие. В съдебните прения защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания.

Частните обвинители М. Д. Т. и Т. И. Т. и повереникът им адвокат Е. Т. не се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция, редовно призовани. Повереникът адвокат Р. М. се явява лично и заявява, че оспорва касационната жалба, като пледира същата да не бъде уважавана и моли ВКС да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и мотивирано предлага проверяваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и становищата на страните в съдебно заседание и като извърши проверка на обжалвания въззивен съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 26 от 20.12.2023 г. по НОХД № 20233400200330/ 23 г. Окръжен съд – Силистра е признал подсъдимия Д. Й., [дата на раждане] , за виновен в това, че на 22.06.2021 г. около 21:00 часа, в гр. Силистра, на път III-213 в района на кръстовище с път III-215, при управление на МПС - лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. [рег. номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и в условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия Д. Т. Т., [дата на раждане] , който управлявал мотоциклет, марка „Х.“, с рег. [рег. номер на МПС] със скорост около 197 км/ч в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта му, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ във вр. с чл. 342, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за изпитателен срок от пет години.

На основание чл.343г от НК подсъдимият Д. В. Й. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати деловодните разноски, включително направените от частните обвинители.

По въззивна жалба на подсъдимия (с искане да бъде оправдан) и въззивна жалба от частните обвинители (с искане за увеличаване на наложените наказания) е било образувано ВНОХД 20243000600066/24 г. по описа на Апелативен съд – Варна. По него е постановено обжалваното решение, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с което първоинстанционната присъда е потвърдена.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Направените възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при доказването на причинната връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия съставомерен резултат са идентични с тези пред първата инстанция и във въззивната жалба на подсъдимия. На стр.5-8 от обжалваното решение те са получили пространни и нетърпящи основателни критики отговори, които е безпредметно да се повтарят в настоящото решение. Фактическите и правни изводи на въззивния съд за механизма и причините за ПТП са базирани на законосъобразно събрани и интерпретирани според действителното им съдържание доказателствени материали, между които протокол за оглед, протокол за следствен експеримент и заключения на множество експертизи. На база неоспорените специални знания и компетентността на вещите лица от петорната Комплексна автотехническа и трасологична експертиза и внимателно анализираните в експертното заключение обективни находки от местопроизшествието, в това число конкретните деформации по лекия автомобил и мотоциклета, разлив на течности, ожулвания и задирания, всички закрепени по надлежния процесуален ред в протокол за оглед и фотоалбум към него, категорично е установена причинната връзка между поведението на подсъдимия като водач на лекия автомобил и настъпилия вредоносен резултат, независимо от поведението на пострадалия, което също е в причинна връзка с инцидента. Според вещите лица не само управлението на мотоциклета от пострадалия със скорост 197 км/ч, която значително надвишава разрешената, е причина за настъпилото ПТП. Навлизането, чрез завиване наляво, на управлявания от подсъдимия лек автомобил, в дясната пътна лента т. е. в частта от пътя, предназначена за движение на мотоциклета, който се движел в посока гр. Силистра и е бил с предимство, също се явява самостоятелна (независима от поведението на пострадалия) причина за инцидента, тъй като подсъдимият е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, да изчака мотоциклетът да премине и едва след това да завие наляво (вж. заключение на петорната КАТТЕ на л.57-98, т.2 от ДП). В разясненията на вещите лица пред съда те единодушно и многократно потвърждават експертния извод, че от момента, в който подсъдимият е предприел маневрата завиване наляво в Т-образното кръстовище, пострадалият мотоциклетист е бил на 98,5 метра от мястото на началото на удара и двамата са имали неограничена видимост един към друг, а не както подсъдимият твърди в обясненията си и както се поддържа в касационната жалба, че мотоциклетът бил на повече от триста метра към началото на предприетата от подсъдимия маневра и фактически насрещно движещ се мотоциклетист нямало. След като експертно е подкрепен изводът, че въпреки поведението на пострадалия като водач на мотоциклета, ПТП нямаше да настъпи, ако подсъдимият го беше изчакал/пропуснал и след това беше завил наляво, настоящата инстанция намира за неоснователен довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при установяване на причинната връзка между деянието на подсъдимия и настъпилото ПТП, съответно последиците от него.

Доводът в касационната жалба, че контролираната инстанция е игнорирала съпричиняването от страна на пострадалия е неоснователен, тъй като въпреки коректно отчетените от въззивния съд неправилни действия на пострадалия мотоциклетист, допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по чл.37, ал.1 от ЗДвП също е в причинно - следствена връзка с настъпилото произшествие, което правилно е прието от предходните съдилища като пречка за оправдаването му.

Поради гореизложеното оспорените от защитата, макар и с основание, показания на свидетеля Д. В., не обуславят отмяна на обжалваното решение. Посоченият свидетел е приятел на пострадалия и се домогва да изключи приноса му за инцидента, свидетелствайки като очевидец на ПТП, че двамата били близо един до друг и управлявали мотоциклетите „не много силно“ (вж. л.108 от НОХД №330/23 г. на ОС - Силистра). В тази част показанията на свидетеля са опровергани от заключението на петорната КАТТЕ. Същевременно с разясненията на вещите лица в съдебно заседание (вж. л.119 от НОХД №330/23г. на ОС - Силистра) подробно е аргументирано защо от научна и техническа гледна точка тези твърдения на свидетеля са неверни. Поради това буди недоумение безкритичното включване от въззивния съд на показанията на свидетеля Д. В. в цялост към изброените гласни доказателствени средства, с които е обоснована фактическата обстановка по случая, включително приноса на пострадалия за настъпилото ПТП, предпоставен от високата скорост на управление на мотоциклета. Въпреки това, не се налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд за по-задълбочен и критичен анализ на въпросните свидетелски показания, тъй като приемайки, че пострадалият е управлявал мотоциклета със значително превишена скорост (197 км/ч), обратно на твърденията на свидетеля и че това представлява нарушение на правилата за движение, което е в причинна връзка с настъпилото ПТП, на практика въззивният съд е уважил възражението на защитата срещу показанията на свидетеля Д. В. като основателно. Иначе казано, съдът не е ценил показанията на посочения свидетел в ущърб на тезата на подсъдимия за принос на пострадалия, а обратно, което изключва отменително основание по процесуална причина.

В заключение следва да се приеме, че фактическите положения са установени еднозначно от съдилищата по реда и със средствата предвидени в процесуалния закон според изискванията в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК и проверяваното въззивно решение не подлежи на отмяна на това основание.

Съобразно приетите за доказани по делото факти, материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция. Ако подсъдимият беше изпълнил задължението по чл. 37, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП и бе изчакал преминаването на мотоциклета, независимо от движението на последния с превишена скорост, до удар не би се стигнало. В този конкретен случай от подсъдимия се е изисквало да спре, да изчака преминаването на насрещно движещия се мотоциклет и едва тогава да продължи маневрата. Правилно въззивният съд е отхвърлил като несъстоятелен поддържания и пред ВКС довод, че извършеното деяние е „случайно” по смисъла на чл. 15 от НК. Случайното (невиновното) деяние се отличава от непредпазливото по това, че деецът не съзнава конкретната възможност за настъпването на общественоопасните последици, като няма задължение и възможност да ги предвиди. В случая е установено, че подсъдимият вместо да спре и да пропусне насрещно движещия се мотоциклетист, за да предотврати ПТП, както го задължава правилото по чл.37, ал.1 от ЗДвП, което е било обективно възможно да бъде съобразено при потвърдената от вещите лица и протокола за следствен експеримент видимост на подсъдимия към мотоциклетиста от една страна и от друга липсата на техническа неизправност на управлявания от него лек автомобил, той е продължил да навлиза в лентата за движение на пострадалия. В резултат на това последвал удар между МПС и мотоциклетиста, при който пострадалият получил несъвместими с живота увреждания и починал. Ударът за подсъдимия би бил случаен, ако действително (обективно) е нямал видимост към пострадалия към момента, в който е предприел маневрата за завиване наляво и на разстояние извън опасната зона за спиране, но случаят не е такъв, защото опасността за него е възникнала извън опасната зона за спиране движението на лекия автомобил, поради което той е могъл да предотврати ПТП, независимо от неправомерното поведение на пострадалия. Законът го задължава да даде предимство на всички превозни средства, движещи се направо, каквото в конкретния случай се явява управляваният от пострадалия мотоциклет и чието преминаване през Т-образното кръстовище подсъдимият не е изчакал. Пострадалият се е движел направо, поради което е имал предимство пред подсъдимия. Следователно, като не е реагирал своевременно и адекватно на създалата се опасност по предписания в специалния закон за безопасност на транспорта начин, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици.

Защитният довод, че мотоциклетистът се е движел със скорост, която била толкова висока, че лишавала подсъдимия от възможността да я предвиди и да реализира успешно маневрата завиване наляво е лишен от фактическо и правно основание, защото законът не дава право на преценка в такава пътна ситуация, а безусловно задължава подсъдимият да пропусне пострадалия като движещ се по път с предимство. Наближавайки кръстовището със скорост от 197 км/ч мотоциклетистът също е допринесъл за настъпване на удара, но това обстоятелство не води до извод, че подсъдимият няма никаква вина за съставомерния резултат. Водачът на МПС, който действа в нарушение на правилата за движение не може да бъде оневинен само, защото и друг участник на пътя допуска нарушение.

Предвид всичко изложено до тук, материалният закон е приложен правилно и при наличието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. чл.342, ал.1 от НК, законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен, което изключва касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК.

Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. То се обвързва главно с възражението за липса на вина и причинна връзка между поведението на дееца и настъпилото ПТП, което поради неоснователността си изключва претендираната явна несправедливост на това основание.

Макар за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, от НК в санкционната част на нормата към момента на постановяване на обжалваното решение да се предвижда по - тежко наказание (от три до осем години лишаване от свобода - ДВ, бр.67/2023 г.), апелативният съд е съобразил правилото в чл.2, ал.2 от НК за приложение на по - благоприятния за дееца закон и е ограничил въззивната проверка за индивидуализацията на наказанието в рамките на предвидената към датата на извършване на престъплението по - лека наказуемост, а именно от две до шест години лишаване от свобода. Наложените на подсъдимия наказания три години лишаване от свобода и четири години лишаване от право да управлява МПС са под средния размер спрямо предвидената по-лека наказуемост към инкриминираната дата. ВКС не намира основание за допълнителното им намаляване въпреки съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия предвид данните за извършени от дееца многобройни административни нарушения на правилата за движение по пътищата. Видно от служебно изисканата от първоинстанционния съд справка за времето от 2001 г. до 2023 г., през непродължителни периоди от време, подсъдимият е санкциониран общо 61 пъти за нарушения по ЗДвП, съответно с 21 влезли в сила наказателни постановления и 40 електронни фиша. Осем от наказателните постановления са за превишена скорост, а едно е за управление на МПС в пияно състояние. Деецът е административнонаказан и за причинено ПТП с имуществени вреди (л.42-45 от НОХД №330/2023 г. на ОС – Силистра). Тези особености на извършените от дееца други груби и многобройни нарушения на правилата за безопасност на транспорта го характеризират изключително негативно и завишават степента на обществена опасност на неговата личност като водач на МПС, поради което застъпеното становище в касационната жалба за явна несправедливост не може да бъде споделено. Наложените наказания и приложеното условно осъждане, макар с максимален петгодишен изпитателен срок, дори се явяват снизходителни и несъответни на обществената опасност на дееца, тъй като и както правилно отбелязва въззивният съд, извършеното конкретно нарушение (отнемане на предимство) е едно от най - тежките нарушения на правилата за движение по пътищата. Както подсъдимият не е очаквал пострадалият да управлява с толкова висока/забранена скорост, така и пострадалият не е очаквал, че подсъдимият ще предприеме фаталната маневра вместо да го пропусне, както го задължава законът. Поради това, макар грубо и предпоставящо настъпилото ПТП, допуснатото от жертвата нарушение на правилата за движение по пътищата не е достатъчно основание наложените наказания или определяният изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК да бъдат намалени. Напълно ирелевантно за наказателната отговорност на подсъдимия, която съгласно чл.35, ал.1 от НК е лична, е твърдението в касационната жалба, че дни преди инцидента (на 26.05.2021г) срещу пострадалия било издадено НП и същевременно същият бил санкциониран и за лишаване от предимство. Характеристичните данни за пострадалия като водач на МПС, извън поведението му като участник в процесното ПТП, дори да са негативни, не могат да се отчитат като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

По изложените съображения и като намери, че не са налице претендираните касационни основания, ВКС в настоящия съдебен състав прие, че касационната жалба е неоснователна, което налага проверяваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Предвид горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 73 от 18.06.2024 г., постановено по ВНОХД № 20243000600066/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: