Решение №13147/22.12.2021 по адм. д. №11653/2021 на ВАС, IV о., докладвано от съдия Светослав Славов

РЕШЕНИЕ № 13147 София, 22.12.2021 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:Л. М. С. С. при секретар М. А. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от съдиятаС. С. по адм. дело № 11653/2021

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Българска автомобилна индустрия” ЕАД /„БАИ” ЕАД/, гр.София, подадена чрез адвокат К. Т., срещу решение № 1025 от 28.10.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-765/2021 г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора против решение № 28/09.09.2021 г. на изпълнителния директор на „Градски транспорт“ ЕАД, гр. Варна, за определяне на изпълнител в частта по обособена позиция № 1 на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на екологични превозни средства и зарядни станции по 2 обособени позиции: Обособена позиция № 1 „Доставка нови електрически автобуси - тип „соло“ и станции за зареждане към тях“ и Обособена позиция № 2 „Доставка на нови електрически автобуси – тип „съчленен“, станции за зареждане към тях и два броя бързо зарядни станции“, в рамките на проект „Екологично чист транспорт за Варна“, финансиран по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с референтен № BG16M1OP002-5.004 – „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Кохезионния фонд и от държавния бюджет на Р. Б. , открита с Решение № 16/12.06.2020 г. на възложителя, с № 01389-2020-0004 в РОП на АОП. С касационната жалба се твърди неправилност на решението на КЗК на всички отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което решение № 28/09.09.2021 г. на изпълнителния директор на „Градски транспорт“ ЕАД, гр. Варна, за определяне на изпълнител в частта по обособена позиция № 1 от процесната обществена поръчка да бъде отменено, а преписката – върната на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие или решение, както и присъждане на сторените пред КЗК и ВАС разноски. Прави се и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по реда на чл.628 ГПК.

Ответникът – изпълнителният директор на „Градски транспорт” ЕАД, гр.Варна, в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Стоянов, оспорва касационната жалба и моли съда да потвърди оспорения акт на КЗК, както и да му присъди разноски.

Ответникът – Консорциум „Е. Т. В. , гр.София, в писмено становище и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила. Претендира разноски.

И двамата ответници намират, че не са налице предпоставките по чл.628 ГПК във вр. с чл.144 АПК, които да обуславят отправяне на преюдициално запитване до СЕС, поради което считат, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на КЗК следва да бъде потвърдено, а искането по чл.628 ГПК – оставено без уважение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на решението на КЗК и в срока по чл.216, ал.1 ЗОП за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД срещу решение № 28/09.09.2021 г. на изпълнителния директор на „Градски транспорт“ ЕАД, с което за изпълнител по обособена позиция № 1 на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с гореописания предмет е определен Консорциум „Е. Т. В. . Със същото решение оспорващият„Българска автомобилна индустрия” ЕАД е отстранен от участие в процедурата на основание чл.107, т.2, б.„а“ ЗОП.

С обжалваното решение КЗК е оставила жалбата без уважение. За да постанови този резултат, е приела за законосъобразно отстраняването на „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД от участие в процедурата в частта по Обособена позиция № 1 /ОП № 1/ на основание чл.107, т.2, б.„а“ ЗОП, поради неизпълнение на предварително обявените условия на възложителя, изразяващо се в несъответствие с минималните изисквания за наличие на технически и професионални способности по чл.63 ЗОП, а именно: участникът да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с предмета и обема на поръчката - доставка на минимум 40 броя тип „соло“, нископодови, електрически автобуси, категория М3, клас I, през последните три години, считано от датата на подаване на офертата. За верен КЗК е приела крайния извод на комисията по чл.103, ал.1 ЗОП, че участникът „БАИ“ ЕАД не може да се позове поначало на капацитета на трето лице, за да изпълни поставеното от възложителя изискване за опит, изразяващ се в определен брой доставки, тъй като чл.65, ал.2 ЗОП следвало да се тълкува корективно във връзка с чл.63, §1, изр. второ от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки.

За неоснователно КЗК е приела възражението в жалбата, че избраният за изпълнител по ОП № 1 участник Консорциум „Е. Т. В. е представил техническо предложение, което не отговаря на изискванията на възложителя, тъй като за предложените от него електробуси нямало съответен сертификат за ЕО одобряване на типа ПС, издаден от компетентен орган по одобряване в съответствие с Директива 2007/46/ЕО или Наредба № 60 от 2009 г. на МТИТС, както и че не били представени протоколи за измерване на енергийните разходи на предлагания електробус, проведени съгласно методиката за изпитване по E-SORT, каквито били изричните изисквания на възложителя. Според КЗК, представените от определения за изпълнител участник протоколи за изпитване отговаряли на изискванията на възложителя, като издадени от компетентната служба по смисъла на отменилия Директива 2007/46/ЕО Регламент /ЕС/ 2018/858. Регламентът определял като идентичен орган на техническата служба по отменения чл.3 т.31 от директивата и производителя на превозното средство, стига същият да е внедрил стандарта за общите изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране, а в случая представеният от консорциума доклад, съгласно методиката за изпитване, бил издаден от центъра за изпитване на производителя на автобусите, притежаващ изисквания по регламента стандарт. С тези съображения КЗК е приела, че изискванията на възложителя са били изпълнени от страна на определения за изпълнител по ОП № 1 участник. Обжалваното решение е правилно.

От данните по делото се установява, че с решение № 16/12.06.2020 г. на изпълнителния директор на „Градски транспорт“ ЕАД - Варна на основание чл.132 ЗОП е открита „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на екологични превозни средства и зарядни станции по 2 обособени позиции: Обособена позиция № 1 „Доставка на нови електрически автобуси - тип „соло“ и станции за зареждане към тях“ и Обособена позиция № 2 „Доставка на нови електрически автобуси – тип „съчленен“, станции за зареждане към тях и два броя бързо зарядни станции“, в рамките на проект „Екологично чист транспорт за Варна“, финансиран по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с референтен № BG16M1OP002-5.004 – „Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух“, който се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Околна среда” 2014-2020 г., съфинансирана от ЕС чрез Кохезионния фонд и от държавния бюджет на Р. Б. , публикувана в РОП с УИН 01389-2020-0004. С решението за откриване на процедурата са одобрени обявлението за поръчка и документацията за участие в процедурата.

В документацията за участие заложеният критерий за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта, оценима въз основа на оптималното съотношение качество/цена, съгласно методиката за оценка. В Раздел ІІ „Изисквания към участниците в процедурата. Изисквания към офертите и необходимите документи“ е посочено, че участниците могат да се позоват на капацитета на трети лица, независимо от правната връзка между тях, по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, техническите и професионалните способности, а по отношение на критериите, свързани с професионална компетентност и опит за изпълнение на поръчката, участниците могат да се позоват на капацитета на трети лица, само ако тези лица ще участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет. Записано е също, че участник, който участва самостоятелно в обществената поръчка, но ще ползва капацитета на трети лица по отношение на критериите, свързани с технически способности и професионална компетентност, посочени от възложителя, представя попълнен отделен ЕЕДОП за всяко едно от третите лица. Съответната информация се попълва в Част ІV, Раздел В, т.10 от ЕЕДОП на участника.

В Критериите за подбор относно икономическото и финансово състояние по чл.61 ЗОП за спорната по делото ОП № 1 е заложено изискване участникът да е реализирал минимален общ оборот (нетни приходи от продажби) в размер 38 800 000 лв. без ДДС или равностойността им в евро по централен курс на БНБ, изчислен на базата на годишните обороти за последните три приключили финансови години, в зависимост от датата, на която е създаден или е започнал дейността си. Когато участникът предвижда участие на подизпълнители, съответствието с критерия за подбор се доказва и от тях, съобразно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват, и за тях следва да не са налице основанията за отстраняване от процедурата. Когато участникът предвижда участие на трети лица, те трябва да отговарят на съответните изисквания на критерия за подбор, за доказването на които участникът се позовава на техния капацитет и за тях следва да не са налице основанията за отстраняване от процедурата. При подаване на оферта, информацията относно изискването се посочва от участника в Част IV, буква Б от ЕЕДОП.

В частта „Технически и професионални способности по чл.63 ЗОП” като изисквано минимално ниво за ОП № 1 е заложено участникът в процедурата /самостоятелно или като участник в обединение/ през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с предмета и обема на обществената поръчка. Уточнено е, че под дейности с предмет и обем, идентични или сходни с предмета и обема на ОП № 1 следва да се разбира доставка на минимум 40 бр. тип „соло“, нископодови, електрически автобуси, категория М3, клас I. Информацията относно това изискване се посочва от участника в Част IV, буква В от ЕЕДОП. Изрично е посочено, че участник, който не е доказал съответствието си с критериите за подбор ще бъде отстранен от участие. Записано е също, че ако участникът е обединение, което не е юридическо лице, съответствието с критериите за подбор по съответните позиции се доказва от обединението, а не от всяко от лицата, включени в него. Когато участникът предвижда ползването на подизпълнители, съответствието с критерия за подбор по позиции се доказва и от тях, съобразно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват, и за тях следва да не са налице основанията за отстраняване от процедурата. Когато участникът предвижда участие на трети лица, те трябва да отговарят на съответните изисквания на критерия за подбор, за доказването на които участникът се позовава на техния капацитет и за тях също следва да не са налице основанията за отстраняване от процедурата. Изрично е посочено, че участник, който не е доказал съответствието си с критериите за подбор ще бъде отстранен от участие.

В случая, в раздел В. „Информация относно използването на капацитета на други субекти“ от представения от „БАИ” ЕАД ЕЕДОП дружеството е посочило, че ще използва капацитета на други субекти, за да изпълни критериите за подбор, посочени в част IV, като тези субекти не са конкретизирани. В раздел IV, В. „Технически и професионални способности“ не е попълнена графата за изпълнени доставки по години, а в т. 10 е посочено, че икономическият оператор ще възложи на подизпълнител - „Д. Ю. Б. Ко. Лтд. производството на 40 броя нови електрически автобуси тип „соло“, отговарящи на изискванията на възложителя и допълнително оборудване към тях, с дял 71,9 % от поръчката. При това правилно КЗК е приела, че за оценителната комисията не е била налице информация кое е третото лице и кой критерий за подбор се доказва с неговия капацитет, доколкото участникът не може да се позовава на капацитета на трето лице при доказване на изискването за опит, което не е посочило в първоначално представените документи. След като не е посочил трето лице, което ще ползва при изпълнение на поръчката, съответно участникът не е могъл да се ползва и от неговия капацитет. Също така участникът не е подал и данни за изпълнени доставки, с което последният не е покрил критериите за подбор и по-конкретно за опит.

Обоснована е и преценката на КЗК за изначална недопустимост на позоваване на участника на капацитета на трето лице с цел покриване на критерия за подбор – опит в доставката на минимум 40 броя тип „соло“, нископодови, електрически автобуси, категория М3, клас I, тъй като пропускът в заявлението за участие в процедурата не е могъл да бъде саниран, доколкото след изтичането на срока за подаване на заявленията за участие в процедурата по силата на чл.107, ал.7 ЗОП участникът не е могъл да промени, допълни или да оттегли заявлението или офертата си. С този довод КЗК обосновано не е възприела и възражението на оспорващия за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на дадени на основание чл.54, ал.8 ППЗОП от помощния орган на възложителя ясни указания към участника.

Предмет на процесната обществена поръчка е доставка на нови електрически автобуси - тип „соло“ и станции за зареждане към тях. Възложителят е поставил изискване за опит на участниците като минимално необходимо наличие на минимален брой осъществени доставки на 40 бр. тип „соло“, нископодови, електрически автобуси, категория М3, клас I.

В тази връзка КЗК е формирала обосновани правни изводи, като се е позовала на изложените в решение № 2773/ 02.03.2018г. по адм. дело № 14673/2017 г. на Върховния административен съд мотиви. Въз основа на тях правилно е приела, че доколкото в разглеждания случай процесната обществена поръчка е за доставка, а не за строителство или услуги, участниците нямат право да се позовават на капацитета на трето лице, за да изпълнят поставеното от възложителя изискване за опит. Неоснователно във връзка с изложеното се явява основното възражение на касатора, че същият е могъл да ползва капацитет на трето лице, при положение, че третото лице участва в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим капацитетът. КЗК подробно е обсъдила въпроса дали и при какви условия е допустимо използване капацитета на трети лица за установяване съответствието на участник с поставени от възложителя изисквания за наличие на предходен опит. Според посоченото решение на ВАС, в ЗОП са въведени специални условия за използване на капацитет на трети лица, който няма материален характер, като в чл.65, ал.2 от ЗОП е уреден именно случаят, при който може да се предостави чужд капацитет под формата на професионална компетентност. Императивното условие в този случай е, че лицата, с чието образование, квалификация или опит се доказва изпълнение на изискванията, задължително следва да участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим този капацитет. За правилното решаване на повдигнатия пред него правен спор с посоченото решение Върховният административен съд е направил съпоставка на чл.65, ал.2 ЗОП с чл.63, §1 от Директива 2014/24/ЕС, чиито изисквания съгласно §3, т.1 от ДР на ЗОП се въвеждат с действащия ЗОП, при която съпоставка съдът е стигнал до извод, че националният законодател е пропуснал от уредбата на специалното правило на чл.65, ал.2 от ЗОП, използването на чужд професионален опит като технически критерий, свързан с предварителния подбор при обществените поръчки за строителство и услуги. Поради това, според ВАС, когато се касаело за строителство или за услуги, се налагало корективно тълкуване на националната правна норма, като чл.65, ал.2 от ЗОП, касаещ професионалната компетентност, следвало да се приложи и по отношение на професионалния опит - критерий по чл.63, ал. 1, т. 1 от ЗОП, но само в очертаните конкретни хипотези, т. е. само за обществени поръчки с предмет строителство или услуги.

При съобразяване на така предприетото корективно тълкуване на ВАС, което обосновано и законосъобразно е релевирано в обжалваното решение, правилно КЗК е формирала извода, че по отношение на този критерий, но само при строителство и услуги, участниците също могат да се позоват на капацитета на трети лица, при спазване на същото законово условие на чл.65, ал.2 ЗОП - третите лица, чийто капацитет се ползва за установяване наличието на опит, да участват в изпълнението на частта от поръчката, за която е необходим капацитетът.

По изложените съображения настоящата инстанция намира за правилен извода на КЗК, че в разглежданата обществена поръчка участниците поначало нямат право да се позовават на капацитета на трето лице, за да изпълнят поставеното от възложителя изискване за опит, изразяващ се в извършени определен брой доставки.

Относно твърдението на касатора за несъответствие на техническото предложение на класирания на първо място участник по ОП № 1 от процесната обществена поръчка Консорциум „Е. Т. В. с техническите изисквания на възложителя, КЗК е извършила съпоставка на изискванията от техническата спецификация и представените от консорциума в изпълнение на изискванията документи. Установила е, че в образеца на Приложение № 4-1 от документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, касаещо енергийните разходи през целия експлоатационен живот на предлаганите автобуси, е посочено, че за доказване на стойностите на показателите, попълнени в таблицата, като неразделна част от направените изчисления, участниците трябва да представят заверени копия на протоколи с резултати от проведени тестове според SORT-2 от техническа служба по смисъла на чл.3, т.31 на Директива 2007/46/ЕО, доказващи стойността на посочения разход на гориво за предлаганото от тях превозно средство. От представеното техническо предложение е установила, че участникът е заявил в Образец № 4-1 в изпълнение на поръчката по ОП № 1 електрически автобус с производител „Ж. Т. Б. Холдинг” Ко. Лтд, марка Ж. Т. (Zhong Tong), модел LCK6126EVG и типово одобрение: № E9*2007/46*6861*00. За оферирания модел китайски електрически автобус е приложен „Сертификат за типово одобрения на ЕО“, издаден от компетентен орган по одобряване, в съответствие с Директива 2007/46/ЕО – Министерство на промишлеността, търговията и туризма на Испания, подписан на 10.06.2020 г., ведно с информационния пакет към него. Установено е също, че комисията по чл.103, ал.1 ЗОП е поискала разяснение от участника по реда на чл.104, ал.5 ЗОП относно начина на изчисляване на посочената стойност на показателя - разход на електрическа енергия в (kWh/km) равен на 0,9187 kWh/km. В представеното разяснение участникът е посочил, че посоченият е изчислен на база стойността на енергийния разход, съгласно методиките SORT-2 в размер на 91.87 kWh/100 km, подробно описан и посочен в приложения SORT REPORT (Д. С. № ZTKC/BG-B-2010-10, издаден от центъра по изпитвания на Zhongtong Bus Holding Со., Ltd. Жалбоподателят е оспорил именно съответствието на представения Д. С. с изискванията на възложителя като твърди, че същият не е издаден от компетентен орган съгласно изискванията на възложителя. У. К. „Е. Т. В. е представил към Доклада SORT и Сертификат за лабораторна акредитация (на английски език и в превод на български език, извършен от преводач), издаден от Китайската национална служба за акредитация за оценка на съответствието, на Центъра за изпитвания на Zhongtong Bus Holding Со., Ltd, Китай, според който същият е акредитиран в съответствие с ISO/IEC 17025:2017 - общи изисквания за компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране. При тези данни правилно КЗК се е позовала на Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета, с който е отменена Директива 2007/46/ЕО, и по силата на чл.68 от който техническа служба може да бъде и производител на превозното средство, стига да отговаря и да е внедрила стандарт EN ISO/IEC 17025:2005 за общите изисквания относно компетентността на лабораториите за изпитване и калибриране. В случая е установено, че Zhontong Bus Holding Co., Ltd притежава внедрена системата ISO 17025:2017, поради което правилно КЗК е приела, че производителят сам има право да издаде E-SORT протокола, като идентичен орган на „техническа служба“ с оглед осъществяваните от него функции. С тези съображения обосновано КЗК е приела, че изискванията на възложителя по смисъла на Образец № 4-1 за обособена позиция № 1, са били изпълнени от страна на класирания на първо място участник Консорциум „Е. Т. В. .

По изложените съображения и по мотивите на КЗК, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

По искането за отправяне на преюдициално запитване:

В касационната жалба се твърди, че е налице противоречие между разпоредбата на чл.65, ал.2 ЗОП и разпоредбата на чл.63, §1, предл.2 от 2014/24/ЕС, както и че с решение от 07.04.2016 г. по дело С-324/143 СЕС не с тълкувал чл.63, §1 от Директивата. Поради това касаторът счита, че са налице предпоставките на чл.628 ГПК, приложим в административния процес на основание чл.144 АПК, обуславящи необходимостта от преюдициално запитване до СЕС.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за несъответно на изискването на чл.628 ГПК. Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство, е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правотношението - обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл.267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, както и, че при неспазване на това изискване, държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /в този смисъл Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00 - по реда на производствата срещу държави/. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и Решение на СЕС от 1963, Da Costa en Schaake, номер 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт – Решение на СЕС от 1982, по делото C.I.L.F.I.T., дело 283/81/.

Настоящият състав на съда счита, че в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на Съда в Люксембург. Текстовете на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която в своя чл.63 третира използването на капацитета на други субекти (определени в българското право като „трети лица“) са ясни и не налагат исканото тълкуване от СЕС. Видно от т.1 на цитирания чл.63 от Директивата по „отношение на критериите, свързани с образованието и професионалната квалификация ...или със съответния професионален опит, икономическите оператори могат обаче да използват капацитета на други субекти само когато последните ще изпълняват строителството или услугите, за които е необходим този капацитет“.

По изложените съображения искането за преюдициално запитване по реда на чл.628 и 629 ГПК във връзка с чл.267 ДФЕС като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изхода на спора, разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответниците „Градски транспорт” ЕАД, гр.Варна, и Консорциум „Е. Т. В. , гр.София, които са отправили своевременни искания за това. На „Градски транспорт” ЕАД следва да се присъдят 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определени според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП. Разноските, претендирани от Консорциум „Е. Т. В. са доказани по основание и размер чрез представените договор за правна защита и съдействие и фактура, от която се установява реалното им заплащане. От страна на касатора не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което разноските следва да бъдат присъдени в поискания размер от 9000 лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК вр. чл.216, ал.6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Българска автомобилна индустрия” ЕАД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Е. С.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1025 от 28.10.2021 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-765/2021 г.

ОСЪЖДА „Българска автомобилна индустрия” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. „Изток”, ул. „Л. С. № 3, да заплати на „Градски транспорт” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул. „Тролейна № 48, сумата от 200 /двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Българска автомобилна индустрия” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. „Изток”, ул. „Л. С. № 3, да заплати на Консорциум „Е. Т. В. със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Родопски извор” № 60, ап. офис 1Б, с участници „Е. Б. ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „Ч. М. Лтд, с гег.№ 514292697, сумата от 9000 /девет хиляди/ лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Любомира Мотова

/п/ Светослав Славов

Дело
  • Светослав Славов - докладчик
  • Румяна Борисова - председател
  • Любомира Мотова - член
Дело: 11653/2021
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Четвърто отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...