Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Т. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 474 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДИП 65“ ЕООД, гр. Димитровград против решение № 594 / 29.11.2021 г. по адм. дело № 836 / 2021 г. на Административен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53, ал.2 и чл. 110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Хасково, чрез юрисконсулт Запрянова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 594 / 29.11.2021 г. по адм. дело № 836 / 2021 г. Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на „ДИП 65“ ЕООД, гр. Димитровград срещу решение № 1012 – 26 – 333 – 1 / 09.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ. Присъдил е разноски.

По делото е установено, че контролните органи на НОИ са съставили на жалбоподателя ревизионен акт за начет № РА – 5 – 26 – 00960155 / 09.07.2021 г. за сумата от 2672,20 лева главница и 99,56 лева лихви заради неправомерно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал.2 КСО.

Фактите по спора сочат, че К. К., съпруг на П. К. е започнал ползването на платения отпуск за отглеждане на малко дете, полагащ се на неговата съпруга считано от 29.10.2020 г. денят, в който нейното трудово и осигурително правоотношения са били прекратени.

Осигурителят „ДИП 65“ ЕООД, гр. Димитровград е продължил изплащането на бащата на обезщетението за отглеждане на малко дете за сметка на бюджета на ДОО като не е отчел, че към момента на прехвърлянето му от майката, тя вече не е била осигурено лице.

Съгласно чл. 164 КТ осигурената работничка или служителка има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Този отпуск със съгласието на майката може да се ползва от бащата или един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.

Когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на детето вместо майката се ползва от бащата, се изплаща парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал.2 КСО).

Законосъобразно контролните органи на НОИ са ангажирали отговорността на работодателя – осигурител по реда на чл. 110, ал.1, т.1 КСО, тъй като той е имал знанието за релевантните и описани по-горе факти, отчитайки че както майката, така и бащата са били негови работници. Жалбоподателят е знаел, че към момента, в който е разрешавал прехвърлянето на отпуска по чл. 164, ал.3 КТ майката не е имала право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете, тъй като трудовото ѝ правоотношение вече е било прекратено и не е имала качеството на осигурено лице. Ирелевантни са обстоятелствата, че тя е започнала работа по друг трудов договор отново след няколко дни. След като към 29.10.2020 г. тя не е имала право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете поради това, че не е имала качеството на осигурено лице, то не е могла да прехвърли това право на друго лице по чл. 164, ал.3 КТ.

При прехвърляне ползването на отпуска търговското дружество – жалбоподател не е окомплектовало заявленията на родителите с изискуемите документи по чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и причинената щета на ДОО е в пряка връзка с неговите неправомерни действия.

Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода но спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 594 / 29.11.2021 г. по адм. дело № 836 / 2021 г. на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА „ДИП 65“ ЕООД, гр. Димитровград да заплати на Националния осигурителен институт – София сумата от 100,00 (сто) лева, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН