7Р Е Ш Е Н И Е

№ 355

гр. София, 13.06.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАпри участието на секретаря А. Д. и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 3801/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационни жалби на двете насрещни страни в производството – на ищеца С. Г. Г., подадена чрез пълномощника адв.П. Г. и от Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор от Апелативна прокуратура-София, се обжалва решение № 468/13.04.2023г. по въззивно гр. дело №166/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав. Касаторът ищец обжалва решението, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2531/22.09.2022г. по гр. д.№9716/2021г. на СГС, ГО, 6 състав, е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на РБългария за разликата над 20 000 лева до присъдените от първоинстанционния съд 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на 4 престъпления, за които е бил оправдан по нохд № 4588/2014г. на СГС, ведно със законната лихва от 02.08.2018г. до окончателното плащане. Касаторът ответник обжалва решението в осъдителната му част, с която, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева, ведно със законната лихва от 02.08.2018г. до окончателното плащане.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1279/20.04.2024г. по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулираните от двамата касатори въпроси относно приложението на чл.52 ЗЗД, уточнени от касационната инстанция, съгласно правомощията по т.1 на ТР №1/2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС както следва: За критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да съобрази всички обстоятелства, релевантни за справедливостта на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Отговор на двата поставени въпроса е даден в т.11 от ППВС № 4/1968 г., в т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и в множество решения на ВКС (решение № 230/04.12.2017г. по гр. д. №4874/2016г. на IV ГО, решение № 182/2016г. по гр. д. №1331/ 2016г. на III ГО, решение № 158/17.01.2019г. по гр. д. № 299/2018г. на III ГО, решение № 40/13.05.2020г. по гр. д. № 2683/2019г. на ІV ГО и много други). Според цитираната съдебна практика, която изцяло се споделя от този състав, справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът, разглеждащ иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи; броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало, както и негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и професионалния живот; разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве. От значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/или изпълняваната работа е в публичен интерес. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като разгледа касационните жалби, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

По образуваното на 27.07.2011г. ДП № 104/2011г. на ГД „КП“ МВР-София срещу неизвестен извършител, ищецът С. Г. е задържан за срок 24 часа; при задържането спрямо него е упражнено насилие от органите на МВР; на 21.02.2012г. е привлечен като обвиняем за извършване на 4 престъпления по чл. 278г, ал. 1, предл. 3 и предл.4 НК, чл. 308, ал. 1, предл. първо НК, чл. 276, ал. 2, вр. ал. 1, предл. 1 НК и му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция 500 лева; срокът на разследването е продължаван многократно; по внесения от Прокуратурата на 16.07.2014г. обвинителен акт срещу ищеца в СГС е било образувано съдебно производство, което е прекратено и делото е върнато с указания; обвинителен акт е внесен повторно на 22.10.2014г. и в СГС е образувано нохд 4588/2014г., приключило с влязла в сила на 27.09.2016г. оправдателна присъда № 105/25.03.2015г. (потвърдена с решение № 342/01.08.2016 г. по внохд № 19/2016г. на САС, НО, IV състав). В периода от 2011 до 2014г. срещу ищеца е водено и друго наказателно производство (ДП № 313/2011г. по описа на ОД на МВР–Видин, по което му е наложена на 10.03.2011г. ПАМ за напускане пределите на РБ). Събраните гласни доказателствени средства установяват, че наказателното производство се е отразило негативно на ищеца в емоционален и социален план; изпитвал чувство на страх, безсилие, унижение, занемарил външния си вид, социално се дистанцирал, притеснявал се за близките си и от злепоставяне в обществото.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда. За да определи размера на обезщетението съдът е съобразил следното: за престъпленията, за които е повдигнато незаконното обвинение не се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години; продължителността на наказателното преследване е над 4 години; спрямо ищеца е упражнено насилие при първоначалното му задържане. Съдът е отчел негативните преживявания и начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността и начина му на живот, разпространяването на този факт в обществото и в социалната му среда; мерките на процесуална принуда–пърначалното му задържане и парична гаранция; продължителността и извършените с негово участие процесуални действия; възрастта му към датата образуване на производството–50 годишен. Съдът е взел предвид икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. За да намали размера на обезщетението от 50 000 лева на 20 000 лева въззивният съд е съобразил, че не е установено тежко и трайно влошаване на здравословното, физическо и психическо състояние на ищеца от наказателното преследване; че търпените неблагоприятни последици от наложената ПАМ „Забрана да напуска пределите на РБ“ не се намират в пряка причинна връзка с незаконните обвинения по процесното наказателно производство (ПАМ е наложена по друго наказателно производство); във връзка с воденото друго наказателно производство (ДП № 313/2011г. по описа на ОД на МВР – Видин) ищецът неминуемо е изпитвал негативни емоции, които е невъзможно да бъдат разграничени от изпитваните по процесното наказателно производство. Въз основа на изложеното съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението, което ще възмезди в пълна степен ищеца е 20 000 лева като до този размер предявеният иск е уважен.

С оглед отговора на правните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички правнозначими обстоятелства и да приложи законовия критерий за справедливост при обезщетяване на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, този състав на ВКС намира, че касационната жалба на ищеца е неоснователна, а тази на Прокуратурата - частично основателна, по следните съображения:

Въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатите обвинения. Въззивният съд е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, относими за определяне размера на обезщетението, но не е преценил в достатъчна степен значението и връзката им с увреждането на ищеца. В резултат на това, неправилно е приложил материалния закон-чл. 52 ЗЗД, като необходимият за репариране на претърпените морални вреди размер на обезщетението е необосновано завишен. Въззивният съд не е съобразил обичайния характер на претърпените негативни емоции и промени в поведението на ищеца, които са в пряка причинна връзка с процесното незаконно обвинение. Не е отчел в пълна степен, че твърденията в исковата молба за претърпени неимуществени вреди над обичайните са обосновани с обстоятелството, че ищецът е обявен за общодържавно издирване и по отношение на него е издадена зелена бюлетина от Интерпол, за които съдът е приел, че не са свързани с процесното незаконно обвинение. Не е обърнато достатъчно внимание, че по делото липсват доказателства за медийна разгласа на повдигнатите срещу ищеца обвинения и за развила се срещу него в интернет пространството кампания, която му попречила да реализира научен проект и целяща да го злепостави, доколкото представената към исковата молба разпечатка от статия от неназована електронна медия се отнася до повдигнатото през 2010г. друго обвинение (по ДП № 313/2011г. по описа на ОД на МВР-Видин). Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 3, ал.1, т.3 ЗОДОВ, дължимо на С. Г., следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с процесното наказателно преследване съдът съобрази следното: на ищеца са повдигнати 4 обвинения за извършване на престъпления, които не са тежки, по смисъла на чл.93, т.7 НК; преживял е физическо насилие по време на задържането; бил е задържан за 24 часа и му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция 500 лева, която е с нисък интензитет на засягане на личната и имуществена му сфера; наказателното производство е продължило 4 години и 2 месеца. Съдът отчита проведените процесуални действия с участието на ищеца; възрастта му към момента на повдигане на обвинението - 50 годишен; преживените негативни емоции - стрес, страх от осъждане, отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните. Съставът на ВКС взе предвид липсата на данни за каквото и да е възпрепятстване на професионалната реализация на ищеца и за ограничаване на свободното му придвижване в резултат на незаконното обвинение; липсата на данни за увреждане на здравословното му състояние; липсата на данни за медийно разгласяване на процесното наказателно производство; обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. При съвкупната преценка на релевантните обстоятелства и след като отчита, че за негативните емоционални и психически преживявания на Г. през изследвания период е допринесло и друго образувано против него наказателно производство, съобразявайки и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 12 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и до този размер искът следва да бъде уважен. Предвид това въззивното решение следва да се отмени в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над 12 000 лева до 20 000 лева, както и в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл. 78, ал.1 ГПК да плати на Г. разноски за първа и въззивна инстанция над 1 272 лева до 2 118,67 лева. Вместо това следва да се постанови решение, с което искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ бъде отхвърлен за разликата над 12 000 лева до 20 000 лева, а в останалата обжалвана част решението на САС следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ Прокуратурата следва да плати на ищеца разноските за държавни такси за касационното производство в общ размер 35 лева, както и сумата 750 лева за разноските за платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба на ответната страна, съразмерно уважената част на иска. На ищеца не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационната му жалба, с оглед нейната неоснователност.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделениеРЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 468/13.04.2023г. по въззивно гр. дело №166/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав в частта, с която на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на С. Г. Г. обезщетение за неимуществени вреди над сумата 12 000 лева до сумата 20 000 лева, както и в частта, с която, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на С. Г. Г. разноски за първоинстанционното и въззивното производство сума над 1 272 лева до 2 118,67 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на С. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], предявен против Прокуратурата на Р. Б. за сума над 12 000 лева до сумата 20 000 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 468/13.04.2023г. по въззивно гр. дело №166/2023г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да плати на С. Г. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Р. Б. да плати на С. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място], [улица] разноски за касационното производство в общ размер 785 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: