Р Е Ш Е Н И Е
№ 50005
гр. София, 08.07. 2024 г.В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. ІV-то гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.
ЧЛЕНОВЕ Е. Т.
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
при участието на секретаря Р. С. .
при участието на прокурора Станева
изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. д № 70/2022 и съобрази следното
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. Г. К., Софийски районен съд, Софийски градски съд, Върховен касационен съд против въззивно решение № 260154/14.05.2021г по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното от страните – касационни жалбоподатели въззивно решение е потвърдено решение № 129099/25.05.2017 г. по гр. д. № 44746/2016 г. на Софийски районен съд, частично уважил иск на О. Г. К. с правно основание чл.2б ЗОДОВ, като ответниците Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд са осъдени да заплатят солидарно обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди поради нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на заведеното от него гр. д. № 8077/1997 г. по описа на СРС,гр. д. № 2028/2005 г. по описа на СГС, гр. д. № 669/2012 г. по описа на СГС, гр. д. № 1918/2015 г. по описа на ВКС и гр. д. № 4134/2015 г. по описа на ВКС в размер на 7800 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2016 г. до погасяването, както и на основание чл.86,ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 694,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 7800 лева за периода 24.09.2015 г. - 08.08.2016 г., като съответно са присъди разноски.
Касаторът О. Г. К. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени претенциите му по чл. 2б ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълните предявени размери от 20 000 лева по иска за обезщетение за неимуществени вреди и акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 1745 лева .
К. С. районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд са депозирали жалби, всяка с изложени оплаквания и доводи, някои от които общи, други за изключване на тяхната отговорност поради липса на виновна причина за забавянето на делото в съответния съд, всички постъпили срещу решението в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение.К. С. районен съд, Софийски градски съд оспорват и началния момент, от който е присъдена лихва за забава тъй като считат, че с отказа на предложеното му обезщетение ищецът се е поставил в положение на забава като кредитор, освобождаващо държавата от забава по нейното задължение. Софийски районен и Софийски градски съд, както и Върховен касационен съд оспорват основанието за присъждане на обезщетение поради неразумна продължителност като доказано, изтъкват като процесуално нарушение липсата на собствени изводи на въззивния съд по прилагане критерия в чл.52 ЗЗД, довели до присъждане на немотивирано и завишено обезщетение. Върховен касационен съд оспорва иска по отношение на солидарното си привличане, като изтъква качеството си на последна инстанция, както и че производството по касационно обжалване протича в две фази, съгласно условностите на чл. 280 ГПК и това не е подобаващо съобразено.Съображения по същество са изложени от представляващия ВКС съд. помощник / ю. к/ С. , пледирал да се съобрази липсата на съпричастност на последната инстанция в общото забавяне.
В касационната жалба на О. Г. К. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушаване на процесуални норми при формиране на вътрешното убеждение поради неизлагане на собствени мотиви от решаващия съд по критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД. Подчертават се пропуските на съдилищата, големите интервали между насрочените заседания и забавеното изготвяне на решенията, както и неприлагането на служебен почин от съда да разпореди участието на съпругата на ищеца като необходим другар в производството, за да не се стига до отмяна и връщане на делото за ново разглеждане по молба на последната. Всички три инстанции са отговорни за този пропуск при първоначалното разглеждане на делото.Поисканият размер на обезщетението от 20 000 лева счита за справедлив. Позовава се на специалните разпоредби на ЗОДОВ относно разноските като оспорва начина, по който са определени с обжалваното решение.
Страните претендират и направените пред настоящата инстанция разноски.
Прокуратурата на РБ изразява становище, че решението на въззивната инстанция е законосъобразно и размерът на обезщетението е отмерен съответно на вредите
При преценката за наличие на нарушение въззивният съд е изтъкнал, че гр. д. № 8077/1997 г. по описа на Софийски РС е образувано по предявена искова молба на 16.10.1997г. от О. Г. К., разгледани са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу Е. П. К.. Общата продължителност на производството пред Софийски районен съд /СРС/е седем години и осем месеца, като са били проведени 20 открити съдебни заседания, последното от които (с даден ход по същество ) е на 20.02.2004г, като на 20.07.2004 г. е обявено съдебното решение по делото. На 08.06.2005г. делото е изпратено на Софийски градски съд /СГС/по въззивна жалба на ответницата.Продължителността на производството по гр. д. № 2028/2005 г. по описа на Софийски градски съд е 3 години и 10 месеца. Решението на СГС е обжалвано от ответницата, образувано е гр. д. № 669/2009 г. по описа на ВКС и на 13.09.2010 г. е постановено решение, с което е отменено решението на СГС и исковете са отхвърлени с окончателно решение. Поради неучастие на необходим другар - съпругата на ищеца С. К.,е подадена молба за отмяна /на основание чл.304 ГПК/, по която е образувано гр. д. № 126/2012 г. по описа на ВКС.С решение от 21.04.2012г. е отменено решение от 13.09.2010 г. по гр. д. № 669/2009 г. на ВКС и делото е върнато на второинстанционния съд за ново разглеждане.Пред СГС е образувано гр. д. № 6610/2012г. приключило с решение от 29.05.2014г. Решението е обжалвано от ищеца пред ВКС,като с определение от 14.05.2015 г. по гр. д. № 1918/2015г.,касационната жалба е върната като недопустима и производството по делото е прекратено, а с определение от 24.09.2015г. друг тричленен състав на ВКС е потвърдил определението за прекратяване.Въззивният съд е приел, че за разумния срок и нарушението на чл.6 §1 ЕКЗПЧ е от значение общата продължителност на съдебното производство, независимо дали отдели етапи на производството са имали разумна продължителност ; че забавянето на разглеждането на делото се дължи на действия на трите съдилища , което се потвърждава и от констатациите на Инспектората към В.,обективирани в протокол от 08.06.2016 г.,а именно забава в действията и на трите съдебни инстанции по призоваване на страните, забава в насрочване на делото, забава в постановяване на решенията, не е изпълнено задължението за даване на надлежни указания за конституиране на необходим другар – съпругата на ищеца. Отчел е, че самия ищец е проявил недобросъвестно процесуално поведение знаейки, че имотът е придобит по време на брак и въпреки това е подал недопустима искова молба. Посочил е, че независимо от всичко установено, продължителността на гр. д. № 8077/1997 г. не отговаря на критериите за разумен срок и на ищеца се дължи обезщетение. Като се е позовал на формираните към момента на постановяване на решението противоположни виждания в съдебната практика по въпроса може ли съдът да определи по-малко от предложеното му по административен ред обезщетение, и без да застъпва виждането на първоинстанционния съд, че по иска не може да присъди обезщетение в по-малък размер от вече предложения по реда на гл.Трета”а” ЗСВ, въззивният Софийски окръжен съд е посочил предложеното на ищеца по този ред обезщетение от 7800 лева за правилно определено, като общо се е позовал на изяснената обстановка и релевантните факти, както и че общият критерии в чл.52 ЗЗД е удовлетворен .Доказано е било от свидетелските показания, че всяко отлагане на делото е натоварвало ищеца с негативни изживявания . До пълния предявен размер искът е приет за неоснователен, отчетена е изключителната натовареност на съдиите, като правилно ответниците са осъдени да заплатят обезщетението ведно със законната лихва за забава и разноски при солидарност, тъй като ответните съдилища са правораздавали по идентичен казус и отговорността на държавата по чл.2б ЗОДОВ е обективна, като следва да се реализира чрез нейните органи.
С определение №786 от 24.11.2016г състав на ІІІ г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационните жалби на основание чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да изложи собствени мотиви на кои обстоятелства основава изводите си по същество при определяне обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, като конкретни обстоятелства обуславящи тези вреди и значението им за възприетия паричен еквивалент. Касационно обжалване е допуснато за да се даде отговор и на въпроса за значението на нормативните рамки, в които върховната съдебна инстанция осъществява конституционните си правомощия, за разумния срок, когато делото се разглежда пред касационната инстанция, която съобразно чл. 124 от Конституцията на РБ осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища
По въпроса, обусловил допускане на въззивното решение решението до касационно обжалване във всички негови части,Върховен касационен съд ІІІ г. о намира следното :
Съгласно дадените с приемането на Тълкувателно решение №1 от 27.ноември 2023г на ОСГК разяснения разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ(ДВ, бр. 98 от 2012 г.) е създадена с цел да се разширят законовите възможности за защита при бавно правосъдие и нарушено право по чл.6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок При разглеждане на обезщетителна претенция съдът установява нарушението като прилага критериите, към които чл.2б ал.2 ЗОДОВ изрично препраща, както са установени в практиката на ЕСПЧ .Като прилага собствено тези критерии, съдът прилага с приоритет общностното право и не може да бъде обвързан от акт, предварително становище или констатация на който и да било орган на държавата, отговорна за нарушаване на правото чл.6, §1 ЕКЗПЧ при бавно правосъдие.При специалния деликт по чл.2б от ЗОДОВ съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД .Прилага се принципа на пълно обезщетение за вредите, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство.Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Размерът на обезщетението за морални вреди се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД в смисъла разяснен по т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. и установената практика на ВКС по прилагането му, като в тази връзка следва да вземат предвид всички обстоятелства от значение в конкретния случай. Задължението да се изложат мотиви в решението на въззивния съд по прилагането на чл. 52 ал.2 ЗЗД означава да се подложат на конкретна преценка обстоятелствата от значение за определянето на справедлив размер обезщетението.Като изгражда собствен решаващ извод за този размер и формира преценка за конкретното проявление на претендираните неимуществени вреди, съдът изследва и съпоставя относимите обстоятелства, очертани в ППВС № 4/1968г.,без да отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други, а при определяне на обезщетението винаги държи сметка за обществения критерии за справедливост.Обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и следва да се отчита, че отсъждане с признаване факта на увреждащо поведение от страна на държавни органи само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Принципът на справедливост при обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ изисква в най-пълна степен да бъдат възмездени вредите от неразумно забавеното правосъдие предвид спецификите на конкретното дело и неговото значение за страната . Съдът преценява всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и формулира в мотивите на акта си резултата от тази преценка.
По втория въпрос Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение изтъква следното:
Правото на ЕС не допуска да се изключва по принцип отговорността на държава членка за причинени на частноправните субекти вреди от нарушения на общностното право, допуснати от действаща като последна инстанция юрисдикция, поради това, че съответното нарушение е резултат на извършено от тази юрисдикция тълкуване на правните норми или преценка на фактите и доказателствата (дела C-224/01, C-173/03, C-140/09 на Съда на ЕС) Задължението за обезщетяване на вредите, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушение на общностното право поначало не може да бъде поставено в зависимост от вътрешните правни норми за разпределение на компетентността между конституционните власти (съединени дела С-46/93 и С-48/93 и цитираната там практика на Съда на ЕС )Компетентността на съдебните власти при разглеждане и разрешаване на граждански спорове по правило е срочна и има времеви разчети, които независимо от особеностите и функцията на всеки съд, който я упражнява, трябва да са разумни. Държавите членки са поели една присъща на Договора /ДЕС/ отговорност при нарушаване на чл.6, §1 ЕКЗПЧ, която включва и отговорност при бавно правосъдие.Тази отговорност по естеството си е обективна, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението .
В практиката на Европейския съд за защита правата на човека/ЕСПЧ/ преценката за разумния характер на продължителността на дадено съдебно производство не изключва етапа на разглеждането му от последна съдебна инстанция като Върховен касационен съд и се преценява с оглед обстоятелствата по делото въз основа на критериите, възприети в юриспруденцията на ЕСПЧ,по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателите и на властите /компетентните държавни органи/, както и значението на спора за заинтересованите лица и залога за тях, като делата с изключително значение за частноправните субекти изискват и специално старание от страна на съдебните органи (Ф. срещу Франция,№ 30979/96,;Б. срещу и Германия,№ 45448/99, Х. срещу България 44987/98)
Преценката на обстоятелствата по делото отчита също и спецификата, и времевата рамка, продиктувана от процесуалните особености на съдебното производство, така както и конкретните действия на съда и страните. Делата, допуснати до касационно разглеждане за да се даде тълкувателен отговор от Върховен касационен съд на правен въпрос не са изключени от преценката за разумен срок. При съобразяване поведението на властите се отчита, че държавата е длъжна да организира съдебната си система по начин, който гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл.6 ЕКЗПЧ, включително изискването за приключване на воденото производство в разумен срок.Всяка съдебна инстанция като правозащитен орган дължи разглеждане и приключване на делото по този начин с необходимите процесуални действия, навременни актове и организационни мерки, като за нарушеното право на частноправните субекти по чл.6, §1 ЕКЗПЧ е от значение общата продължителност на делото.Релевантен период е срокът, който следва да се разглежда като покриващ цялата процедура /висящност на делото/.При искови производства по граждански дела начален момент на срока е постъпването на исковата молба в съда и продължителността е до приключване на делото с окончателно решение, което слага край на несигурността в правното положение на лицето.При висящност на делото, дълги периоди на необяснимо бездействие на съда не могат да се примат за „разумни”.Период, за които правораздавателен орган съобразява извинителна причина, се отчита. Когато дейността на някоя от инстанциите, разгледали делото, се вмества разумен срок това се отбелязва, тъй като в съпоставка се вземат предвид както общата продължителност, така и отделите забавяния, причините за всяко закъснение, а властите носят отговорност за различни забави (Х. с/у България ,№58497/00 ЕСПЧ) .
Въззивното решение е валидно и допустимо, но е в противоречие с установената практиката на ВКС по първия въпрос и в отклонение от разрешението по втория.Исково производство по чл.2б ЗОДОВ няма за предмет проверка правилно ли е определено предложеното в процедурата по гл. Трета„а” от ЗСВ обезщетение за страна по дело, нито обосновано ли е било несъгласието на правоимащия да го приеме като компенсация. Като увреден с право на обезщетение от забавено правосъдие, ищецът не е длъжен да приеме частично плащане и в случая не се е поставил в положение на забава като кредитор, както неоснователно са поддържали ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд. Съображенията на въззивния съдебен състав да отхвърли тези доводи по акцесорния иск са правилни и се споделят от настоящия състав на ВКС.При постановяване на обжалваното от всички страни въззивно решение обаче съставът на Софийски окръжен съд, след като е приел иска за доказан по основание, е приложил контролен подход към предложеното от държавата обезщетение от 8700 лева и е възприел размера му, вместо да изгради и изложи мотивирано собствените си фактически и правни изводи по прилагането на чл.52 ЗЗД като решаващ съд, в указаната от практиката на ВКС насока.
Правилно е прието и съответно е преценено от въззивния съд по основанието на иска, че гр. д. № 8077/1997 г. по описа на Софийски РС е образувано по предявена искова молба на 16.10.1997г. от О. Г. К., разгледани са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД срещу Е. П. К.. Производството пред СРС е продължило седем години и осем месеца, като са били проведени 20 открити съдебни заседания. Делото е отложено в първото редовно съдебно заседание/ 23.02.1998г/ за да се запознае ищеца с доказателства представени ответницата, съдът е обявил че ще се произнесе допълнително по искане на основание чл.123 ГПК/отм/ за съедининяване на делото за общо разглеждане със заведен от ответницата срещу ищеца и други лица иск, предмет на образувано гр. д №7204/1997г на СРС ,24 състав, а ако искането не се уважи от съда, да се разгледат възраженията за нищожност на сделките, легитимали праводателите на ищеца и да се привлекат /конституират/ за трети лица помагачи/чл.175 ал.1 ГПК,отм/ лицата които са ги сключили.В следващото съдебно заседание са конституирани посочените трети лица помагачи и делото е отложено по процедурни съображения. Нередовното призоваване на привлечените лица е довело до многократно отлагане на делото Едва с определение от 14.05.2003г съдът при СРС 49 състав е разгледал искането за съединяване на дела, като преди това неточно, също със забавяне, е изискал за справка гр. д №7204/1997г на СРС,24 състав.Същото е било спряно до приключване на образувано наказателно производство, по което едно от сочените трети лица /К. Т. М./ е обвиняем. Отказано е съединяване за общо разглеждане, както и да се спре делото на основание чл.182б.”д” ГПК/отм/. Поради това страните са се позовавали на установени в хода на наказателното производство/НОХД №4248/2001г на СРС / обстоятелства и данни, за да искат допълнително доказателства, които са допускани предвид §2 ПЗР на ГПК.Едва в съдебно заседание на 23.02.2024г Софийски районен съд е приключил съдебното дирене с прилагане на чл.131 ГПК(отм). На 20.07.2004г. и със забавяне от приблизително пет месеца е обявено съдебното решение, след което едва на 08.06.2005 г. делото е изпратено на СГС по въззивна жалба на ответницата. Процедура по указания за отстраняване недостатъци на жалбата е забавила администрирането.Продължителността на производството по гр. д. № 2028/2005 г. по описа на Софийски градски съд е 3 години и 10 месеца, делото е отлагано по същите причини. Забавянето е значително и при вече допусната бавност от първоинстанционния съд, но на този етап СГС не би могъл да я компенсира с организационни или процесуални мерки, които да ускорят процеса.. По време на хода на делото във въззивна инстанция НОХД №4248/2001г на СРС е приключило, изискано и приложено, като е дадена възможност на страните да се запознаят с него.Допуснато е изслушване на свидетели.Страните са отдавали доказателствено значение на обяснения и признания направени в хода на наказателното разследване и съдът не би могъл с цел бързина да откаже събиране на относими доказателства, поради което делото е отлагано .След заседанието, проведено на 20.04.2007г обаче, причините за забавяне на делото не са извинителни за Софийски градски съд.Делото е отлагано двукратно и със значителни интервали между заседанията, за да се сверяват данни във връзка с издадени на страните удостоверения за обстоятелства по граждански регистри, които са могли да бъдат изяснени своевременно и по друг начин при проявена служебна активност на съда, каквато е била и дължима.Това е довело до забавяне, надхвърлящо разумния срок с около една година, макар решението да е изготвено в разумен срок. В това производство за първи път е повдигнат въпроса за семейното положение на ищеца, въззиваемия О. К.,което е дало повод на ИВСС да изтъкне в протокол (за целите на производството по Глава трета ЗСВ),че неуказване необходимостта от конституиране на необходим другар в процеса е една от причините за неприключване на делото в разумен срок. Искът срещу всички съдилища, разглеждали делото е основан на тези съображения включително. Решението на СГС е обжалвано от ответницата с касационна жалба подадена пред администриращия съд на 29.04.2009г, при постъпване е образувано гр. д. № 669/2009г. по описа на ВКС.Особеност на производството пред последна инстанция, предвид междувременно влезлия в сила нов процесуален закон /ГПК ДВ бр.59/2007г/ е фазата на предварително допускане до касационно обжалване с мотивирано определение /чл.288 ГПК/,едва след приключване на тази проверка е насрочено открито съдебно заседание за инстанционно разглеждане на делото, проведено на 14.06.20210 от състав на ВКС и е даден ход по същество.На 13.09.2010г. е постановено необжалваемо решение, с което е отменено решението на СГС и исковете са отхвърлени окончателно.На три инстанции, производството до този момент е продължило 12 години и 11 месеца, към общата продължителност в случая следва да се добави и периода на ново разглеждане на делото от въззивна инстанция с участие на необходим другар на ищеца след отмяна на влязлото в сила решение от 13.09.2010г на ВКС на основание чл.304 ГПК / съгласно решение от 21.04.2012г по гр. д №126/2012г на ВКС/. Образувано е в. гр. д №6610/2012г по описа на СГС.Дадени са своевременно указания за вписване и изправяне на други недостатъци на исковата молба.С определение от 16.11.2022г заседанието е насрочено след пет месеца, като след две проведени заседания, в които отново е изискано НОХД№4248/01 на СРС НО, 8-ми състав и за хода на воденото между страните друго гражданско дело. Наказателното дело е било прекратено още с протоколно определение от 10.10.2005г, тъй като обвиняемият К. М. е починал.В заседание на 05.12.2013г е даден ход за решаване на делото по същество.Решението на СГС е постановено на 29.05.2014г. и съгласно закона е било необжалваемо, но въззивният състав е посочил, че същото подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд. Решението е изготвено повече от пет месеца след последното съдебно заседание. След отменително решение на Върховен касационен съд по реда на извънреден способ, до окончателно решение се стига след още две години и един месец. Софийски градски съд е забавил изготвянето на съдебното решение над разумния срок.При отчитане натовареността на съда, за което представителят на Софийски градски съд е представил и доказателства, не е разумно забавяне което надвишава повече от трикратно инстуктивно посочения от закона едномесечен срок. На страните е указана обжалваемост на решението, при положение че такава не е допустима по действащата редакция на закона. Подадената касационна жалба е администрирана и изпратена на ВКС.В образувано производство по чл.288 ГПК е върната като недопустима с определение от 14.05.2015г на Второ г. о на ВКС.След обжалване с частна жалба, определението е потвърдено от друг състав на ВКС /определение от 24.09.2015г по ч. гр. д №4134/2015г по описа на Четвърто г. о на ВКС/.
Гореизложените обсотятелства налагат извод, че е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок . Обща продължителност от 16 години ,3 месеца и 18 дни за исково производство с предмет защита на право на собственост, съединен с иск за обезщетение за отнето ползване, не може да се приеме за разумна. Извинителна причина, която да изключи правото на обезщетение на ищеца, дължимо от държавата за това забавяне не се установява .Разумният срок, /чл. 6, § 1 ЕКПЧОС/служи за да гарантира общественото доверие в правосъдието, като цел на този срок е и защитаването на страните във всяка една съдебна процедура от продължителни забавяния, които биха накърнили правата им непропорционално на обществения интерес, защитаван чрез съответната съдебна процедура.
Делото е разгледано на три инстанции, като първият релевантен период на забавяне, до влизане в сила на отмененото решение на Върховен касационен съд, е 12 години ,10 месеца и 27 дни . Тази допусната неразумна продължителност не се обосновава с фактическа и правна сложност на делото, не е предизвикана от ищеца и не е по причина, която изключва отговорност за съдебната власт, което е достатъчно за ангажиране на отговорността на държавата да обезщети вредите. През преобладаващата част от този релевантен срок делото е било на производство пред СРС като първа инстанция, където не са приложени съответните процесуални норми, овластяващи съда да съедини делата за изясняване на всички относими обстоятелства в едно съдебно производство, или поне да обяви на страните с определение преценката си обосновано и своевременно, за да организират защитата си. Като е пропуснал да направи това навреме, Софийски районен съд е поставил страните в положение да провеждат паралелно доказване на общи факти по двете висящи дела, свързани с действителността на предходни прехвърлителни сделки от значение за транслативния ефект при правото на собственост на ищеца, защитавано с иска. Това е основната причина за забавяне на производството и за приключването му извън разумния срок, довела до многократно отлагане за събиране на доказателства, като за всяко отложено съдебно заседание е следвало да се призовават множество лица /конституирани като помагачи/ и това не винаги е било успешно За да се преодолее негативния ефект от нередовните процедури по призоваване и връчване съобщения на привлечените лица, следвало е съдилищата на първа и втора инстанция да следят своевременно призовките и да полагат повече усилия за ускоряване на производството, включително при администриране на постъпили жалби и връчване на преписи от тях, което не е направено в необходимата степен.Първоинстанционното решение е изготвено повече от пет месеца след проведеното заседание, което също нарушава изискването за разумен срок.Неконституирането на съпругата на О. К. като необходим другар би имала значение за забавяне на делото извън разумния срок, но не и ако следва да се отдаде на поведението на самия ищец, както в случая. В съдебно заседание от 09.06.2006г по гр. д № 2028/2005г въззивният Софийски градски съд го задължава да представи удостоверение за граждански брак / с определение по. чл. 152 ГПК/, на което защитата на ищеца се противопоставя. При това положение и съгласно разясненията, дадени с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017г на ОСГК на ВКС съдът не може да отрече или ограничи правото му на иск след като не е налице съвместна процесуална легитимация на съпрузите в условията на задължително необходимо другарство.При предявяване на иск за собственост от единия съпруг изискването за съвместна процесуална легитимация по него би довело до недопустимо ограничаване на правото на иск на основание, което законът не предвижда. Искът не е бил недопустим, нито е бил недопустимо разгледан, както е прил Софийски окръжен съд на свой ред, като се е позовал на неточните правни оценки в доклада на ИВСС по този въпрос.Правилен е крайния извод, че има принос на настощия ищец, но това е от значение при последващото констатирано забавяне и обстоятелствата позволяват същото да бъде отчитано единствено в релевантния период на новото разглеждане на делото пред Софийски градски съд след последвалата отмяна, а не в инстанционното производство до постановяване на решението, отменено на основание чл. 304 ГПК поради неучастието на С. К. в делото .При новото разглеждане делото вече са изяснени факти, при които налагащите се правни изводи не са от особена сложност. Поради това изготвянето на съдебното решение от състава на Софийски градски съд повече от пет месеца след последното съдебно заседание не може да се приеме за разумен срок, наред с това неправилното посочване на обжалваемост на решението е довело до още едно производство пред последна инстанция, с инстанционен контрол на обжалваното преграждащо определение. Поради това Софийски градски съд има принос като правораздавателен орган в общото забавяне за релевантен период.
В рамките на общия срок делото действително е било на разглеждане във Върховния касационен съд четири пъти по различни поводи, но при нито едно от производствата бавно правосъдие не се констатира - както при насрочване и разглеждане на делото, така и поради забавено изготвяне на междинен, или на на краен съдебен акт - решение .Не е допуснато забавяне на делото в тази инстанция .Производство по ч гр. д №120/2002г е било образувано по недопустима частна жалба, чието администриране от състава на СГС също е неразумно забавено - отнело е 11 месеца . Делото е постъпило във ВКС на 14.05.2002г и с постановане на определението от 29.07.2002г е спазен разумен срок. При първото касационно обжалване с постъпване на делото на 30 04.2009г е образувано гр. д №669/2009г по описа на Първо г. о. При двуфазния характер на производството, в което Върховен касационен съд първо извършва мотивирана преценка за селектиране на касационните жалби съгласно чл.280 ГПК, определението от 05.10.2009г за допускане на касационно обжалване/чл. 288 ГПК/не е забавено извън разумния срок.От датата на неговото постановяване и незабавно обявяване, а не от постъпване на касационната жалба в тази инстанция следва да се преценява спазен ли е разумен срок при насрочване за разглеждане на касационна жалба по същество, с призоваване на страните по делото.След допускане на касационното обжалване, делото се насрочва в открито съдебно заседание за 14.06.2010г /около 8 месеца след определението /в което заседание е обявено за решаване, като решението е поставено на 13.09.2010г. Производството по отмяна /гр. д№126/2012г на Първо г. о/, което поначало не следва да се включва в релевантия период, е насрочено и приключило с решение за по-малко от три месеца. По образуваното гр. д№1918/2015г образувано на 07.08.2015г определението за връщане на касационната жалба срещу решението на СГС е постановено без забавяне/по време на съдебната ваканция/, потвърдено е с определение от 14.09.2015г, което е окончателно .Като цяло не е допуснато необяснимо забавяне, извън разумен срок, от касационна инстанция.
Доколкото в настоящия случай не е установена причина поради която да се изключи отговорността на съдебната власт за бавно правосъдие, горните изводи са от значение за основателността на иска и ангажиране отговорността на държавата в лицето на ответниците Софийски районен съд и Софийски градски съд, като съдебни органи причинили забавянето на делото, същевременно процесуални субституенти на държавата в исковия процес .Последното условие/ответникът да е субституент на държавата / е налице включително по отношение на Върховен касационен съд, но този съд не е допуснал нарушението и не е допринесъл за вредите от него, за да бъда осъждан солидарно. Следва да се отчита, че на плоскостта на изследвания в конкретния случай принос (чл.4, ал.2 ЗОДОВ ) е допустимо разрешение, при което конкретен съд, инстанция пред която делото е било разглеждано и поради това съответния съд е посочен като ответник, да бъде изключен от кръга пасивно легитимирали ответници при условията на солидарна отговорност, посочени за да се търси обезщетението за нарушение на чл.6 §1 ЕКПЧОС, която отговорност се реализира по реда на чл. 2б ЗОДОВ. Това разрешение съответства на чл.4, ал.2 ЗОДОВ и е възприето в практиката на Върховен касационен съд (в т. см решение №50258 от 16.12.2022гг по гр. д.№4461/2021г на Трето г. о), но условието е да не се накърнява ефективността на вътрешноправното средство/ по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/, чрез което държавата гарантира реализиране на своята отговорност да обезщети частноправните субекти при нарушение на общностното право при бавно правосъдие ( иска по чл.2б ЗОДОВ).В случая разрешението е приложимо, тъй като ищецът ще получи пълно обезщетение с осъждането на солидарно привлечени ответници Софийски районен съд и Софийски градски съд, ангажиращо отговорността на държавата, чрез бюджета на съдебната власт.За да не се наруши принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, достъчно е и един правозащитен орган да представлява държавата. Също така и отново за да не се наруши горния водещ принцип, въпросът за приноса на конституирания ответник/процесуален субституент/в хипотеза на предявен иск срещу един съд, в общата забава на производството по причини извън дейността му, в практиката на Върховен касационен съд не се разглежда като въпрос по основателността на иска (в т. см. Решение №30 от 07.05.2019г по гр. д № 2125/2018г на ВКС Трето г. о ) .
Не се установяват обстоятелства в оборване на презумпцията за понесени от ищеца неимуществени вреди, причинени от неразумното забавяне на делото. Многократното отлагане на делото не е по причина исканията и процесуалното поведение на ищеца . Ангажирани са свидетелски показания, че всяко отлагане на делото се е отразявало на психиката на ищеца, бил е стресиран, обезпокоен, раздразнен и в безизходица от това, че делото продължава безкрайно дълго време. Гражданско дело с предмет защита на правото на собственост е значимо за притежателя на правото.В изяснената вече степен следва да се отчете приноса на ищеца за последвалата отмяна на влязлото в сила решение и ново разглеждане на делото от въззивен съд.
Неразумното забавяне е значително, което следва да бъде отчетено при прилагане критерия в чл. 52 ЗЗД за справедливо обезщетение, наред със значимостта на делото, свързано с притежание на недвижим имот. При степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права от неприключване на делото в разумен срок при установената в настоящия случай конкретност, търпяна е несигурност относно право за собственост твърде дълго време.Изхождайки от обществения критерий за справедливост и като съобразява, че при обезщетяване на така понесена морална вреда справедливостта изисква съдът да има равна мяра за сходните случаи, настоящият състав на Върховен касацонен съд има предвид също и обществено –икономическите условия в страната. Горните релевантни обстоятелства следва да бъдат съобразени, като следва да се отчете още едно обстоятелство настъпило след завеждане на иска. Воденото паралелно с процесното гр. дело № 7204/1997г. по описа на Софийски районен съд, по което О. Г. К. бил конституиран като ответник по искове за прогласяване на нищожност на всички последователно извършвани сделки за покупко-продажба на имота, последно закупен от него, също е приключило в неразумен срок, след като на 28.12.2015г е влязло в сила решение по в. гр. д.№ 1797/2014г. на СГС. За вредите от неразумната продължителност на това дело, водено 18 години , 4 месеца и 28 дни, настоящия ищец О. Г. К. е обезщетен на основание чл. 2б ЗОДОВ в пълния исков размер на 20 000 лева с влязло в сила решение №50002 от 20.03.2024г по гр. д №290/2023г на Трето г. о на ВКС При определяне на обезщетението е отчетено значението на това забавено дело за правото на собственост. Именно защита на това право е била предмет на процесното забавено дело по чл. 108 ЗС и както свързани са били делата предвид залога на ищеца в тях, така и вредите от забавянето им са търпяни свързано от ищеца, през един и същ период.
Понятието „справедливост”не е абстрактно понятие; при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които ги обуславят. Поради това настоящият съдебн състав счита, че в съответствие с критерия в чл.52 ЗЗД справедливият размер на обезщетението следва да се определи с редуциране спрямо исковия до размера на сумата 10 000 лева, който размер настоящата инстанция намира за справедлив и достатъчен да за обезщети вредите от забавяне на делото извън разумния срок и същевременно в съгласие принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Поради изложеното по-горе, оплакванията в касационната жалба О. Г. К. за неправилно присъдено от въззивния съд обезщетение поради занижаването му са отчасти основателни .
Изцяло неоснователни са оплакванията на касаторите Софийски районен съд и Софийски градски съд за неоснователно присъдено обезщетение в обжалваната от ответниците част на решението, включително за солидарното им осъждане .
Частично основателни са оплакванията на касатора Върховен касационен съд, за неправилно ангажиране на солидарната му отговорност с осъдителното решение.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, в една част решението на Софийски окръжен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2б ЗОДОВ да уважи за разликата над присъдената сума от 7800 лева, до размера на сумата 10 000 лева, със законните последици. За претендираното от ищеца по-високо обезщетение над този размер въззивното решение следва да се потвърди. Претендираната с отделен иск мораторна лихва се дължи от момента на окончателното приключване на делото, в случая от датата 24.09.2015г до 08.08.2016г, върху главница от 10 000 лева поради което по иска на основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се присъди допълнително разликата от 195,78 лева. Постановите на т.4 по ТР № 3/2004г ОСГК по отношение началния момент на лихвата за забава, която се присъжда върху дължимо обезщетение по специалния ЗОДОВ, са приложими включително в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ, тъй като процесното съдебно производство, в което е накърнено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е приключило с окончателен акт.
По разноските.
На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно изхода на спора, те са установени като внесени държавни такси в общ размер на 45 лева, от които 30 лева държавна такса в касационното производство, както и разноски за адвокат, платени в пъроинстанционното производство в размер на 590 лева .Възраженията, че това възнаграждение било прекомерно, са неоснователни. Разноските са поискани своевременно, приложен е и списък.
На ответниците СРС и СГС не се дължат разноски .
Ищецът дължи разноски на касатора ВКС на основание чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 100 лева
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, решение № 260154/14.05.2021г по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 129099/25.05.2017 г. по гр. д. № 44746/2016 г. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на О. Г. К. за солидарното осъждане на Софийски районен съд и Софийски градски съд да му заплатят разликата над присъдената на основание чл.2б ЗОДОВ сума от 7800лв. до размера на сумата 10 000 лв. и за разликата над присъдената на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сума от 694,72лв до размера на сумата 889,50 лева ,,в частта за разноските и в частта, с която Върховен касационен съд е осъден да заплати на О. Г. К. солидарно със Софийски районен съд и Софийски градски съд и на основание чл.2б ЗОДОВ сума от 7800лв със законната лихва, считано от 09.08.2016г, сумата 694,72лв на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и сумата 470,97лв на основание чл.78,ал.1 ГПК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: [населено място], [улица] Софийски градски съд, [населено място], [улица] да заплатят солидарно на О. Г. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] още 2 200 лв. към вече присъдените 7 800лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д.№ 8077/1997г. на СРС до приключването му с окончателно решение по в. гр. д.№ 6610/2012г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2016г., още 195,78 лева представляваща лихва за забава върху присъдената главница за периода от 24.09.2015г до завеждане на исковата молба на 09.08.2016г, както и сумата от 635лв., разноски по делото за всички инстанции .
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на О. Г. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] по отношение на солидарно привлечения Върховен касационен съд , [населено място] , [улица] , по условията на солидарност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част .
ОСЪЖДА О. Г. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Върховен касационен съд. [населено място] , [улица] сумата 100 лева разноски по делото,, представляващи възнаграждение за представителство по чл.78, ал.8 ГПК .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: