№ 50008

гр. София, 18.04.2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №3079 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Столичен електротранспорт“ ЕАД, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Болна, срещу решение от 16.03.2022г. /поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 16.06.2022г./, постановено по в. гр. д.№7629/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 09.12.2022г. по гр. д.№43415/2020г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Ю. П. П. срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3313,09 лв. – като обезщетение за оставане без работа в периода 04.09.2020 г. – 21.11.2020 г.; за сумата 425,75 лв. - на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по - нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020г. - 09.12.2020 г.

Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата Ю. П. П., чрез процесуален представител адв.Б.-Т., оспорва наличието на основание за допусане на касационно обжалване. Претендират се разноски.

Постъпила е касационна жалба от Ю. П. П., чрез процесуален представител адв.Б.-Т., срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ в частта за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. и за сумата до размера 1965лв. Искането в касационната жалба на Ю. П. П. е да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и да се уважи иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 ГПК и в останалата част на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението /1265лв./ и получаваното в по - нисък размер /610лв./ при нов работодател за останалата част от исковия период 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. до пълния предявен размер, като се присъди още сумата 1965лв., ведно със законната лихва.

Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалбата „Столичен електротранспорт“ ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Ю. П. П. срещу „Столичен електротранспорт“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „Столичен електротранспорт“ ЕАД; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на тролейбус“; за заплащане на сумата 3313,09 лв. – като обезщетение за оставане без работа в периода 04.09.2020 г. – 21.11.2020 г.; за сумата 425,75 лв. - на основание чл. 225, ал. 2 КТ като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по - нисък размер при нов работодател за периода 23.11.2020г. - 09.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба - 09.09.2020г., до окончателното им изплащане. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основания чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ в частта за периода 10.12.2020 г.- 04.03.2021 г. и за сумата 2021,16лв. /поправено в тази част с влязло в сила решение №20116840 от 26.02.2024г. по реда на чл.247 ГПК/.

Въззивното решение е валидно и допустимо.

Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът „Столичен електротранспорт“ ЕАД сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по следните въпроси: 1“В случаите когато потвърждава решението на първата инстанция, въззивният съд освобождава ли се от задължението по чл.236, ал.2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?“; 2“Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните и дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания?“; 3“Писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва ли да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото?“.

Установено е, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудовово правоотношение, възникнало с подписване на трудов договор от 21.11.2014 г., по силата на който Ю. П. е заемал при „Столичен електротранспорт“ ЕАД длъжността „шофьор на тролейбус“, като последно полученото от него трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в размер на 1265лв., което трудово правоотношение е прекратено от работодателя, считано от 04.09.2020 г. със заповед № 12/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на основание чл. 186 и чл.188, т.3 КТ, вр. чл.187, т.10 КТ при изискванията на чл.189; чл.192; чл.194, ал.1 КТ - поради наложено дисциплинарно наказание уволнение, поради извършено нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10, предл. последно КТ – неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно задължения, вменени в раздел втори от дръжностната характеристика на заеманата от лицето длъжност – спазване принципите и нормите, заложени в „Кодекса на етичното поведение на водача“: проявено грубо и непристойно държание, като е използвал обидни думи и е отправил заплахи по адрес на Надежда Л. Г. - пътник, намиращ се в същото време в салона на автобуса. Въззивният съд е приел, че в производството по делото не е доказано соченото поведение на Ю. П. при изпълнение на трудовите му задължения при ответника-работодател, предвид събраните по делото доказателства. Разпитани са като свидетели Надежда Г. /А. Г./, която твърди, че е била обиждана от П. докато пътувала на седалка, намираща се най – отзад в тролейбуса по повод опита на пътника да влезе в превозното средство; разпитан е и свидетеля И. Б., колега на водача, който е разказал пред съда за евентуалното желание на пътник да отвори вратата на тролейбуса и разказаното от П.. Въззивният съд е посочил, че тежестта на доказване е на работодателя-ответник и като е възприел съображенията на първоинстанционния съд защо показанията на свидетеля на ответника не могат да бъдат приети за напълно убедителни /разколебани от показанията на посочения от ищеца свидетел в обратен смисъл и по това, по което не се спори – че съществуват записи на случилото се, които записи не са приобщени към доказателствата по делото/, не може да се приеме, че въззивният съд не е мотивирал своето решение като инстанция по съществото на спора. Първоинстанционният съд е намерил, че сигурен извод за това, как действително са се случили обстоятелствата, оценени като дисциплинарно нарушение може да бъде направен само след оглед на записите от камерите за независимо видео наблюдение – съхраняваните от Центъра за градска мобилност. Работодателят не е проявил процесуална активност по спора за законност на дисциплинарното уволнение на Ю.П. по реда на чл.205, вр. чл.192, ал.1 ГПК, за да може съдът да назначи и извърши оглед на записите от камерите за независимо видео наблюдение – съхраняваните от Центъра за градска мобилност. Поради това не може да се приеме, че по поставените от касатора-работодател въпроси първи и втори въззивното решение е в противоречие с посочената практика на ВКС относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, за обсъди доказателствата, възраженията и доводите на страните. Третият от поставените от касатора въпроси предпоставя в себе си, че „в писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, се признава извършеното нарушение“, каквито изводи съдът не е направил, поради това така поставеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Евентуална неправилност на изводите на съда биха обусловили неправилност на въззивния акт, както е разяснено и в Тълкувателно решение по т. д.№1/2001г. на ОСГТК на ВКС, т.12, и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.

С оглед на изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника-работодател част.

Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.2 КТ е частично неоснователен – за времето след датата на постановяване на първоинстанционното решение до края на 6-месечния срок след уволнението и за останалата част от претендираната сума на обезщетението над присъдената до претендирания размер.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора въпрос, уточнен при условията на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС, за пределните възможности за ангажиране на доказателства по действащия процесуален закон предвид ограниченията в него, при обективно съединен иск за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, когато шестмесечния период по чл. 225 ал.1 от КТ, считано от уволнението, чиято отмяна се иска съгласно чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, ще настъпи за ищеца в хода на делото, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, вкл. посочените от касатора съдебни решения.

Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.11.2021, постановено по в. гр. д.№1754/2020г. на Софийски градски съд, в обжалваната от „Столичен електротранспорт“ ЕАД част.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.11.2021, постановено по в. гр. д.№1754/2020г. на Софийски градски съд, в обжалваната от Ю. П. П. част.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва на председателя на III г. о. на ВКС за насрочване с призоваване на страните: касационен жалбоподател Ю. П. П. и ответник по касационната жалба „Столичен електротранспорт“ ЕАД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: