Р Е Ш Е Н И Е

№ 235

Гр. София, 17 април 2024 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

Х. М.

с участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора Т. К. като разгледа докладваното от съдия М. Т. н. д. № 884/23 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура – В. Т. против решение № 100 от 28.07.2023г., постановено по внохд № 65/23 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

В касационния протест се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила – касационни поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е оценил обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, всички релевантни за главния факт обстоятелства, вследствие на което неправилно е приел, че при ползване на платежните инструменти подсъдимата Г. К. е действала при фактическа грешка. Според прокурора чрез неоснователното игнориране на обвинителните доказателства, съдържащи се в показанията на полицейските служители Л. Л. и Б. Б. и на св. Г. Т. – майка на подсъдимата, се е стигнало до формиране на неправилни заключения за фактите по делото, а оттам и за несъставомерността в поведението на К.. Като опорочена се определя доказателствената дейност на съда, пропуснал да обследва противоречията в обясненията на подсъдимата и показанията на С. К., който като неин брат и съучастник в престъплението по чл. 249 НК е заинтересован от изхода на делото до степен на компрометираност. Отправено е искане касационният съд да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, да отмени протестираното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нарушенията на материалния закон.

В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

Подсъдимата Г. Б. К. в лична защита моли протестът да бъде оставен без уважение. В последната си дума заявява, че е майка на две малки деца и осъждането по това дело би променило живота й.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 2 от 11.01.2023 г. по нохд № 354/22 г. Окръжен съд Плевен е признал подсъдимата Г. Б. К. за невиновна в това, че на 04.06.2020г., в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление (със седем отделни деяния), в съучастие като извършител със С. Б. К. (действащ като помагач), използвала платежен инструмент – дебитна карта с № 516849******0069, издадена от „****“ АД, и платежен инструмент – дебитна карта с №*****, издадена от „У. Б.“ АД, без съгласието на титуляра С. Х. С., като е осъществила седем трансакции (разплащания) на обща стойност 137.49 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдана да е извършила престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С присъдата е извършено произнасяне по веществените доказателства по делото, като с оглед изхода на производството е прието, че направените разноски следва да останат за сметка на държавата.

По протест на прокурор от ОП Плевен, с решение № 100 от 28.07.2023г. по внохд № 65/23 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.

Именно този съдебен акт е предмет на проверка в настоящата процедура пред ВКС.

Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349 НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 НПК.

По същество протестът е неоснователен.

Посочените в протеста касационния оплаквания се свеждат до:

- твърдение за съществени нарушения на процесуалните правила с обосновка, че неправилно са игнорирани обвинителните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Л., Б. и Т. и са подценени противоречията между обясненията на подсъдимата К. и показанията на свидетеля К. и

- твърдение за нарушение на материалния закон, доколкото на база на горната порочна процесуална дейност, въззивният съд е направил погрешни изводи за субективната страна на деянието и за приложението на чл. 14 НК.

Преценявайки основателността, респективно неоснователността на тези доводи, касационният съд съобрази следното:

1. Твърдението за съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно.

При проверката на протестираната пред него присъда Апелативен съд-В. Т. е изпълнил в пълен обем правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК. Констатирал е, че първоинстанционният съд - в условията на непосредственост и с активното участие на обвинението и защитата е събрал необходимите доказателства за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. След като самостоятелно на л. 7-10 от въззивното решение е обсъдил доказателствените източници въззивният съд не е съзрял пороци при формиране волята на първия съд, свързани с превратно възприемане или неоснователно игнориране на доказателства. В мотивите на въззивното решение, отговарящи на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК, апелативният съд подробно е отговорил на оплакванията против правилността на първоинстанционната присъда и е посочил убедителни съображения, поради които ги е отхвърлил като неоснователни. Изводите си въззивният съд не е направил в отклонение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, както счита прокурорът в касационния протест.

Приетото от въззивния съд, че показанията на свидетелите Л. Л. и Б. Б., които пресъздават съдържанието на проведените от тях оперативни беседи, не могат да залегнат в основата на съдебните изводи, е в съзвучие с практиката на българския съд и на съда в Страсбург. Решение № 391/2013 г. по н. д. № 1220/2013 г. на ВКС, ІІІ н. о., Решение № 273/10.04.2019 г. по н. д. № 800/2018 г. на ВКС, І н. о., Решение № 591/14 на ІІІ н. о., Решение № 26/2018 г. по к. д. № 1011/18 г., Решение № 42 по к. д. № 25/18 г. на ІІ н. о., а също и Решение на Съда в Страсбург от 08 март 2018 г. по делото Д. М. срещу Б. П. на подсъдимата и на нейния брат пред оперативните работници от сектор „Криминална полиция“ – Плевен са направени на ранен етап от делото, преди лицата да са привлечени в качеството на обвиняеми, без да имат адвокат и в рамките на разузнавателна беседа. Провежданите беседи по същността си представляват предварително снети обяснения от лица, за които е имало данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 249 НК. Тези обяснения имат само оперативна стойност и целят получаване на информация за началото и насоките на разследването и за разработването на следствени версии. Те обаче не биха могли да бъдат третирани като доказателствено средство и надлежен източник на правнорелевантни факти, тъй като това би означавало да се заобиколи процесуалният ред за снемане на обяснения. Този ред предполага след съответното разясняване на права обвиняемият, респ. подсъдимият, да даде обяснения по чл. 115 от НПК - устно и непосредствено пред съответния орган. Следва да се подчертае, че извънсъдебното признание пред оперативните работници не е било потвърдено чрез обясненията на К. и К. в двете фази на производството. Напротив - при разпита пред окръжния съд подсъдимата Г. К. е отрекла казаното по време на разузнавателната беседа, а нейният брат, който след одобряване на споразумението спрямо него е бил разпитан като свидетел, е заявил, че е предоставил дебитните карти на сестра си, казвайки й че са му дадени от негов познат, за да оперира с тях.

Дадените пред оперативните работници сведения от подсъдимата Г. К. и нейният брат следователно не могат да имат онази процесуална стойност, която прокурорът в касационния протест се опитва да им придаде. Като са подходили по коментирания начин и са отказали да се позоват на показанията на оперативните работници, съдилищата не са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила.

Единствено за пълнота следва да се отбележи, че понастоящем невъзможността да се ползва информацията, получена по време на разузнавателна беседа, има нарочен регламент в процесуалния наказателен закон - с промяната в чл. 118, ал. 2 НПК, обн. ДВ, бр. 18 от 2024 г., от кръга на допустимите свидетели изрично са изключени служителите, провели разузнавателни беседи по смисъла на Закона за МВР.

В протеста се твърди, че в разрез със задължението си обективно, пълно и всестранно да изследва обстоятелствата по делото въззивната инстанция е игнорирала обвинителните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Г. Т. – майка на подсъдимата. Това нарушение обаче не е налично. При разпита в съдебно заседание на 21.07.2022г. свидетелката Т. е посочила, че е възстановила на титуляра на двете дебитни карти сумата, разходена при опериране с платежните инструменти. От това нейно изявление, както и от твърдението й, че децата й са допуснали „грешка“ основателно въззивната инстанция не е правила изводи в подкрепа на обвинението. Възстановяването на сумата няма никаква доказателствена стойност и не означава признание за вина на трети лица, а твърдението за житейска „грешка“ е без наказателноправна релевантност, когато не е потвърдено с други надлежни доказателства.

Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е констатирал противоречие в обясненията на подсъдимата и показанията на нейния брат свидетеля С. К.. Двете доказателствени средства са коментирани от двете съдебни инстанции с оглед действителното им съдържание и без да бъдат изопачени. Обясненията на подсъдимата и показанията на св. К. са били в пълно съзвучие относно сведенията, които привлечената към отговорност е получила по отношение на двете дебитни карти - и двете доказателствени средства са съдържали информация, че тези платежни инструменти са предоставени на подсъдимата с уверението, че приятел на св. К., който му дължал пари, му ги е дал, за да ги ползва. След като противоречие в гласните доказателствени средства не са били налични, въззивният съд не е следвало да го констатира, респективно да го обсъжда и преценява наред с другите доказателствени данни.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – В. Т.

2. Твърдението на касатора за нарушение на материалния закон също е неоснователно.

Прокурорът релевира това оплакване, смятайки че при изтъкнатата от него порочна процесуална дейност въззивният съд е направил погрешни изводи за субективната страна на деянието и за приложението на чл. 14 НК.

Касационният съд вече изложи съображенията си за неоснователността на критиката в протеста относно начина, по който въззивният съд е формирал вътрешно убеждение за правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК.

В пределите на очертаната и доказана конкретика по казуса, предмет на разглеждане, въззивният съд правилно е приложил и материалния закон.

Във внесения срещу подсъдимата Г. К. обвинителен акт е поддържана тезата за извършено от нея при условията на пряк умисъл престъпление по чл. 249, ал. 1 НК. Интелектуалният момент на този умисъл е включвал съзнание от подсъдимата за всички елементи от обективната страна на състава на престъплението - това, че тя използва чужди платежни инструменти, както и това, че титулярът на платежните инструменти не е дал съгласие за това ползване. На база на неопорочена процесуална дейност и формирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон вътрешно убеждение, въззивният съд основателно е счел, че за подсъдимата е било недостъпно познанието на част от обективните признаци от състава на престъплението, както и това, че поради фактическа грешка - съобразно чл. 14 НК - тя е действали при липсата на умисъл. Съображения в тази насока са изложени на л. 11 и л. 12 от въззивното решение, където в съответствие с неопроверганите обяснения на К. и подкрепящите ги по съдържание и насоченост показания на св. К. е прието, че в сетивните представи на подсъдимата не е имало съзнание, че ползването на платежните инструменти е станало без съгласието на техния титуляр св. С. С..

С оглед всички тези съображения съставът на първо наказателно отделение прие, че не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100 от 28.07.2023 г., постановено по внохд № 65/23 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.