Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

Гр. София, 11 април 2024 год.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в публичното заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. ЦОНЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

С участието на секретаря Н. П. и в присъствието на прокурора Б. Д. разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 943/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подс. К. М. М. в лично качество и чрез защитниците му адв. В. Ц. и адв. Р. Ж., както и по жалби на подс. Р. М. П. и на защитниците му адв. П. К. и адв. А. А. против решение № 75/15. 05. 2023 год. по в. н. о. х. д. № 258/2022 год. по описа на Апелативен съд – В. (ВАС).

С жалбата на подс. М., депозирана чрез защитниците му, са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се изтъква, че въззивният съд не е отговорил на всички възражения на защитата; че в нарушение на процесуалния закон не е отменил първоинстанционната присъда след като е констатирал, че за някои от правно значимите обстоятелства окръжният съд не е изложил мотиви; че без изменение на обвинението е санирал недостатъците му, отнасящи се до възприетия от прокурора начин на извършване на деянието от наказателно неотговорни лица; че неправилно е приел, че свидетелските показания и по-специално тези на М. К. и свидетел с тайна самоличност № 2 не са противоречиви и взаимно изключващи се; че незаконосъобразно е отказал да свали защитата на последния; че не е оценена правилно ролята на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в разследването; че изводите на съда са основани върху негодни доказателствени средства. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно материалния закон, като изложените от него съображения за съставомерност на деянието касаят престъпление по чл. 354а от НК, но не и това по чл. 242 от НК, за което е осъден подсъдимият. Не са изложени конкретни доводи във връзка с твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание, но се поддържа, че то е следвало да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение. В допълнение към жалбата тези доводи са доразвити, като наред с това се поддържа, че съдебният акт е необоснован и в подкрепа на това твърдение е изложена собствена интерпретация на свидетелските показания.

В личната жалба на подс. К. М. и в допълнението към нея са направени оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Според подсъдимия последното от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, е несъставомерно, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 139, б. „а“, „b“ и „с“ и чл. 198 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Наред с това се сочи, че правото на защита на касатора е било нарушено, тъй като не му е предоставен превод на приетите от съда като доказателство митнически документи, а също така и защото не само съдебният състав, постановил проверяваното решение, но също и всички предходни първоинстанционни и въззивни състави са оставили без уважение исканията му за събиране на доказателства. Оспорва се изводът на въззивната инстанция, че неприлагането на молбата за правна помощ не опорочава извършената контролирана доставка на първия от инкриминираните контейнери, съдържащи прекурсори, както и този, че е спазен процесуалният закон при прилагането на останалите оперативни способи. Представена е и собствена интерпретация на събраните доказателства и е направено искане за оправдаване на жалбоподателя и прекратяване на наказателното производство или за връщане на делото за ново разглеждане в друг съдебен район.

В жалбата на адв. А. са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че апелативният съд не е отговорил на всички възражения на защитата; че доказателственият анализ е повърхностен вследствие на което от вниманието на въззивната инстанция са убягнали противоречията в доказателствената съвкупност; че подсъдимият е бил осъден по непредявено обвинение, като в тази връзка защитникът акцентира върху несъответствията при предходно произнасяне на първостепенния съд. Оспорва се правната квалификация на деянието по чл. 242, ал. 4 от НК като се поддържа, че то не представлява особено тежък случай. Изразено е несъгласие и с извода, че се касае за довършено престъпление. Изложени са доводи за наличие на предпоставките на чл. 55 от НК, произтичащи от семейното положение на подсъдимия и от факта, че инкриминираните прекурсори не са били преработени в наркотични вещества. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимия; за връщане на делото за ново разглеждане; за изменение на съдебния акт в санкционната му част и за индивидуализиране на наказанието по чл. 55 от НК.

В жалбата на адв. К. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Поддържа се, че подсъдимият е осъден по непредявено обвинение. Възразява се срещу доказателствения анализ на въззивната инстанция, който защитата оценява като едностранчив, необективен и непълноценен. Изразено е несъгласие с позоваването от страна на инстанциите по фактите на показанията на свидетел с тайна самоличност № 2, тъй като по този начин е нарушено правото на справедлив процес на подсъдимия. Сочи се, че не са установени конкретни фактически действия на Р. П. по пренасяне на предмета на престъплението през границата на страната, с оглед на което не е налице съставомерно деяние по чл. 242 от НК. Също както в жалбата на другия защитник са направени алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В личната жалба на подс. П. са направени оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Като нарушения на процесуалните правила са изтъкнати: неправомерни оперативни действия от страна на ДАНС на територията на Р. Б. и /държава/; действия, по разследването, извършени в нарушение на нидерландското законодателство; отхвърлени доказателствени искания за разпит на свидетели, за прилагане на всички материали по преписките, водени от Eurojust, за оглед на компютър /марка/ и разпечатване на съдържащата се в него папка с документи; незаконосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), включително и поради неспазване на сроковете за изготвяне на протоколите за веществени доказателствени средства (ВДС); несъответствие на обвинителния акт с изискванията на НПК, тъй като в него не са описани данните за личността на подсъдимия, оневиняващите го доказателства и тези, подкрепящи обвинението срещу него и не е приложен списък на лицата за призоваване; пристрастие на представителя на държавното обвинение, опорочаващо наказателното производство в неговата цялост. Освен това се сочи, че съдебният акт е немотивиран, необоснован и почиващ на предположения. Твърди се, че не са обсъдени противоречията в показанията на свидетелите К., Т. и свидетел с тайна самоличност № 2 и в тази връзка е представена и собствена интерпретация на показанията на разпитаните свидетели. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква и липсата на превод на нидерландски език на доказателствата по делото и на български език на документацията, получена от нидерландските власти във връзка с трансфера на наказателното производство, водено в Кралство Н.. Поддържа се, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като веществото А. не представлява прекурсор. Претенцията на касатора към размера на наложеното му наказание е обоснована с продължителността на наказателното производство, която според него представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

В съдебно заседание защитниците и явилият се подсъдим Р. П. поддържат депозираните жалби по изложените в тях съображения, солидаризират се с аргументите на останалите касатори и пледират за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимите или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а ако няма основание за това – за изменение на съдебния акт и преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наложеното наказание, като в тази насока акцентират върху данните за здравословното състояние и семейното положение на подсъдимите, както и върху продължителността на наказателния процес.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че не са допуснати претендираните от подсъдимите и защитниците им съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно. Поддържа, че наказанието е индивидуализирано правилно при отчитане на всички обстоятелства от значение за вида и размера му. Пледира въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите и възраженията на страните и в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намери следното:

С присъда № 2/21. 01. 2020 год., постановена по н. о. х. д. № 1354/2018 год., Окръжният съд – В. (ВОС) е признал подсъдимите К. М. М. и Р. М. П. за виновни в това, че в периода от 26. 01. 2017 год. до 16. 03. 2018 год. в [населено място], обл. В., в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешение пренесли през границата на страната – през Митнически пункт /митнически пункт/ при Митница /населено място/ 4 297,5 литра пиперонил-метил-кетон (Р.) на стойност 1 784 579,85лв. и 4 400 килограма алфа-фенилацетоацетонитрил (APAAN), представляващи прекурсори, както и 7 525 килограма материал за производство на наркотични вещества алфа-фенилацето-ацетамид (А.), като предметът на контрабандата е на обща стойност 5 989 762,88 лева – особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 2 от НК ги е осъдил на по десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба в размер на 100 000 лева за всеки от тях, като ги е оправдал за разликата до пълния размер на обвинението.

Съдът е отнел в полза на държавата предмета на контрабандата – 4 400 кг. A. и е присъдил равностойността на останалите две вещества, унищожени в хода на процеса, възлизаща на 5 989 762,88 лева.

По протест на прокурора с искане за увеличаване на наказанието и по жалба на подсъдимите е било образувано в. н. о. х. д. № 112/2020 год., като с решение № 260033/21. 09. 2020 год. първоинстационният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

С присъда № 34/03. 06. 2022 год. по н. о. х. д. № 1037/2020 год. ВОС е признал подсъдимите К. М. М. и Р. М. П. за виновни в това, че в периода от 26. 01. 2017 год. до 16. 03. 2018 год. в [населено място], в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление без надлежно разрешение пренесли през границата на страната – през Митнически пункт /митнически пункт/при Митница /населено място/ 4 297,5 литра Р. на стойност 1 784 579,85лв. и 4 400 килограма APAAN, представляващи прекурсори, на обща стойност 1 306 448 лева, като предметът на контрабандата е в особено големи размери с обща стойност 3 091 027,85 лева и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК ги е осъдил на по петнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим и на глоба в размер на по 200 000 лева.

Подсъдимите са били признати за невинни и са оправдани по обвинението да са извършили контрабанда на 7 525 килограма материал за производство на наркотични вещества –А. на стойност 854 162,75 лв., както и за разликата до пълния размер на обвинението.

На основание чл. 242, ал. 7 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което спрямо подсъдимите са прилагани мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест.

В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалби на подсъдимите и защитниците им и с решение № 75/15. 05. 2023 год. по в. н. о. х. д. № 258/2022 год. по описа на Апелативен съд – Варна е потвърден, като на основание чл. 59 от НК съдът е отстранил пропуска на първата инстанция да зачете изцяло времето, през което по отношение на подс. М. е изпълнявана мярка за неотклонение домашен арест.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в законно установения срок от легитимирани страни и са насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Сходството в изтъкнатите от жалбоподателите касационни основания позволява съвместното им обсъждане, а прегледът им показва, че същите са неоснователни.

Съдържанието на сезиращите документи налага пред скоби да бъдат изведени някои принципни положения, които предопределят обхвата на касационната проверка и обуславят отсъствието на процесуална възможност да бъдат удовлетворени част от направените пред тази инстанция искания.

На първо място, съществена част от личните жалби на Р. П. и К. М. заемат оплакванията за необоснованост на въззивното решение, като те са съпроводени и със своя интерпретация на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, която е основана на собствена оценка на доказателствената съвкупност и преди всичко на показанията на свидетелите П. Т., М. К. и свидетел с тайна самоличност № 2. Това се отнася и за допълнението, представено от защитниците на подс. М. в съдебното заседание на касационната инстанция, като същото освен всичко друго представлява буквален препис на една от въззивните жалби срещу първоинстанционната присъда. Отговор на тези доводи няма как да бъде даден от настоящия съдебен състав. Законодателят не е посочил като самостоятелно касационно основание необосноваността на проверявания съдебен акт и това разрешение е продиктувано от особеностите на касационното производство. По правило върховната инстанция по наказателни дела е такава единствено по правото, но не и по фактите. Ето защо тя не може да извършва проверка дали фактическите констатации на долустоящия съд се подкрепят от събраните по делото доказателства, нито да ревизира вътрешното убеждение на инстанциите по фактите и да пререши въпроса за доказаността или недоказаността на обвинението, както и този за достоверността на доказателствата и доказателствените средства (каквито по същество са част от претенциите на подсъдимите) като признае за истинни и правдиви такива доказателствени материали, които контролираните съдилища са приели за съмнителни или лъжливи, и обратно – да приеме, че са неубедителни и пораждащи съмнение доказателствени материали, които въззивната инстанция е оценила като достоверни.

Логична последица от изключването на проверката за обоснованост от касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК е обвързаността на върховната инстанция от приетите от въззивния съд фактически положения. След като не може да установява нови факти и произнасянето се осъществява в рамките на възприетата в проверявания акт фактология, искането за оправдаване на подсъдимите може да бъде удовлетворено единствено ако последната насочва на несъставомерно поведение. Единственото изключение от тези принципни положения се съдържа в разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но процесуалното развитие на делото, го оставя извън тази хипотеза.

Процесуалният закон изключва възможността да бъде уважена и друга претенция на П. и М. – тази за прекратяване на наказателното производство. Същата е обоснована в жалбите с допуснатите според касаторите нарушения на правото им на защита, но подобно основание за преустановяване висящността на процеса не е предвидено от законодателя. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от НПК, регламентираща общите основания за прекратяване на наказателното производство, визира единствено такива, свързани с несъставомерност на деянието, неизвършването му изобщо или конкретно от обвиняемия (т. 1, приложима в досъдебната фаза на процеса), с обстоятелства, изключващи наказателната отговорност (т. 2-5), с принципа non bis in idem (т. 6 и т. 8а), със спецификите на престъпленията от публично-частен и частно-публичен характер (т. 7 и 9), с освобождаването от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки (т. 8) или с допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава (т. 10). Евентуалното установяване на съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено от касационната инстанция, но е отстранимо от долустоящите съдилища, се преодолява посредством отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.

Именно защото наличието на съществени процесуални нарушения би обезсмислило произнасянето по доводите за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, приоритетно разглеждане следва да получат възраженията, касаещи касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Недоволството на подсъдимите от съдържанието на обвинителния акт не може да бъде споделено. Въпреки многократно провежданите разпоредителни заседания и потвърждаването на определенията по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК ВАС е осъзнал значимостта на поставения от защитата проблем и съобразявайки решение от 21. 10. 2021 год. по дело C-282/20 на Съда на Европейския съюз (СЕС), с което се прие, че ограничителна процесуална правна норма от вътрешното законодателство, каквато е чл. 248, ал. 3 от НПК, не съответства на чл. 6, §. 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отново е подложил на обсъждане доводите за наличие на противоречие в коментирания документ. Същите са били отхвърлени законосъобразно като е отчетено, че не съществува неяснота относно датата на извършване на първото от деянията, включени в инкриминираната продължавана престъпна дейност. В основата на този извод правилно е поставено обстоятелството, че при излагане на съставомерните факти прокурорът многократно е посочил, че твърденият контрабанден внос на прекурсора Р. е осъществен на 26. 01. 2017 год. Наред с това същата дата е вписана и в диспозитива на обвинителния инструмент. Единствено на стр. 5 от акта като време на пристигане на първия контейнер в пристанище В. е отразена датата 29. 01. 2017 год. Изложеното недвусмислено показва, че се касае за очевидна фактическа грешка от техническо естество и въпреки че същата не е била отстранена по реда на чл. 248а от НПК не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на подсъдимите да разберат в какво са обвинени и да организират адекватно защитата си.

Несъстоятелна е и лансираната лично от К. М. и Р. П. теза, че в обвинителния акт не са изложени обстоятелствата, обосноваващи участието на всеки от тях в трите деяния, включени в продължаваната престъпна дейност. Внимателният прочит на прокурорския акт показва, че представителят на държавното обвинение детайлно и в хронологичен порядък е описал фактите, отнасящи се до установяването на подс. М. в България и срещата му с подс. П.; до създадената от двамата организация по внос на прекурсори от различни азиатски доставчици и пренасочването им за страни от З. Европа и ролята на всеки от подсъдимите за постигане на общата цел; до проучването на сигурността на доставката посредством изпращането на „тестов“ контейнер, в който не се съдържат забранени вещества; до привличането на свид. П. Т., а след това и на свид. М. К. и възложените им задачи по митническо оформяне на вноса на контейнерите; до взетите от подсъдимите мерки да останат извън полезрението на властите, включително и с използване на електронни устройства за кодиран чат. След като е извел пред скоби тези обстоятелства, явяващи се общи и за трите деяния, прокурорът е индивидуализирал и всяко едно от тях, посочвайки както времето на извършването му, така и вида и количеството на незаконно внесеното вещество, като отново е обективирал обвинителни твърдения за извършените от подсъдимите действия по този повод. Последните са свързани именно със създаване на такава организация по вноса на контейнерите, позволяваща да бъде прикрита ролята на П. и М. в случай на разкриване на контрабандния внос на забранени вещества. При положение, че като получатели на контейнерите са посочени търговски дружества, които нямат юридическа връзка с подсъдимите, а само фактическа такава посредством свидетелите П. Т. и М. К., са неоправдани очакванията на защитата в обвинителния акт да бъдат посочени конкретни действия, с които подсъдимите физически са пренесли през границата инкриминираните вещества. Съвсем отделен въпрос е и той е по същество дали всички тези обстоятелства са установени по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин. Непосочването в обвинителния акт кои са доказателствата поотделно за всеки от фактите, на които е основана обвинителната теза, не съставлява основание за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото в предходен процесуален стадий. Освен че чл. 246, ал. 2 от НПК не поставя подобно изискване, всички събрани по делото доказателства са били на разположение на страните, в това число и на подсъдимите и те са могли да се запознават с тях по време на цялата съдебна фаза на процеса. Достатъчно е в тази насока да се спомене, че те са се ползвали от предаденото им от разследващия орган електронно копие на всички документи, събрани в досъдебната фаза на наказателния процес, а в съдебната фаза са им предоставени преписи от протоколите от съдебните заседания, включително и на чуждия език, който двамата подсъдими владеят.

Най-сетне неоснователно е и твърдението, че коментираният прокурорски акт не съдържа данни за подсъдимите. И двамата касатори са идентифицирани посредством лично и фамилно име и дата и място на раждане, гражданство/поданство съобразно записаното в личните им документи. Отразени са образованието, трудовата им ангажираност и предходната им съдимост, поради което не съществува съмнение за тяхната самоличност, което да налага отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото в предходен процесуален стадий. Повод за това не съставлява и пропускът на прокурора да посочи в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на подс. М. и семейното положение на подс. П., защото това са обстоятелства, които могат да бъдат изяснени в хода на съдебното следствие и съответно да бъдат съобразявани от съда – в същия смисъл е Тълкувателно решене (ТР) № 2/2002 год. на Общото събрание на наказателна колегия (ОСНК). Не се основава върху материалите по делото и твърдението, че към обвинителния акт не е приложен списък на поисканите от държавното обвинение свидетели – на л. 23-24, т. 1 от н. о. х. д. № 1037/2020 год. се намира изготвеният от наблюдаващия прокурор списък на лицата за призоваване, в който са посочени както имената и адресите на общо десет свидетели, които са били разпитани от първостепенния съд, така и тези на вещите лица, изготвили заключенията по назначените на досъдебното производство експертизи.

Тук е мястото отговор да получи и доводът на подсъдимите за нарушено право на справедлив процес поради предубеденост на наблюдаващия прокурор В. Р.. Процесуалното развитие на делото не дава основание да бъде възприето това възражение. След отмяната на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане този въпрос изобщо не може да бъде поставян, тъй като след отвода на първоначално определения съдебен състав (С. П., Т. А., И. П., М. И. и Т. У.) и преразпределянето на делото на друг такъв (Е. Я.-П., И. С., А. К., А. В. и Г. И., който е постановил присъда № 34/03. 06. 2022 год.), в съществената си част то е продължило с участието на другия наблюдаващ прокурор Г. М., чиито актове и процесуални действия в досъдебната фаза и в съдебното производство не показват тенденциозност във вреда на подсъдимите. Внимателният прочит на постановленията на прокурор Р. по време на цялото досъдебно производство също не разкрива предварително формирано към онзи момент убеждение във виновността на жалбоподателите М. и П.. Претенцията на касаторите не може да бъде обоснована и с отказа да бъдат удовлетворени доказателствените искания на защитата, направени при предявяване на разследването и това е така предвид съдържанието на постановлението от 09. 11. 2018 год. (л. 1295-1296, т. 9 от ДП) и използваните от прокурор Р. изразни средства в него. Като допълнителен аргумент в тази насока следва да се изтъкне подготвителната функция на досъдебното производство и гарантираното от закона право на страните, в това число и на подсъдимите и защитниците им да ангажират доказателства в съдебната фаза на процеса, включително и да отправят отново онези искания, които не са били уважени от разследващия орган или от наблюдаващия прокурор.

Що се отнася до участието на прокурор Р. при първоначалното разглеждане на делото под № 1354/2018 год. и пред първия състав по настоящото първоинстанционно производство, е безспорно установено извършването на действия от нейна страна, несъобразени с процесуалното положение на прокурора като страна в съдебното производство, осъществяваща единствено функцията по обвинението, но не и тази по ръководство и решаване, които са дали основание за отвеждането . Несъмнен факт са и неколкократните нейни изявления пред различни електронни медии (от 25. 02. 2019 год. и от 25. 03. 2019 год), които индицират на вече формирано становище относно виновността на подсъдимите. Съвкупността от тези обстоятелства наред с приобщаването към доказателствената маса на част от свидетелските показания, депозирани по н. о. х. д. № 1354/2018 год. и пред първия състав по настоящото дело, поставя въпроса дали несвоевременното отвеждане на прокурор Р. препятства приложението на чл. 281, ал. 1 от НПК, респ. допустимо ли е съдилищата по фактите да основават своите изводи върху доказателства, събрани с участие на предубеден прокурор. Освен че НПК не съдържа формална забрана за прочитане на коментираните показания, следва да се има предвид, че те са били депозирани в условията на устност, непосредственост и състезателност, при максимални гаранции за правата на подсъдимите и техните защитници, а предубедеността на прокурора не се е отразила върху съдържанието на посоченото от свидетелите по време на съдебното следствие (сходно е разрешението, дадено в Р. № 101/2013 год. по н. д. № 184/2013 год. на III н. о.).

Изявленията на третия прокурор, встъпил в процеса след отвода на В. Р. – Д. И., направени в разпоредителното заседание от 17. 05. 2021 год. и в заседанието по същество от 29. 06. 2021 год., също не дават основание за отмяна на въззивния съдебен акт и на първоинстанционната присъда. На първо място, защитата в нито един момент не е изразила съмнение в непредубедеността на прокурора и го е заявила ясно и недвусмислено в двете посочени съдебни заседания, като тази позиция не е претърпяла промяна по време на производството. По-важното обаче е, че за разлика от прокурор Р. участието на прокурор И. в първоинстанционното производство е останало изцяло в рамките на нейните правомощия като страна в съдебната фаза на процеса. Не са установени съзнателни и целенасочени действия, свързани с неправомерно събиране на доказателства без знанието и разрешението на ръководно-решаващия орган; не са налични данни за въздействие върху свидетели и вещи лица в полза на обвинението; няма нейни изявления пред местни или централни медии, в които тя да пренебрегва презумпцията по чл. 16 от НПК като изразява предварително увереност във виновността на К. М. и Р. П.. Задаваните от нея въпроси на свидетели и експерти, становищата във връзка с доказателствените искания на защитата, с част от които се е солидаризирала, позицията по повод молбите за изменение на мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, приложени спрямо подсъдимите, също не индицират на действителна пристрастност, вследствие на която да са нарушени изискванията на чл. 6 от КПЧОС за справедлив процес (в същия смисъл е и Р. № 2/2021 год. по н. д. № 687/2020 год. на III н. о.). Отделно от това отново следва да се подчертае, че в по-голямата част от съдебните заседания, в които са събрани най-значимите за правилното изясняване на делото доказателства, държавното обвинение е било представлявано освен от прокурор Д. И. и от прокурор Г. М. или последната е била единствен представител на прокуратурата.

Незаслужен е и упрекът на подсъдимите и защитниците им към съдържанието на проверяваното въззивно решение. Внимателният преглед на съдебния акт не показва значими отклонения от процесуалния стандарт, заложен в чл. 339 и чл. 305 , ал. 3 от НПК, които да налагат отмяната му на това основание и връщане на делото за ново разглеждане. Въз основа на собствения си задълбочен анализ на доказателствената съвкупност въззивната инстанция е достигнала до същите фактически констатации като окръжния съд; обективирала е изводите си относно достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства, излагайки обстойна аргументация за това, като е посочила кои са доказателствените източници, относими към всеки от епизодите, включени в продължаваната престъпна дейност; отразено е заключението относно приложимия материален закон; обсъден е и размерът на наказанията, наложени на подсъдимите. Наред с това контролираният съд е коментирал внимателно и задълбочено съществените доводи на подсъдимите и защитниците им досежно доказателствената съвкупност, правната квалификация на деянието и индивидуализацията на наказанията, като изрично е посочил защо ги приема за неоснователни. Що се отнася до констатацията на ВАС, че мотивите към първоинстанционната присъда в доказателствено-аналитичната им част са до известна степен схематични, следва да се имат предвид не само забраната на чл. 335, ал. 3 от НПК и процесуалното развитие на делото, свързано с отмяна на присъдата по първоначално образуваното н. о. х. д. № 1354/2018 год. на Окръжен съд – Варна, но и обстоятелството, че за разлика от касационната инстанция въззивният съд е такъв и по правото, и по фактите, с оглед на което е суверенен да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Най-сетне, изготвянето на решението след изтичане на сроковете по чл. 340 от НПК няма отношение към законосъобразността или незаконосъобразността на съдебния акт. Сроковете са инструктивни и неспазването им би могло да доведе единствено до евентуалното ангажиране дисциплинарната отговорност на съдията-докладчик, но не и до отмяната на проверявания съдебен акт.

На следващо място, обстоятелството, че апелативният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, в чийто диспозитив отсъства изразът „…при условията на …. посредствено извършителство чрез използването на наказателно неотговорните лица П. А. Т. и М. Р. К.…“, не означава, че е било утвърдено осъждането на подсъдимите по непредявено обвинение. Такова би било налице, ако прокурорът не е упражнил правомощията си по чл. 287 от НПК и въпреки това съдът е приел за установени обстоятелства, които имат значение за определяне фактическия състав на престъплението, но не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защищавал, защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред – ТР № 57/84 на ОСНК. Непредубеденият прочит както на мотивите към първоинстанционната присъда, така и на проверяваното въззивно решение не показва подсъдимите да са били осъдени за деяние, различно от описаното в обвинителния инструмент било поради това, че е приет друг механизъм на извършване на престъплението, било защото е разширен обемът от съставомерни действия, извършени от подсъдимите. Въззивната инстанция е приела, (а преди нея това е сторил и окръжният съд), че към м. септември 2016 год. подсъдимите създали организация за внос в ЕС на забранени вещества, укрити в контейнери с разрешени стоки от азиатски страни, като си разпределили ролите така, че подс. П., възползвайки се от контактите си с лица в /държава/ и в страни от /континет/ и /континет/, занимаващи се с производство и преработка на синтетични прекурсори, намирал доставчици, плащал цената, давал информация за фирмата получател на територията на /държава/ и за страната в ЕС и населеното място, където следва да се достави вече получената пратка, а подс. М. осигурявал дружества в /държава/, които да получават стоката, организирал вноса на контейнерите със стоката в /държава/, както и последващото транспортиране на прекурсорите и наркотичните вещества като вътреобщностна доставка до съответната страна от ЕС, уведомявайки за всички тези обстоятелства подс. П.. Като част от правно значимата фактология е отразена уговорката за проверка на сигурността на канала посредством изпращането на контейнер, в който не се съдържат забранени вещества, както и реализацията на практика; описани са и конкретните действия на подс. М. по въвличане в незаконната дейност първоначално на свид. П. Т., а впоследствие и на свид. М. К., както и извършеното от последните двама и от свид. Ж. К. във връзка с трите инкриминирани контейнера, съдържащи съответно Р., APAA и APAAN. Именно тези обстоятелства, както беше посочено по-горе, са залегнали и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Наред с това на стр. 43 от въззивния съдебен акт, при обосноваване фактическия състав на осъщественото от П. и М. престъпление ВАС отново изрично е посочил, че подсъдимите не са извършили контрабандата посредством свои собствени физически действия, но са го сторили, използвайки други лица и чужди дружества така че последните да прикрият връзката на двамата с товарите в случай на разкриване на дейността им. Най-сетне, непроменена е останала и правната квалификация на деянието като контрабанда на прекурсори в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и извършена от подсъдимите в съучастие като съизвършители при условията на продължавано престъпление – престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В същото време не съществува и претендираната от касаторите неяснота относно волята на съдилищата по фактите, нито твърдяното от защитниците непреодолимо противоречие между диспозитива и мотивите към първоинстанционната присъда. Ето защо обсъденият довод не е от естество да постигне целения от подсъдимите и защитниците им процесуален резултат – отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане.

Доколкото касаторите черпят аргументи от предходното решение на ВАС – това по в. н. о. х. д. № 112/2020 год., за да обосноват тезата за осъждане по непредявено обвинение, следва да се посочи, че едно от основанията за отмяна на присъдата е било наличието на противоречие в изводите на първия състав на окръжния съд относно ролята на свидетелите П. Т. и М. К. в инкриминираната престъпна дейност, които веднъж са третирани като помагачи на подсъдимите – факт, предполагащ общност на умисъла, след което съдът е приел, че такава общност не съществува и П. и М. са използвали посочените лица без да ги уведомяват за престъпния си замисъл. С проверявания понастоящем съдебен акт, а и с присъдата, постановена при повторното разглеждане на делото, това противоречие е преодоляно и съдилищата по фактите последователно и неотклонно са поддържали, че на първия от двамата свидетели не е било известно наличието на прекурсора Р. в първия от инкриминираните контейнери, т. е. налице е грешка по смисъла на чл. 14 от НК, което е една от хипотезите на посредственото извършителство, а макар вторият да е съзнавал, че в останалите контейнери се съдържат забранени вещества, не е действал с намерение да осъществи престъпление в съучастие с подсъдимите, поради което отсъства общност на умисъла.

Ръководейки се от разпоредбите на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20. 10. 2010 год. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, касационната инстанция намери, че са неприемливи и възраженията на подсъдимите за нарушено право на защита поради това, че не им е предоставен писмен превод на материалите от досъдебното производство. В чл. 3, т. 2 и т. 3 от цитирания нормативен акт на ЕС са визирани две категории документи, за които следва да бъде осигурен превод на език, разбираем за обвиняемото лице. Първата от тях касае онези процесуални актове, които съдържат информация за естеството на повдигнатото обвинение и взетото решение за лишаване от свобода (независимо дали се касае за мярка за неотклонение или присъда, с която е наложено такова наказание). Неизпълнението на задължението за превод на тези документи всякога би било съществено нарушение на процесуалните правила и би съставлявало основание за отмяна на постановения съдебен акт – това разбиране е залегнало и в предходното решение на въззивната инстанция, с което е била отменена присъдата по н. о. х. д. № 1354/2018 год. Съгласно чл. 3, §. 3 от Директивата втората категория са тези, чиято значимост за правото на защита е предоставена на преценката на ръководно-решаващия орган. В настоящия казус с такова значение безспорно са показанията на разпитаните по делото свидетели и особено на М. К., П. Т. и свидетел с тайна самоличност № 2, както и заключенията на физикохимичните и оценителните експертизи, приети по делото. Отсъствието на писмен превод обаче не предпоставя отмяна на проверяваното решение и връщане на делото за ново разглеждане предвид обстоятелството, че разглежданият казус попада в хипотезата на чл. 3, §. 7 от Директивата. Същата предвижда възможност за предоставяне на устен превод или устно резюме на документите от съществено значение вместо писмен такъв, при условие че по този начин не се накърнява справедливостта на производството. Всички свидетели са били разпитани непосредствено в съдебно заседание при осигурен симултантен превод за подсъдимите, които активно са упражнили правото си да им задават въпроси за изясняване на правно значимите обстоятелства. Когато е било необходимо да бъдат приобщени показанията им от досъдебното производство, те са били прочетени, като това отново е станало с участието на преводача от български на нидерландски. По същия начин в съответствие с процесуалните изисквания първостепенният съд е процедирал и по отношение на експертизите, чиито заключения са били огласени преди разпита на вещите лица, така както е сторил и с писмените доказателства. В нито един момент от развитието на производството подсъдимите не са изразили недоволство от качеството на предоставения им устен превод и не са твърдели, че той не им позволява да разберат смисъла и съдържанието на изявленията на свидетелите или на експертите. Наред с това след изготвянето на протоколите от съдебните заседания на подсъдимите е бил предоставен и техен писмен превод, срещу точността на който те не са възразили в срока по чл. 311 от НПК. Начинът, по който е протекла защитата им пред долустоящите съдилища и пред касационната инстанция и естеството и обхвата на наведените доводи, включително и чрез цитиране на цели пасажи от свидетелските показания или на писмените материали от досъдебното производство, изключва всякакво съмнение, че в конкретния казус изискването на чл. 3, §. 7 от Директивата за гарантиране справедливостта на процеса е било спазено. Претенцията за отмяна на решението не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 6, §. 3, б.“е“ от Конвенцията за защита правата на човека – в тази връзка ЕСПЧ е указал, че цитираната разпоредба не изисква превод на всички документи по делото. Критерият дали е допуснато нарушение или не е дали предприетите от ръководно-решаващия орган действия са достатъчни за гарантиране правото на защита на подсъдимия (решение по делото K. v. A., §§. 81 и 83). Изложеното по-горе относно начина, по който е протекло производството по делото, показва, че усилията на съдилищата в тази насока са достатъчни и с оглед изискванията на Конвенцията.

Настоящият съдебен състав не намери основание за отмяна на въззивния съдебен акт и в доводите на подсъдимите, касаещи документи на чужд език, които не са били преведени на български. Преди всичко не отговаря на истината твърдението, че не са преведени на езика на производството документите, получени в изпълнение на молбите за правна помощ, които обективират резултатите от контролираната доставка на контейнер C. от /държава/ до /държава/. Както тези в т. 4 от ДП (получени от Н.), така и съдържащите се в т. 5 от ДП (изпратени от /държава/, /държава/, /държава/ и /държава/) са придружени от надлежен превод. Същото се отнася и за събраните доказателства по реда на международното сътрудничество от /държава/, /държава/ и /държава/ в т. 6 и т. 7 от ДП. Не се откриват и твърдените от подс. П. непреведени от английски език документи в т. 8 от ДП и от нидерландски – в т. 9 от ДП. Съответно на действителното положение е единствено възражението, че не е осигурен превод на материалите от трансферираното наказателно производство, водено в /държава/ против няколко лица, в това число и подс. М.. Тук обаче е необходимо да бъде направено уточнението, че съществена част от тези материали представляват вече преведените документи, съдържащи се в т. 6 от ДП. Именно и само върху тях е изградена обвинителната теза. Единствено те са залегнали и в първоинстанционната осъдителна присъда, и в потвърждаващото я въззивно решение. В съответствие с изискването на чл. 21 от НПК няма позоваване на непреведени на български език документи от воденото в Б. и прието в България наказателно производство. Наред с това самите подсъдими не са посочили пред инстанциите по фактите кои са документите без български превод, които ползват защитната им теза и които е наложително да бъдат преведени, за да придобият качеството на писмено доказателство или доказателствено средство, а това е било възможно да бъде сторено предвид обстоятелството, че те са на език, който и двамата касатори владеят.

Макар да не е лишен от основание, аргументът на подсъдимите, че част от документите, съпровождащи трите инкриминирани контейнера и контейнерите за проверка на сигурността на канала, не са придружени от български превод, също не води до желаните от тях процесуални последици – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Това е така не само защото съдържанието на фактурите и сертификатите за произход е възпроизведено в последващи митнически документи (когато такива са били подадени), но и защото – и това е много по-важно – съществуват достатъчно други доказателства, изводими от показанията на свидетелите митнически служители и на М. К., П. Т. и Ж. К., които установяват откъде пристига стоката, кое е търговското дружество, посочено като получател на контейнера, какво е съдържанието му по документи и действителното му такова. В тази връзка следва да се припомни, че чл. 14 от НПК не допуска предварително установена сила на доказателствата и средствата за тяхното установяване, поради което всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, могат да бъдат установявани посредством всички допустими по НПК доказателствени средства. При положение, че контролираната инстанция се е позовала не само и не толкова на непреведените на български документи, а преди всичко на свидетелските показания, допуснатото процесуално нарушение не може да бъде квалифицирано като съществено.

Несподеляеми са и доводите на подсъдимите и защитниците им за неоснователен отказ от страна на въззивния съд да попълни делото с доказателства. Константна е практиката на ВКС, че не всякога отхвърлянето на направените доказателствени искания съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото доказателствената дейност на съда и страните е ограничена от фактическите рамки, поставени от прокурора в обвинителния акт. Задължението за обективност, всестранност и пълнота и за установяване на обективната истина обхваща само онези обстоятелства, описани в обстоятелствената част на коментирания процесуален документ, които касаят авторството на деянието, механизма на извършването му и неговите обективни и субективни признаци. Съдът не е длъжен да събира доказателства за факти, които остават извън предмета на доказване, респ., отсъствието на такива доказателства няма за последица нарушаване на правилата за събиране, анализ и оценка на доказателствената съвкупност. Такова ще е налице единствено ако вследствие на отказа са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Настоящият казус обаче не е такъв.

Преди всичко като несъответно на процесуалния закон следва да бъде определено възражението на подс. П. за нарушено право на защита поради отказ да бъде допуснат разпит на лицата М. Д. и В. Р.. Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК въвежда забрана да бъдат конституирани като свидетели лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия. От материалите по делото е видно, че като разследващ митнически инспектор Д. е водила разследването през по-голямата част от досъдебната фаза, като е привлякла в качеството на обвиняеми двамата чужди граждани, разпитала преобладаващата част от свидетелите, извършила е редица претърсвания и изземвания, както и огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства, назначила е множество експертизи. От своя страна Р. е била наблюдаващ прокурор по делото и освен че е ръководила разследването и е осъществявала надзор над разследващия орган, е взела участие като страна в съдебната фаза на процеса. Отвеждането от разглеждането на делото след отмяната на първата присъда на ВОС не заличава извършените от нея до този момент процесуални действия и не е от естество да преодолее забраната на чл. 118, ал. 2 от НПК.

Аналогични съображения следва да бъдат изложени и по повод отхвърлените от инстанциите по фактите искания на подсъдимите за разпит на лицата Ц. К. и Г. Ж.. В качеството си на ръководител на ДАТО първият от тях е дал разпореждане за прилагане на СРС. Съгласно процесуалния закон неговият акт е предпоставка за законосъобразното използване на този способ на доказване, то е част от сложния фактически състав, регламентиран от раздел VIII на глава четиринадесета от НПК. Ето защо той също се явява лице, което има друго процесуално качество и попада под забраната на чл. 118 от НПК. Колкото до Г. Ж., невъзможността да бъде разпитан като свидетел произтича от участието му като специалист-технически помощник при огледа на електронната поща на „Г.“ О..

Твърденията на защитата на подс. М., че е останала неизяснена връзката между свид. П. Т. и /фирма/, са неоснователни. Освен че искания в тази насока не са правени нито пред решаващия състав на първата инстанция, нито пред този на апелативния съд, доводът очевидно се основава на погрешното разбиране, че този факт може да бъде установен единствено посредством писмени доказателства, каквито, между другото, се съдържат в т. 2 от ДП. Наред с това за обсъжданото обстоятелство са били събрани множество взаимно допълващи се гласни доказателства, изводими от показанията на свидетелите А. Т., С. К., Ж. К. и на самия Т., които въззивният съд е обсъдил внимателно и задълбочено.

Несподеляем е и аргументът, че съдът е следвало да допусне в качеството на свидетели П. К. и С. Т. – управители съответно на /фирма/ и „/фирма/като изследва и цялостната икономическа дейност на лицата и на управляваните от тях фирми. Необходимостта от намирането на друго дружество, което да бъде вписано като получател на товара, е произтичала от невъзможността да бъде прехвърлено /фирма/ поради задлъжнялостта му, а също и от влошилите се отношения между свид. П. Т. и подс. М. – факт, за който са свидетелствали както самият Т., така и М. К. и Ж. К.. Обстоятелствата, свързани с използването на двете търговски дружества като прикритие на незаконната дейност на подсъдимите, така че при разкриването последните да останат извън подозрение, е изяснена подробно посредством показанията на свид. М. К., който не е отрекъл нито предшестващата деянието своя връзка с тези две фирми, нито това, че той е предложил на П. и М. (при вече взето от тях без външно въздействие и неотклонно следвано решение да продължат неправомерните си действия) вносът на прекурсори и наркотични вещества да стане именно посредством тях. Впрочем, тази връзка на свид. К. специално с /фирма/ следва и от обстоятелството, че именно свидетелят е предоставил адреса и паролата на електронната поща на дружеството. Дали митническите служители са допуснали нарушения във връзка с оформянето на документацията по вноса на контейнер C., съдържащ А., като не са се уверили, че свид. К. притежава представителна власт и не са изискали пълномощно от управителя на /фирма/, остава извън предмета на доказване, поради което контролираната инстанция не може да бъде упреквана, че не е концентрирала процесуалното си изследване в тази насока. Необходимостта от разпита на П. К. не може да бъде обоснована и с намиращото се на л. 412, т. 3 пълномощно на лицето А. Т., защото с факта на преминаването през държавната граница на втория от трите контейнера, деянието е довършено и последващото му движение на територията на страната не попада сред съставомерните обстоятелства. Колкото до неудовлетвореното искане да бъде подложена на проверка цялостната дейност на /фирма/и /фирма/, въззивният съд законосъобразно е приел, че това не е необходимо за разкриването на обективната истина, защото остава извън предмета на доказване, такъв какъвто е очертан в обвинителния акт, а и защото от естеството и интензивността на тази дейност не биха могли да се правят каквито и да било изводи в подкрепа на която и да било от двете тези по делото.

Претендираната от касаторите отмяна на въззивния съдебен акт не може да бъде обоснована и с отказа да бъде разпитано лицето К. Б.. Това е така, защото прокурорът е ситуирал обвинението като време в периода от 26. 01. 2017 год. до 16. 03. 2018 год., а като място – в [населено място], обл. В. и по-специално в Митнически пункт /митнически пункт/при Митница /населено място/. Пак на същото място е осъществен и вносът от м. септември 2016 год., предприет преди процесната престъпна дейност, за да бъде проверена сигурността на канала и възможните рискове от използването му. В същото време е установено, че Б. е служител на Митница /населено място/, като няма нито обвинителни твърдения, нито дори индиция, а какво остава за годни доказателства, че той е насочил подсъдимите към [населено място], че ги е свързал със свои колеги, че им е разяснявал евентуални особености в практиката на служителите в Митнически пункт/митнически пункт/, че им е съдействал да бъдат избегнати подозрения към фирмите, ползвани от П. и М. за прикритие на дейността им. Обстоятелството, че по отношение на това лице са били прилагани СРС не променя този извод, тъй като нито обвинението, нито защитниците са се позовали на тях за изграждане и обосноваване на своята позиция, а съдът се е ограничил единствено да спомене, че такива протоколи за ВДС съществуват по делото.

Не се установява нарушение на изискването за обективност всестранност и пълнота поради това, че инстанциите по фактите не са извършили оглед на иззетия от подс. П. преносим компютър /марка/. Оплакването му в тази насока е обвързано с наличието на документ, отнасящ се до евентуалното закупуване на промишлена сграда на територията на пристанище /населено място/. Вярно е, че са налице свидетелски показания за подобни намерения на подсъдимите именно във връзка с безпрепятственото осъществяване на незаконната им дейност, но това обстоятелство нито е сред съставомерните факти, описани в обвинителния акт, нито пък долустоящите съдилища са го ползвали като аргумент в подкрепа на изводите за съпричастност на подсъдимите към инкриминираното деяние.

Контролираната инстанция не е имала основание да допусне и експертиза на имейлите, съдържащи се в електронната поща на /фирма/. От жалбата на подс. М. не става ясно какво е естеството на претенцията му на стр. 3 за „нова експертиза и проучване на имейлите“. Не се установява такова искане да е правено от подсъдимия пред решаващите състави по н. о. х. д. № 1037/2020 год. и по в. н. о. х. д. № 258/2022 год., а ако е било отправяно пред предшестващите първоинстанционни или въззивни съдебни състави, да е било подновено. Останалите страни също не са сезирали съда с подобно настояване. Не се твърди, че имейлите са манипулирани по какъвто и да било начин, за да е необходимо експертно изследване на това кой е техният подател или получател, респ. на времето и мястото на изпращането или получаването им. Колкото до това, че приложените на досъдебното производство разпечатки от електронната кореспонденция са били нечетливи, няма обективна основа за извод за преднамереност на разследващия орган или прокурора във вреда на подсъдимите, а и този недостатък е бил отстранен от апелативния съд, като е изискано, прието и предявено на страните четливо копие на коментираните писма.

Несподеляемо е оплакването, че неоснователно е оставено без уважение искането на подсъдимите за прилагане към материалите по делото на образувания в Евроджъст казус с № ID 35908. Въззивната инстанция е положила значителни усилия в тази насока, но те са останали безрезултатни предвид обстоятелството, че казусът е закрит и материалите по него не се съхраняват. В същото време всички документи, получени в резултат на съдействието на Евроджъст по линията на международната правна помощ от /държава/, /държава/ и /държава/, както и тези – резултат от контролираната доставка на контейнер C. от /държава/ до/държава/са били надлежно приобщени към доказателствата по делото и всяка от страните е получила възможност да ги ползва и интерпретира съобразно изпълняваната от нея процесуална функция по обвинението или защитата, поради което не може разумно да се поддържа, че правото на защита на Р. П. и К. М. е било нарушено.

Най-сетне следва да бъдат обсъдени и доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради отказа на прокуратурата да разследва цялостната стопанска дейност на свид. М. К., което според подсъдимите би довело до привличането му в качеството на обвиняем. Подобни аргументи са били изложени пред въззивната инстанция и тя законосъобразно е отказала да отмени първоинстанционната присъда на това основание, защото то влиза в противоречие с принципното положение, залегнало в чл. 127, т. 1 и т. 3 от Конституцията и чл. 46, ал. 1 от НПК, че по делата от общ характер господар на досъдебното производство е единствено прокурорът. Той е органът, под чието ръководство и надзор се осъществява подготвителната фаза на наказателния процес и единствено от неговата суверенна преценка зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления – чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи и в частност от съда. Извън изрично посочените в закона случаи съдът не може да интервенира в досъдебното производство и да предопределя хода му, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, какво обвинение и срещу кои лица следва да бъде повдигнато. След като представителят на държавното обвинение е преценил, че доказателствата по делото не насочват към съучастническа дейност на свид. К., настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да отмени въззивното решение и първоинстанционната присъда по съображения за необходимост от привличането му в качеството на обвиняем.

Не намират подкрепа в материалите по делото възраженията, че изводите на контролираната инстанция относно правно значимите обстоятелства са основани на доказателствени средства, които не са събрани по предвидения в НПК процесуален ред.

Въпросът за времето и начина, по който е образувано наказателното производство, е бил поставен на вниманието на въззивния съд, обсъден е внимателно и задълбочено и е получил своето вярно разрешение на л. 42 от проверявания съдебен акт. Аргументацията му е процесуално издържана и се споделя и от касационната инстанция. В допълнение към нея следва да се припомни, че процесуалното предназначение на действията по чл. 212, ал. 1 и 2 от НПК е да отграничи момента, след който информацията, интересуваща процеса, придобива процесуална стойност и се превръща в доказателство, което следва да бъде събрано и проверено по реда на НПК. Доколкото по дела от общ характер поставянето на началото на наказателния процес е единствено в правомощията на прокурора (ал. 1) или на разследващите органи (ал. 2), само тяхна е преценката налице ли са законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. В настоящия казус началото на процеса е поставено по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на 10. 02. 2017 год. с разпита на свид. С. К. по повод съдържанието на първия от трите инкриминирани контейнера – този с № C.. Обстоятелството, че контактите на свид. М. К. със служителя на ДАНС предшестват с няколко месеца пристигането на контейнера на пристанище /пристанище/, не означава, че по този начин е започнало разследване по смисъла на НПК, за да е необходимо подаването на молба, жалба, писмен сигнал или друг документ с характер на съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление по смисъла на чл. 208, т. 1 от НПК.

Несъстоятелни са възраженията за негодност на част от доказателствата и доказателствените средства поради това, че били събрани по време, когато според подс. П. досъдебното производство било трансферирано в/държава/.Тези доводи се основават на смесването на две коренно различни по естеството и последиците си процедури. При трансфера на наказателно производство компетентните органи на една държава изпращат делото на органите на друга държава като се отказват от правомощията си да разследват и да докажат извършеното престъпление и да накажат извършителя му и предоставят тези правомощия на приемащата производството държава. Вследствие на това висящността на наказателния процес в изпращащата държава бива преустановена и тя не може да извършва повече никакви действия по делото. В настоящия случай обаче не се касае за трансфер на наказателното производство в /държава/, а за отправяне на молба от българската прокуратура в качеството на орган, осъществяващ ръководство и надзор върху досъдебната фаза на процеса, до компетентните белгийски власти за оказване на съдействие по повод събиране на доказателства, намиращи се на територията на тази държава. В този случай производството продължава да бъде висящо и българските разследващи органи могат да извършват процесуални действия по него, като привличат лица в качеството на обвиняем, разпитват свидетели, назначават експертизи и изискват и прилагат писмени документи към материалите по делото. Този извод не се разколебава от обстоятелството, че вследствие на изпратената от прокуратурата молба за правна помощ в Б. е започнало собствено разследване на дейността на подсъдимите и на други свързани с тях лица, което впоследствие е било прието на производство по реда на чл. 478 от НПК. За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че е аналогично положението и с документите, изпратени от Испания и Н. – те също касаят предоставяне на правна помощ, а не са свързани с двукратен трансфер на наказателното производство – веднъж от /държава/ в някоя от двете страни и впоследствие от тях отново в /държава/. Същото се отнася и до действията, извършени на територията на други страни във връзка с контролираната доставка на контейнер C. от /държава/ до /държава/.

Обстоятелството, че част от молбите за правна помощ до други държави не са приложени по делото, не означава, че в действителност такива не са били съставени. За наличието им и за надлежното сезиране на компетентните органи на замолените страни може да се съди от съдържанието на други документи – от искането до ВОС за разрешаване на контролираната доставка на контейнера, съдържащ Р., както и от отговорите, изпратени от чуждите полицейски или съдебни органи. Наред с това самият факт, че нидерландските власти са предприели действия във връзка с претърсване на контейнера и установяване на съдържанието му, след което са предоставили исканата от българската прокуратура информация, включително и чрез използването на дипломатически канали, за да бъдат изпратени взетите от контейнера представителни проби, убедително показва несъстоятелността на друго възражение на подсъдимите – за отсъствие на съгласие от нидерландска страна за извършване на контролираната доставка до нейна територия и за оказване на съдействие по настоящото наказателно производство. Ето защо всички документи, получени от /държава/, /държава/, /държава/, /държава/, /държава/ и /държава/ представляват годен източник на доказателства и апелативният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила като е основал върху тях изводите си за част от фактите, включени в предмета на доказване.

Проверката на решението не установи да са допуснати нарушения на процесуалните правила при оценката на процесуалната годност на ВДС, придобити при експлоатиране на СРС. Всички искания са направени в рамките на наказателния процес от компетентен орган по чл. 173, ал. 1 от НПК и се отнасят за престъпления, за които е допустимо прилагането на обсъждания способ на доказване. Във всяко от тях е предоставена подробна информация за обстоятелствата, при които е извършено деянието; посочени са способите, чието използване се настоява да бъде разрешено; индивидуализирани са лицата и обектите, по отношение на които ще бъдат прилагани СРС; изрично е отразен срокът, в който ще бъдат експлоатирани СРС, като необходимостта от точно тази продължителност може да бъде изведена от описанието на обстоятелствата и преди всичко от това, че доставките се извършват по море от /континет/ и континент/,което неминуемо изисква повече време; представена е и убедителна и достоверна аргументация защо е невъзможно релевантните факти да бъдат установени посредством конвенционалните способи на доказване. Съдържанието на дадените разрешения недвусмислено показва, че е осъществен реален и ефективен съдебен контрол при извършена обективна преценка както относно необходимостта от прилагане на поисканите оперативни способи, така и досежно сроковете за експлоатация на СРС, вследствие на която някои от тях не са допуснати изобщо, а използването на други е разрешено за по-кратък срок. Налице е и изискуемото от чл. 16 от Закона за СРС писмено разпореждане за прилагане на СРС.

От протоколите за ВДС е видно, че са прилагани единствено разрешените оперативни способи във времевите граници, посочени от надлежно упълномощения заместник-председател на ВОС, като те касаят лицата, за които е дадено разрешение. Разбира се, доколкото един от разрешените способи е бил подслушването на телефонната комуникация, неизбежно е било в протоколите за ВДС да бъдат фиксирани не само подслушваните лица, но и онези, които са ги търсили или са били търсени от тях. Това обяснява защо в протоколите за ВДС от подслушването на подс. М., приложени в папка № 1, се съдържат разговори със свид. М. К.. Обстоятелството, че към този момент свидетелят все още не е депозирал декларация по чл. 12 от ЗСРС, не води до негодност на протоколите за ВДС, касаещи резултатите от подслушването на подсъдимия, тъй като прилагането на СРС по отношение на него предхожда значително по време тези, използвани спрямо свидетеля – докато по отношение на подс. М. СРС са били експлоатирани за времето от 22. 02. 2017 год. до 22. 08. 2017 год., досежно свидетеля това е станало през първата половина на 2018 год.

Обстоятелството, че не само протоколите за ВДС, документиращи контактите на подс. М., но и тези, отнасящи се до останалите контролирани лица са изготвени със значително закъснение също не дава основание за изключването им от доказателствената съвкупност. Предвидените в ЗСРС срокове за изготвяне на протоколите за ВДС и предоставянето им на органите, поискали или разрешили прилагане на СРС, не са преклузивни и неспазването им не съставлява неотстраним порок. От гледна точка на правото на защита на подсъдимите това закъснение би имало значение само ако те са били лишени от възможността да се запознаят с тях, какъвто обаче не е настоящият казус, защото всички протоколи в тяхната цялост са били на разположение на страните по време на цялото съдебно производство. Не се установява и твърдяното от подс. М. разминаване между посочения в описа към всеки том обем на протоколите за ВДС и действителния им брой страници. Наред с това предвид обстоятелството, че коментираният способ на доказване е свързан със съществено навлизане в личното пространство не само на онези, спрямо които се прилага, но и на всички останали, контактували с обектите на подслушване и проследяване, са били взети необходимите мерки в протоколите за ВДС да не бъде обективирана комуникация, която не касае процесните деяния. Това е и причината в коментираното доказателствено средство да се съдържат само разговорите на подсъдимите помежду им и тези на подс. М. със свидетелите Ж. К., С. К., Л. А. и М. К.. Евентуалното предоставяне на специална техника на свид. К. за документиране на част от разговорите му с подсъдимите не го превръща в разследващ орган, нито му придава друго процесуално качество, респ. няма за последица негодност на свидетелските му показания.

Най-сетне, прегледът на материалите по делото не поражда съмнение за манипулиране съдържанието на последния от трите инкриминирани контейнера – този с № Y., пристигнал на пристанище В. на 16. 03. 2018 год. Същият е бил отделен за проверка и съдържанието му е било претоварено в контейнер C., като съпоставянето на констатациите в протокола на л. 347, т. 3 от ДП с този от надлежно разрешеното претърсване, извършено на 04. 06. 2018 год., не сочи на разминаване относно броя и вида на установените в него предмети. Проследяването на номерата на поставените пломби също показва пълно съвпадение при всяко следващо действие. Така след щателната митническа проверка контейнерът е запечатан с пломби с №№ АВ 3352383 и АВ 03191. Същите са открити при огледа, обективиран в протокола на л. 333 и сл., т. 3 от ДП, премахнати са за извършване на действието по разследването и са поставени нови, вече с №№ АВ 3008813 и АВ 03197. Именно те са установени при огледа, извършен от първостепенния съд в заседанието на 26. 10. 2021 год., проведено на контейнерен терминал в Пристанище /пристанище/. В протокола от същото съдебно заседание е отразена както констатацията на съда, че контейнерът съдържа много на брой светлокафяви пълни хартиени чували, така и изявленията на страните, в това число и на подсъдимите и защитниците им, че нямат искания във връзка с огледа на вещественото доказателство. Превод на този съдебен документ, също както и на останалите протоколи от съдебните заседания, е бил предоставен на подсъдимите. Ако те са считали, че той не отразява вярно и точно установеното при огледа относно количеството или вида на намерените в него предмети, или че не съдържа всички направени от тях изявления, респ. че документира такива, каквито те не са правили, са разполагали с предоставеното им от чл. 311 от НПК право да поискат поправката му. След като не са се възползвали своевременно от тази възможност следва да се приеме, че той е съставен по реда на НПК и по силата на чл. 131 от НПК представлява доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, както и за събраните доказателства. В същото време и протоколите за извършените на досъдебното производство действия по разследването по отношение на последната пратка удовлетворяват законовите изисквания, тъй като съдържат всички изискуеми реквизити, извършени са от компетентен орган в присъствието на поемни лица при наличието на съответната съдебна санкция, когато естеството на извършеното действие е налагало такава. Ето защо като се е позовала на извършения съдебен оглед на контейнер C., както и на доказателствата и доказателствените средства за предходните действия по отношение на него, въззивната инстанция не е допуснала претендираното от подсъдимите съществено нарушение на процесуалните правила.

Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да бъде възприета критиката на касаторите към аналитичната дейност на долустоящия съд. Следва изрично да се подчертае, че голяма част от доводите и на подсъдимите, и на професионалните защитници се основава на доказателства, които не са били събрани от решаващия състав, постановил присъдата по н. о. х. д. № 1037/2020 год. С оглед принципа за неизменност на съдебния състав, залегнал в чл. 258 от НПК и на този за непосредственост по чл. 18 от НПК, за да придобият качеството на доказателствено средство за правно релевантните факти, свидетелските показания, депозирани пред предходните съдебни състави или на досъдебното производство, трябва да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл. 281 от НПК. Това процесуално изискване не е изпълнено по отношение показанията на свид. Л. А. и на свидетел с тайна самоличност № 2 по н. о. х. д. № 1354/2018 год. и пред първия състав, започнал разглеждането на н. о. х. д. № 1037/2020 год., а по отношение показанията, дадени в досъдебната фаза на процеса – за свид. А. частично досежно отношенията с подс. М. и в цялост – за свидетел с тайна самоличност № 2. Не са били прочетени и тези на свидетелите М. К. и А. Т., както и на А. Т., депозирани по н. о. х. д. № 1354/2018 год. преди отмяната на първата присъда, постановена от ВОС. Само частично са били приобщени и показанията на свид. М. К. по н. о. х. д. № 1037/2020 год., дадени пред съдебния състав, който впоследствие се е отвел от разглеждането на делото. Ето защо и за окръжния, и за контролиращия го апелативен съд не е съществувало задължение да обсъжда тези свидетелски показания, а отсъствието на процесуална активност за прочитането им не е довело до нарушаване на съдебното задължение за обективност, всестранност и пълнота на изследването, защото вследствие на това не са останали неизяснени обстоятелства.

В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда контролираната инстанция е подложила на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, обсъждайки ги поотделно и в съвкупността им. Оценъчната дейност е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание. Апелативният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка, описана в мотивите на проверявания от него съдебен акт, като е споделил доказателствената оценка, направена от ВОС и е изложил и собствени съображения относно достоверността на доказателствата и доказателствените средства.

Като се е ръководила от съдържанието и насочеността на депозираните показания въззивната инстанция правилно е разделила свидетелите на три групи, като в първата е поставила митническите служители и ангажираните с дейността по митническо оформяне на доставките –С. К., К. Н., С. С. и Т. И.. Отчетено е, че те са причастни към последния етап на организирания от П. и М. внос на забранени вещества и нямат контакти с подсъдимите, а само с лицата, които последните са ангажирали, за да си осигурят прикритие и да останат в сянка в случай на компрометиране на канала. При анализа на тези гласни доказателствени средства не е установена пристрастност или предубеденост, а известните непълноти и противоречия в твърденията на четиримата, наложили приложението на чл. 281 от НПК, са отдадени на отдалечеността на разпита им от инкриминираните събития и на спецификата на служебните им задължения, включващи множество подобни случаи. Наред с това е съобразено, че показанията на първите трима от тази група са значими за процеса, защото хвърлят светлина върху начина, по който са протекли митническите проверки. Доколкото от жалбите на подсъдимите може да се изведе оплакване за преднамереност по отношение на първия от трите контейнера – този, съдържащ Р., такава правилно не е била констатирана от решаващите съдилища на първата и апелативната инстанции. Към момента на пристигането на контейнера на пристанище /пристанище/ – 26. 01. 2017 год., наказателното производство все още не е било образувано. Проверката, съгласно показанията на свид. К., е започнала от колегите му по метода на анализ на риска, като те са взели предвид, че изпращачът на стоката е от страна от /континент/, произходът е от друга страна от същия регион, който е рисков за контрабанда на наркотици, а получателят е фирма, която не осъществява регулярно внос по море. След като е съпоставил показанията на К. с тези на свидетеля с тайна самоличност № 2 и е установил корелация между тях относно това кога служителят на ДАНС е предприел действия по информиране на митниците за незаконен внос на прекурсори, долустоящият съд аргументирано е отказал да възприеме това възражение на подсъдимите.

Във втората група въззивният съд е поставил заявеното от свидетелите с тайна самоличност и М. К., като при анализа му е демонстрирал същия задълбочен подход, както и при останалите свидетелски показания.

Неоснователно е възражението срещу отказа на инстанциите по фактите да разкрият самоличността на свидетеля с идентификационен № 2. Освен че не са отпаднали основанията на чл. 123, ал. 1 от НПК за защита на свидетеля, необходимостта от разкриване на личните му данни не може да бъде обоснована нито с правото на защита на подсъдимите, нито с изискванията за обективност, всестранност и пълнота. Разпитът на свидетеля по време на първоинстанционното съдебно следствие е проведен при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички касатори и представителят на държавното обвинение са били запознати със съдебния протокол и са получили възможност да се конфронтират с него и да му задават въпроси, макар и съгласно законовия регламент това да е възможно само в писмена форма, след което да ползват отговорите на тези въпроси като аргумент за последващите си доказателствени искания и да ги интерпретират по време на съдебните прения. Разбира се, с оглед критериите, които ЕСПЧ е извел в решенията си по делата K. v. the N. и Van M. and others v. the N., е необходимо да се посочи, че показанията на свидетеля в процесуално годната им част нямат решаващо значение за признаването на М. и П. за виновни. В основата на осъдителната присъда са поставени показанията на свидетелите П. Т., Ж. К., А. Т., С. К., М. К. и Л. А., които са с установена самоличност, били са разпитани в открито съдебно заседание с непосредственото участие на подсъдимите и техните защитници, които са генерирали значителна активност при изясняване на съдържащите се в показанията им правно значими обстоятелства като са задавали въпроси, противопоставяли са се на тези, изходящи от държавното обвинение, искали са или са изразявали несъгласие с исканията на прокурора за прочитане на показанията им. Именно тези свидетелски показания са източник на първични доказателства за съпричастността на подсъдимите към инкриминираното деяние. За разлика от тях заявеното от свидетеля с тайна самоличност № 2 представлява производно доказателство, което служи единствено за проверка показанията на свид. М. К.. Ето защо не може успешно да се поддържа, че неразкриването на самоличността на свидетеля е довело до нарушаване правата на подсъдимите и до несправедливост на водения срещу тях процес.

Защитата обосновава претенцията си и с невъзможността да бъдат поставени в очна ставка свидетелят с тайна самоличност и свид. М. К.. Поначало наличието на противоречия между гласните доказателствени средства не предпоставя задължителното извършване на очна ставка между лицата, депозирали разминаващи се твърдения. Този извод следва от логическото и смислово тълкуване на употребения от законодателя израз в чл. 143, ал. 1 от НПК „може да се направи очна ставка”. При положение, че съществуващите противоречия могат да бъдат преодолени чрез анализ и съпоставяне на доказателствените източници и са изложени убедителни и изчерпателни съображения кои от тях заслужават доверие (както е сторено в настоящия казус), непровеждането на очна ставка независимо какви са били аргументите за това, не съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт.

Единственият упрек, който би могъл да бъде отправен към въззивната инстанция във връзка с показанията на свидетел с идентификационен № 2, касае отсъствието на ясно разграничение в коя част е допустимо ползването им като доказателствена основа за релевантните факти. Видно е, че освен за контактите си със свид. М. К. и съобщената му от последния информация, служителят на ДАНС е свидетелствал за получена от него оперативна информация, включително и по реда на международното оперативно полицейско сътрудничество и наред с това е възпроизвел и част от данните, получени при експлоатиране на СРС.

Въпреки че оперативната информация представлява ценен инструментариум при извършване на оперативно-издирвателна дейност, при изграждането на следствени версии и при задаване насоки на разследването, тя не притежава характеристиките на годно доказателство по смисъла на НПК и това е така, защото по правило е събрана по нерегламентиран в процесуалния закон начин и за съда нейният произход, източници и способи на добиване остават неизвестни и недостъпни, поради което е невъзможно извършването на проверка за надеждността, достоверността, изчерпателността и доброволността при предоставянето . Ето защо тя следва да бъде изключена от доказателствената съвкупност, което прави безпредметно обсъждането на доводите на подс. П. за нарушения на нидерландското законодателство при предоставяне на част от нея от партньорски на ДАНС чужди служби.

Сходно е положението и с частично преразказаното в показанията на свидетеля съдържание на протоколите за ВДС. Освен че в тази им част посоченото от него представлява източник на производни доказателства и с оглед принципа на непосредственост в наказателния процес е недопустима подмяната на първични доказателства с производни, не бива да се забравя спецификата на специалните разузнавателни средства като способ на доказване. С оглед обстоятелството, че получените при използването на СРС фактически данни спадат към т. нар. „тайни доказателства“, съществено накърняващи правата на лицата, спрямо които са приложени, законодателят е предвидил специален ред, обсъден по-горе, по който получената чрез СРС информация придобива доказателствена стойност. Този ред е регламентиран в раздел VIII на глава четиринадесета от НПК и е недопустимо въвеждането на тази информация в процеса по друг начин освен по законно установения.

С оглед тези уточнения показанията на свидетеля с тайна самоличност са съществени за процеса само в частта им, пресъздаваща контактите му със свид. М. К.. В тази част те безспорно съставляват източник на производни доказателства. За разлика от посоченото по-горе относно преразказа на информацията, получена при експлоатация на СРС, в тази им част коментираните показания представляват годно доказателствено средство, защото служат за проверка на показанията на свид. М. К. без да ги заместват. Именно такава е и оценката им, дадена от въззивния съд. Констатирано е съвпадение между разказаното от двамата относно времето и обстоятелствата, мотивирали свид. К. да се обърне към ДАНС. Т. е отчетено и по отношение на твърденията им за повода за запознанство на свид. К. с подс. М. и лицето, което ги е свързало; за пристигането на последващи контейнери; за наличието или не на разминаване между съпровождащата ги документация и действителното им съдържание; за ролята на всеки от подсъдимите и предприетите от тях мерки да прикрият действията си. С особена важност е наличието на корелация между двамата, че свид. К. само е предоставял информация на свидетеля с тайна самоличност и макар да е съгласувал действията си с него, от същия, от други служители на агенцията или от такива на други полицейски служби не са му възлагани конкретни задачи за мотивиране на подсъдимите да извършат инкриминираните деяния, да разширят или продължат престъпната си дейност, а напротив, инициативата за това е била изцяло на П. и М..

Защитниците на подс. М. акцентират върху противоречията между свидетеля с тайна самоличност № 2 и свид. М. К. относно това по какъв начин последният е сигнализирал ДАНС – с писмена документ или по телефона. Несъответствието е привидно и няма онова доказателствено значение, което му е придадено в жалбата на адв. В. Ц. и адв. Р. Ж., доколкото и двамата свидетели са категорични, че първоначалният контакт на К. с агенцията не е бил с анонимния свидетел, а и за да достигне до последния информацията, подадена от К., тя би следвало да е обективирана в писмен документ, без значение дали е съставен от заявителя или от служител на ДАНС, приел обаждането по телефона.

По надлежния процесуален ред са били преодолени противоречията между заявеното от двамата дали при първата среща между тях вече е било удовлетворено искането на подс. М. към К. като получатели за следващите доставки да бъдат използвани други фирми, а не /фирма/, както и чия е инициативата именно фирмите /фирма/ и /фирма/да бъдат въведени в организирания от подсъдимите канал за внос на забранени вещества на територията на България. Вярно е, че в съдебно заседание свид. М. К. е посочил, че това е станало по указания на свидетеля с тайна самоличност, докато последният е твърдял, че съгласно предоставената му от К. информация подсъдимите са поискали това и именно тяхното настояване е една от причините за сезирането на ДАНС. В същата насока като разказаното от свидетеля с тайна самоличност обаче са били прочетените в цялост показания на К. от досъдебната фаза, които са и най-близо по време до инкриминираните събития и които в крайна сметка е кредитирала контролираната инстанция.

Въззивният съд е подходил с дължимото внимание и към показанията на свид. М. К., като при оценката им се е ръководил от това дали те са логични и последователни, има ли вътрешна несъгласуваност между отделните твърдения на свидетеля, съществуват ли празноти в заявеното от него и каква е причината за това, подкрепя ли се то от други доказателствени средства или напротив – остава изолирано. Въз основа на тези критерии контролираната инстанция е защитила убедително извода си, че К. е добросъвестен, а посоченото от него е правдиво и не може да бъде характеризирано като тенденциозно и предубедено. Наличието някои несъответствия в показанията му в различните фази на процеса е отдадено на изминалия значителен период, а не на стремеж за изопачаване или затаяване на истината, поради което основателно е прието, че не съставлява основание за дискредитирането им, особено като се има предвид, че тези противоречия касаят незначителни подробности, но досежно естеството и хронологията на съществените обстоятелства твърденията му остават неизменни и освен това кореспондират с останалите доказателства по делото. Такава подкрепа на разказаното относно инициативата и повода за запознанството му с подс. М. ВАС е открил в показанията на свид. П. Т. и на свидетел с тайна самоличност № 2; показанията му за ролята и задачите на всеки от подсъдимите при организирането и експлоатацията на канала за контрабанда на забранени вещества са били потвърдени от протоколите за ВДС и косвено от посоченото от свид. Л. А. на досъдебното производство, като специално по отношение действията на подс. М. аналогични данни са изведени и от разпита на свид. Т.. Разказаното от М. К. за изпробване сигурността на канала с изпращане на „чист“ контейнер хармонира отново с показанията на П. Т. за контейнер, чието освобождаване му било възложено от подс. М. през есента на 2016 год., както и с действията по разследването на досъдебното производство, предприети във връзка с контейнер T., съдържащ течен кози тор. Не са останали изолирани и показанията на К. относно предохранителните мерки, взети от подс. П. да не бъде прихваната от органите на реда комуникацията му с другия подсъдим и със свидетеля. В тяхна подкрепа е свидетелствал Ж. К., който при посещенията си в Б. заедно с подс. М. е виждал при срещата им с подс. П. двамата да ползват особен на вид мобилен телефон, с какъвто разполагал и свид. К.; самите устройства за криптиран чат са били надлежно приобщени към доказателствата по делото, като един от тях притежава именно описаната от М. К. специална защита на екрана. При положение, че и досежно това обстоятелство са били събрани взаимно допълващи се доказателства, фактът, че К. не е предал заедно с устройството и СИМ картата, с която то е ползвано, правилно не е оценен като компрометиращ показанията му и водещ до недоказаност на обвинението.

Несподеляемо е възражението на подсъдимите и защитниците им за провокация, осъществена от коментирания свидетел. Този въпрос е бил поставен на вниманието на контролирания съд, който е подходил професионално и е изложил сериозни и убедителни аргументи, с които е подкрепил заключението си, че такава не е налице. В практиката на ЕСПЧ провокацията към престъпление неизменно е свързвана с такова поведение на полицейските служители или на лицата, действащи по техни указания, което не се ограничава с пасивно разследване на престъпната дейност, а напротив – преднамерено се създават обстановка или условия, за да се предизвика извършването на престъпление, което при други обстоятелства не би било осъществено, като по този начин бъдат събрани доказателства срещу разследваното лице (вж. решения по делата R. v. L. (05. 02. 2008 год.), §§. 49-73, A. v. R. (09. 11. 2010 год.), §§. 98-105, B. v. R. (04. 02. 2011 год.), §§. 4 и 9, F. v. G. (23. 10. 2014 год.), §§. 46-69). Изисква се провокиращият да е проявил активност и да е оказал мотивационно въздействие върху провокирания (без значение дали то се е изразило в склоняване, убеждаване, заплашване или мотивиране по какъвто и да било друг начин), вследствие на което деецът взема решение за извършване на престъплението. Различно е положението, когато трето лице, независимо дали е полицейски орган или не, се е присъединило към престъпното действие, а не го е инициирало (така и решение от 24. 06. 2008 год. по делото M. v. L., §. 38). Иначе казано, разграничителният критерий между провокацията към престъпление, която нарушава справедливостта на процеса, и извършеното такова по собствено решение е кога и как е възникнало намерението на дееца за извършване на престъпното посегателство.

Доказателствата по делото несъмнено установяват, че свид. М. К. се е включил в дейността на подсъдимите след като те не само вече са били взели решение за незаконен внос на прекурсори и наркотични вещества на територията на ЕС, но и са пристъпили към изпълнението му. Показателни в това отношение са взаимно допълващите се твърдения на свидетелите П. Т. и М. К., че инициативата за запознанството на последния с К. М. е принадлежала на подсъдимия, като формалният повод за това са били неблагополучията при оформянето на предходен внос на стоки по море, произтичащи от неточното посочване на вида на стоката. Съпоставката на показанията на двамата с материалите относно вноса на контейнер S. показва, че още преди тази среща свид. Т. е бил ангажиран от подсъдимите с дейността по митническото оформяне на вноса и освобождаване на контейнера. Следва да се отбележи, че въпреки, че при разпита си по н. о. х. д. № 1037/2020 год. свид. Т. е заявил, че е предоставял на свид. М. К. информация относно дейността на подс. М., в показанията му не се откриват данни, че било по свой почин, било по указания на свид. К. е настоявал пред подсъдимия за предприемане на действия от негова страна за организиране на канал за контрабанден внос на забранени вещества в страната. Напротив, контактите му с този подсъдим във връзка с вноса на контейнери с различни стоки са били инициирани от последния, а разговорите по този повод са били свързани с предоставяне на данни относно времето и мястото на пристигане на контейнера и дължимите суми за освобождаването му и не са съдържали информация за намиращи се в него незаконни вещества. Наред с това съгласно посоченото от М. К. едва впоследствие след успешното му съдействие за освобождаване на проблемния контейнер, довело до спечелване на доверието на подсъдимия, свидетелят е бил уведомен, че в действителност трудностите с вноса са били свързани не само с неточното посочване на вида на стоката, но и с това, че в контейнера е имало забранени вещества и за да бъде освободен от митницата безпрепятствено, се е наложило взетите проби да бъдат подменени. Именно след този втори разговор К. е информирал ДАНС за дейността на подс. М.. За извода, че към момента на запознанството си със свид. К. подсъдимите вече са били взели решение за извършване на престъплението и са действали активно в тази насока, от значение са и показанията на свид. Л. А. на досъдебното производство за възприет от нея през 2015 год. разговор между П. и М. на холандски, (който език тя овладяла в достатъчна степен по време на престоя си в затвор в Н.), в който разговор била обсъждана съпричастността на П. към лаборатории за производство на наркотици, намиращи се в /държава/ и /държава/, както и връзките му с лица, работещи в администрацията на варненското и бургаското пристанища. Съдържанието на протоколите за ВДС, получени при експлоатацията на СРС, също не подкрепя тезата за провокация от страна на свид. М. К.. Посочените в жалбите на двамата подсъдими реплики на свидетеля представляват непълни цитати, които са извадени от контекста на цялостния разговор на К. с двамата подсъдими или само с подс. М.. Съвкупната преценка на тази комуникация недвусмислено показва, че активната страна в тях са подсъдимите, като няма дори и най-бегла индиция те да са несъгласни със свид. К., да се противопоставят на отправените от него реплики, отнасящи се до вноса на прекурсори и наркотични вещества и транспортирането им извън България, и да изразяват нежеланието си да бъдат въвлечени в подобна дейност. Тезата за провокация не може да бъде възприета и предвид материалите, получени вследствие международното правно сътрудничество от Испания, съгласно които при претърсване на адреси, имащи връзка с подс. П., са били открити съдове със следи от наркотични субстанции. Най-сетне, не може да бъде игнорирано и посоченото от свидетеля с тайна самоличност № 2, че единственото изискване към свид. М. К. е било да съобщава информация за действията на подсъдимите, като не му е възлагано да проявява активност, да насочва поведението им и да настоява пред двамата за извършване на нови и нови доставки. Ето защо като е отказал да изключи от доказателствената съвкупност показанията на този свидетел апелативният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е рефлектирало пряко върху справедливостта на наказателния процес.

Разгледани през призмата на оперативния способ по чл. 172, ал. 1, пр. последно от НПК вр. чл. 10в от Закона за СРС доводите на подсъдимите за незаконно внедряване на М. К. също не водят до недопустимост на показанията му. Освен че не е бил част от една от посочените в закона структури, оправомощени да осигуряват и използват служител под прикритие и самоличността му не е била променена или оставена в тайна, доказателствата по делото не водят до извод, че запознанството на свидетеля с подс. М. и последвалите му отношения с него и с подс. П. са в изпълнение на предварително поставена на К. задача за установяване на контакт, за проникване в организацията и за спечелване на доверието на участващите в нея лица с цел събиране на информация за дейността им. Напротив, от взаимно допълващите се показания на свид. К. и на свид. Т. е видно, че последователността на събитията е точно обратната – К. М. е търсил връзка с лице, което може да му помогне за решаване на проблем с неправилно посочване на тарифния код на предходен внос на стоки по море. В резултат на дългогодишното си познанство с К. свид. П. Т. е бил наясно с бизнес начинанията му и го е свързал с подсъдимия, откликвайки на молбата на последния за съдействие. Едва след успешното отстраняване на затрудненията с митническите власти подс. М. е обяснил на свид. К., че те са възникнали поради извършената митническа проверка и подмяната на взетите проби, за да не бъде установено наличието на забранено вещество в контейнера. Именно след получаване на тази информация свид. К. е взел решение да се обърне към ДАНС. С оглед тази хронология не е било необходимо да се иска разрешение от председателя на ВОС за прилагане на служител под прикритие, като този извод не се разколебава от обстоятелството, че К. е поел ангажимент към свидетеля с тайна самоличност № 2 и е съдействал с предоставяне на информация относно дейността на подсъдимите. В тази връзка отново следва да се подчертае, че с конституирането на К. като явен свидетел (което не би било възможно, ако той действително е бил служител под прикритие) подсъдимите не са били поставени в неблагоприятно положение, защото са имали възможността да участват пряко в разпита му, да му поставят въпроси и да правят искания по повод неговите показания.

Касационната инстанция не установи да са допуснати нарушения и при анализа на показанията на лицата, условно обособени от въззивния съд в трета група поради това, че са били ангажирани по един или друг начин с контейнера, внесен на името на /фирма/ – свидетелите Ж. К., С. К., А. Т. и П. Т.. Те също са били обект на задълбочена проверка, като след съпоставянето им съдът е приел, че може да им се довери, защото се намират в корелация помежду си и с други доказателствени източници и изграждат цялостната картина на обстоятелствата, при които е бил извършен вносът на контейнера, съдържащ Р.. Сред тях несъмнено най-значими за изясняване на истината са били твърденията на свидетелите Т. и К. – тези на първия от тях, защото в качеството му на пълномощник на собственика на фирмата /фирма/ е лицето, извършило фактическите действия по освобождаване на предходния тестов контейнер и започнало дейността по оформяне вноса на контейнер C., съдържащ Р., а тези на втория, защото в качеството му на шофьор на подс. М. е имал непосредствено наблюдение върху дейността му и контактите му с подс. П., макар безспорно да не е бил в състояние да пресъздаде темата на разговорите между тях, защото за разлика от свид. Л. А. не владеел нидерландски език.

За да приеме, че П. Т. е добросъвестен и показанията му са правдиви, апелативният съд се е позовал на категоричността, с която свидетелят е поддържал, че в края на лятото на 2016 год. подс. М., с когото го свързвало познанство от заведението, което посещавали и двамата, го помолил да намери действаща фирма, която да получи контейнер с почистващ препарат, да се снабди с пълномощно от управителя и да оформи митническата документация по вноса и освобождаването от Митница – /населено място/ на контейнера, да осигури склад в /държава/ и да транспортира и да разтовари стоката в него. Отчетено е, че показанията му са останали неизмени в различните фази и стадии на наказателния процес не само досежно тези обстоятелства, но също така и касателно възложените му от подс. М. задачи по освобождаване на първия от трите инкриминирани контейнера – този, съдържащ Р., извършеното от свидетеля в тази насока и причините да се оттегли. Съобразено е, че доколкото има непълноти и несъответствия, те не са свързани с основните факти, а се отнасят единствено до дребни детайли и се дължат на отдалечеността на събитията във времето, а не на желанието на свидетеля да представи невярна картина на случилото се като омаловажи своите действия и преувеличи ролята на подс. М.. За извода, че заявеното от свид. Т. заслужава доверие, е способствал фактът, че то не е останало изолирано, а е намерило подкрепа в показанията на свид. А. Т. (относно предоставянето на пълномощно в качеството му на управител на /фирма/); в показанията на свид. Т. И. (за действията на Т. за освобождаване на тестовия контейнер); в посоченото от свид. С. К. (че именно той е освободил контейнер C. по молба на подс. М., за което свид. Т. му дал пълномощно), а също така и в протоколите за ВДС №№ 42-1198/05. 10. 2017 год. и 42-1204/05. 10. 2017 год., обособени в папка № 3 на ДП, в които са обективирани разговори на Т. и на С. К. по повод инкриминираните събития.

Подсъдимите и защитниците им неоснователно поддържат, че са били игнорирани многобройните според тях противоречия между показанията на свидетелите Т. и М. К.. При сравняване на съдържанието им въззивният съд основателно е изтъкнал пълното съвпадение между двамата относно времето, повода и инициативата за запознанството на свид. К. с подс. М.. Не е установено разминаване между тях и досежно това, че свид. Т. е предприел действия по освобождаване на контейнер C., които обаче не е финализирал поради влошаване на отношенията му с подс. М.. Единственото несъответствие е свързано именно с това дали Т. е предавал информация на М. К. относно случващото се с този контейнер, доколкото последният свидетел не е съобщил изрично за това нито при разпита по време на първоинстанционното съдебно следствие, нито в приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания от досъдебното производство. То обаче законосъобразно не е отчетено от контролираната инстанция като значим фактор за компрометиране показанията на двамата и особено на М. К., защото в крайна сметка К. не е затаил, че има знание за тези обстоятелства, макар да го е получил лично от подс. М., като заявеното от него за случилото се е потвърдено от свидетелите С. К. и Ж. К..

Въззивната инстанция не е допуснала отклонения от изискванията за обективност и при изследване твърденията на последния свидетел. Те също са били ценени съобразно действителното им съдържание като е отчетено, че взаимоотношенията му с подс. М. като негов работник, при това ползващ се с известно доверие, са позволили на К. да придобие непосредствени впечатления от част от действията на нидерландския гражданин, от контактите му с другия подсъдим и със свид. М. К., от взетите от тях предохранителни мерки срещу нежелано прихващане на комуникацията им. Съобразено е, че показанията му изясняват не само тези обстоятелства, но се отнасят и за други факти, включени в предмета на доказване – освобождаването на първия от трите инкриминирани контейнера и подреждането върху палети на чували и кашони в склад в [населено място] през лятото на 2017г., където било оставено съдържанието на втория контейнер, съдържащ А., което станало по указания на К. М. и със съдействието на свид. М. К. и които събития свидетелят запомнил поради специфичната остра миризма в помещението, разликата в лентите, с които били запечатани кашоните и различната твърдост на чувалите, намиращи се в тези кашони.

Не се установяват пропуски и при анализа на заявеното от свид. Л. А., която за разлика от останалите свидетели е променила показанията си и е отрекла пред решаващия първостепенен съд да е виждала подс. П., както и да е присъствала на среща между двамата подсъдими, чиято тема на разговор били трафикът на наркотични вещества и връзките на подс. П. със служители на митническата администрация към пристанищата на /населено място/ и/населено място/.Отказът на въззивния съд да признае за достоверни последните твърдения не е произволен. До този извод ВАС е достигнал след като е оценил наивността и неубедителността на твърденията по време на последното първоинстанционно съдебно следствие, като в същото време е отчел, че при извършеното разпознаване на досъдебното производство А. без колебание е посочила подс. П. като лицето, с което подс. М. е разговарял в дома им. В тази насока е съобразено още и обстоятелството, че не са събрани доказателства за въздействие върху свидетелката на досъдебното производство да депозира показания във вреда на подс. М., нито такива същата да е насочвана да идентифицира подс. П.. Съдът е взел предвид, че казаното от нея пред разследващ орган е потвърдено от свид. М. К. и от свидетеля с тайна самоличност. В същото време законосъобразно съдът не обсъждал заявеното от нея по н. о. х. д. № 1354/2018 год. и пред първоначалния състав по настоящото дело, защото както вече беше посочено, тези показания не са били прочетени по реда на чл. 281 от НПК.

В заключение касационната инстанция отбелязва, че ВАС не е направил недопустими предположения за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Изводите му за съпричастност на подс. П. към създадения канал за внос на забранени вещества на територията на/държава/, а оттам и в други страни от ЕС са изградени върху взаимно допълващите се показания на свидетелите М. К., свидетел с тайна самоличност № 2 (с уточнението направено по-горе в коя част те са източник на годни доказателства), Л. А. и Ж. К. (последните само като източник на косвени доказателства), подкрепени и от протоколите за ВДС, получени при експлоатация на СРС, от протоколите, обективиращи действия по разследването, при които към доказателствената съвкупност са приобщени устройства за криптиран чат и косвено и от материалите, получени от Испания в отговор на молбата за правна помощ на българската прокуратура. По отношение на подс. М. освен на тези доказателства контролираната инстанция законосъобразно се е позовала и на посоченото от П. Т., А. Т. и С. К.. Вярно е, че доказателствата в подкрепа на обвинението против подс. М. са значително повече, но критерият на чл. 303 от НПК е качествен, а не количествен и е свързан с естеството, изчерпателността и логическата последователност на информацията, изводима от свидетелските показания и другите доказателствени средства – фактори, които са били обект на подробно и грижливо изследване в мотивите на проверявания съдебен акт. Ето защо, като е приел, че в настоящия случай посочените по-горе доказателства и доказателствени средства удовлетворяват изискването за безспорна доказаност на обвинението, въззивният съд не е допуснал претендираните от подсъдимите и защитниците им съществени нарушения на процесуалните правила.

Касационната проверка не установи наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Инстанциите по фактите са приложили коректно материалния закон към установените от тях правно значими обстоятелства.

Законосъобразно е прието, че не само деянието, извършено на 26. 01. 2017 год. с предмет Р., но и това от 16. 03. 2018 год. с предмет APAAN осъществява състава на престъпление по чл. 242, ал. 3 от НК.

Преди всичко, несъстоятелни са възраженията, че към момента на деянието, веществото APAAN не е представлявало прекурсор, защото не е било включено в нито един от списъците по Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества и Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година за определяне на правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите. Едно от измененията, направено с Регламент 1258/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година за изменение на Регламент (ЕО) № 273/2004 относно прекурсорите на наркотичните вещества касае именно включването на APAAN в категория 1 към приложение № 1 на Регламента. С Регламент 1259/2013 от 20 ноември 2013 година това е сторено и по отношение на Регламент (ЕО) № 111/2005. Съгласно §. 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) прекурсорът се определя като „включено в списъка вещество“ по смисъла на чл. 2, буква „а“ от Регламент (ЕО)273/2004 и чл. 2, буква „а“ от Регламент (ЕО)111/2005. Ето защо от момента на включването му в приложенията към двата регламента APAAN представлява годен предмет на престъплението по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 3 от НК и с признаването на подсъдимите за виновни за пренасянето му през границата на страната без надлежно разрешение не е допуснато нарушение на материалния закон.

Такова не се установява и във връзка с обстоятелството, че свид. М. К. не е подал митническа декларация за контейнер Y.. Съгласно ТР № 1/2015 год. на ОСНК престъплението е довършено от момента на фактическото пренасяне на стоките през държавната граница на страната, а причината да не бъдат изпълнени съответните митнически формалности в конкретния случай е свързана със задържането на контейнера след извършената щателна митническа проверка, именно при която е установено наличието на прекурсора APAAN. Наред с това въззивният съд законосъобразно се е позовал на приложената по делото декларация за временно складиране, установяваща, че несъюзни стоки са временно оставени за съхранение под митнически надзор за периода между представянето им на митническите органи и поставянето им под митнически режим или реекспорт. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 год. за създаване на Митнически кодекс на Съюза от момента на въвеждането им в митническата територия на Съюза стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол, като се подчиняват на забрани и ограничения в редица области, сред които е и контролът върху прекурсорите. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, че тази декларация е подадена от друго лице – в случая от капитана на плавателния съд, превозил стоката; ирелевантно е, че в коментирания документ са посочени всички контейнери, намиращи се на борда на плавателния съд, а не само онзи, интересуващ процеса. Същественото е, че в него изобщо не е упоменато наличието на прекурсор сред превозваните товари, а начинът на укриването му изначално изключва изпълнението на митническите формалности за него.

Наред с това е необходимо да бъде изтъкната и още една особеност на разглеждания казус, която не е убягнала от вниманието на въззивната инстанция и която обяснява защо част от разсъжденията разкриват сходство със състава на друго престъпление – това по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 от НК. Тъй като се касае за вещество, което може да се използва за незаконното производство на наркотици и което поради това си предназначение е включено в категория 1 на Регламент (ЕО) № 111/2005, за легалното му въвеждане на територията на ЕС и в частност на тази на България е необходим нарочен акт на съответния държавен орган, чрез който забраната за боравене с такива вещества, включително и за техния внос, е отпаднала за конкретното лице (в същия смисъл е Р. № 248/2006 год. по к. н. д. № 864/2005 год. на I н. о.). С. Н. № 1/18. 04. 2008 год. за контрол на прекурсорите на наркотични вещества условие за легален внос на прекурсори е наличието на разрешително за всяка пратка, което се издава преди осъществяване на вноса въз основа на лицензия по чл. 18а от ЗКНВП, от орган, различен от митническите власти. Именно поради тези особености формулировката на състава на престъплението по чл. 242, ал. 3 от НК е идентична с тази на чл. 354а от НК и се отличава от състава на престъплението по чл. 242, ал. 1 от НК по това, че елемент от обективната му страна е не отсъствието на знание и разрешение на митниците, а липсата на надлежно разрешение, каквито са и регламентираните в наредбата властнически актове, издавани от министъра на икономиката или от упълномощен от него заместник-министър. Безспорно е, че не са били издадени нито лицензия за извършване на дейност с прекурсори, нито разрешение за внос на конкретната пратка и това е така не само с оглед показанията на свид. К., но и предвид начина, по който е бил укрит предметът на престъплението – в средата на контейнера, заобиколен от стока с легален пазар и предназначение, като всички отдушници са били запечатани, за да не бъде привлечено вниманието към контейнера от острата специфична миризма на APAAN.

Не се констатира нарушение на материалния закон и във връзка с приетото от съда относно формата на съучастие между подсъдимите и наличието на посредствено извършителство. Нито правната доктрина, нито съдебната практика отхвърлят възможността две или повече лица да действат в съучастие помежду си като, без да участват пряко в изпълнителното деяние, с общи, задружни едновременни или последователни действия мотивират и използват трето лице, което осъществява от обективна страна вместо тях състава на престъплението без от него да може да се търси наказателна отговорност, защото то не съзнава, че в обективната действителност са се осъществили съставомерните елементи на извършеното престъпление. В случая действията на подсъдимите са свързани със създаването на организация за безпрепятствено въвеждане на територията на ЕС на прекурсори от страни извън ЕС, като съобразно приетата фактология подс. П. осигурявал доставчиците на забранените вещества, заплащал им цената и посочвал къде и на кого следва да се достави пратката, а подс. М. организирал вноса на контейнерите със стоката в България и транспортирането им до друга страна от /континент/ като наред с това информирал подс. П. за намерените от него – от М., дружества в България, които да получават пратката при пристигането на Пристанище /населено място/. Предвид нежеланието им да афишират съпричастността си към пренасяните през границата прекурсори подсъдимите са привлекли към дейността си свидетелите Т. и К., които са извършили фактическите действия по посрещане на контейнерите, а първият от тях – и по юридическото оформяне на вноса.

Защитата оспорва изводите на долустоящите инстанции за наличие на посредствено извършителство с доводи, че свидетелите Т. и К. не са наказателнонеотговорни лица, защото са навършили пълнолетие и не е установено, че не разбират свойството и значението на извършеното и не могат да ръководят постъпките си. Това несъмнено е така, както е безспорен и фактът, че обвинението не е достатъчно прецизно. В същото време и правната теория, и практиката на съдилищата утвърждават, че като посредствен извършител може да се ползва и пълнолетно наказателноотговорно лице, какъвто е настоящият случай, защото на свид. Т. изобщо не е било известно, че в контейнер C. се съдържат други вещества освен официално обявената течност за почистване на стъкла, а свид. К., както правилно е посочил въззивният съд, не е действал с общ умисъл с подсъдимите за извършване на престъпление.

Твърдяното нарушение на закона не може да бъде обосновано и с отхвърляне на възраженията на защитата, че оператори по смисъла на Регламент (ЕО) 111/2005 са дружествата /фирма/ и /фирма/, посочени като получатели на стоката. Като допълнителен аргумент наред с посоченото вече, че двете фирми са използвани като прикритие, параван за участието на подсъдимите в инкриминираната дейност, следва да бъде изтъкнато още и тълкуването на Регламент (ЕО) 273/2004 и Регламент (ЕО) 111/2005, дадено в Решение на СЕС от 02. 02. 2023 год. по дело С-806/2021. Съгласно постановките на този акт на СЕС двете фирми не притежават качеството „оператор“ по смисъла на цитираните регламенти, защото последните поначало се отнасят до въпросите на законната търговия с посочените в списъците към тях вещества и уреждат именно условията за законосъобразното боравене с тях.

Предвид обстоятелството, че общата стойност на предмета на престъплението е 3 091 027,85 лева законосъобразно е прието, че той е в особено големи размери по смисъла на чл. 242, ал. 4 от НК. Този извод е съобразен с указанията, дадени в ТР № 1/98 год. на ОСНК, съгласно които обсъжданият квалифициращ признак е налице, когато стойността на предмета на престъплението надхвърля 140-кратния размер на минималната работна заплата за страната към момента на деянието. Към 16. 03. 2018 год., когато е осъществено последното деяние, включено в продължаваната престъпна дейност, минималната работна заплата е била установена на 510 лева, а 140-кратният размер възлиза на 71 400 лева.

Възраженията срещу приетата от долустоящите съдилища квалификация на деянието като особено тежък случай също не се основават върху материалите по делото. Изискуемата от чл. 93, т. 8 от НК изключително висока степен на обществена опасност на деянието правилно е изведена от механизма на осъществяването му. Фактите, които убедително показват съществената отлика на обществената опасност на деянието в настоящия казус от типичните случаи на незаконно пренасяне на забранени вещества през границата са следните: продължителността на престъпната дейност във времето, положените сериозни усилия по организиране на трафика на прекурсори от страни от /континент/ до крайния потребител в /континент/, където веществата да бъдат преработени във високорисков наркотик, въвличането на други лица в контрабандата с цел прикриване ролята и участието на подсъдимите в него, изпращането на тестови контейнери без забранени стоки в тях, за да се провери сигурността на канала, начинът на укриването на прекурсорите сред стоки с легално предназначение и употреба, включително и със запечатване на пролуките в контейнерите, за да не бъде привлечено вниманието към тях от специфичната остра миризма, количеството прекурсор във всеки от двата контейнера, за чиято контрабанда подсъдимите са признати за виновни, което в най-благоприятния за П. и М. вариант позволява да бъдат произведени съответно 2 500 кг. М. и 1 826 кг. амфетамин сулфат, стойността на прекурсорите, която многократно надхвърля минимално необходимото за наличието на квалифициращия признак „особено големи размери“.

Личността на подсъдимите също е била обект на задълбочено обсъждане от страна на въззивната инстанция, която законосъобразно е приела, че и двамата представляват изключително голяма обществена опасност. За К. М. тази констатация се основава върху многобройните му предходни осъждания в страни от ЕС, които съгласно чл. 8, ал. 2 от НК се отчитат във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Р. Б. В тази насока от съществено значение е и разнообразието на тази предшестваща престъпна дейност и особено обстоятелството, че една от коментираните присъди касае деяние, свързано с внос, производство и притежание на наркотични вещества. Колкото до подс. П. долустоящите съдилища правилно са преценили, че предвид значителната отдалеченост във времето на осъжданията му от различни съдилища в /държава/, той следва да бъде третиран като реабилитиран по смисъла на чл. 88а от НК. Това обстоятелство обаче не дава основание да се приеме отсъствие на изискуемата от чл. 93, т. 8 от НК изключителна негова собствена обществена опасност. Тъй като личността на дееца намира своето проявление в извършеното от него деяние, апелативният съд законосъобразно се е позовал на ролята на подсъдимия за организиране на канала за незаконно внасяне в ЕС на прекурсори, на проявената от него упоритост и комбинативност, на взетите мерки да не бъдат засечени и проследени контактите му с другия подсъдим и със свид. М. К. посредством осигуряване на електронни устройства за кодиран чат, чрез които е осъществявана комуникацията между тримата.

Няма основания, изводими от материалите по делото, да не бъдат възприети и изводите на въззивния съд относно субективната страна на деянието. Същите са съобразени с константната практика, че за наличието или липсата на умисъл се съди по доказаното поведение на подсъдимия. Описаните по-горе действия на К. М. и Р. П. са осъществени в строга логическа последователност, взаимно свързани са и убедително показват, че в съзнанието на двамата са били оформени ясни представи относно естеството на внасяните на територията на страната химикали и предназначението им за производство на наркотични вещества, както и за отсъствието на надлежно разрешение за въвеждането им в страната. Налице е била както общност на умисъла между двамата, така и съзнание, че като прикритие за дейността им се използват трети лица, които извършват фактическите действия по вноса на прекурсорите.

Оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания поради това, че не са индивидуализирани при условията на чл. 55 от НК, също са неоснователни. Претенциите на подсъдимите и защитниците им за налагане на наказание под най-ниския предел, предвиден за престъплението по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 3 от НК, се основават преди всичко на продължителността на наказателното производство. Те обаче не държат сметка, че макар коментираното обстоятелство да е утвърдено в правната доктрина и съдебната практика като смекчаващо отговорността, то не винаги и не във всички случаи обосновава приложението на чл. 55 от НК. За да бъде индивидуализирано наказанието съобразно посоченото правило, е необходимо да се установи, че правото на обвиняемия и подсъдимия делото му да бъде разгледано в разумен срок по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи е било дотолкова съществено накърнено, че дължимата компенсация за това нарушение не може да бъде постигната по реда на чл. 54 от НК. Преценката дали и доколко са надхвърлени разумните граници по смисъла на конвенцията е обвързана с привличането на дадено лице като обвиняем, тъй като от този момент то търпи негативните последици от водения срещу него наказателен процес, а критериите за това са сложността на делото, усърдието на националните власти и поведението на обвиняемия. В настоящия случай първоначалното привличане на Р. П. и К. М. датира от 07. 06. 2018 год. Въпреки че от това процесуално действие са изминали приблизително шест години и неблагополучията при разглеждането в съдебната му фаза – отмяна на първоинстанционната присъда и отвод на съдебния състав, на който е било разпределено делото след връщането му, са безспорен факт, те не могат да бъдат противопоставени успешно на значителната фактическа и правна сложност на делото. Повдигнато е обвинение срещу две лица за три деяния, извършени при условията на продължавано престъпление. Трансграничният характер на престъпното посегателство сам по себе си представлява усложнение, което води до по-голяма продължителност на производството предвид необходимостта да бъдат събрани доказателства, намиращи се на територията на други държави. Наред с това значителни по обем са и действията по разследване и съдебно-следствените действия, извършени българските власти на територията на страната. Разпитани са повече от десет свидетели, изслушани са множество експертни заключения, изискани са и са приобщени към материалите по делото голям брой различни по естеството си документи. В същото време не се установяват продължителни периоди на неоправдано бездействие на разследващите органи и съда, които допълнително да са довели до удължаване висящността на процеса. Като цяло е била създадена добра организация на провеждане на съдебните заседания включително и по време на ограничителните мерки, наложени с оглед пандемията от COVID 19. Заседанията са били насрочвани регулярно, без дълги интервали между тях. И първоинстанционните състави, и тези на апелативния съд са проучвали внимателно всички искания на страните за ангажиране на нови доказателства и са се произнасяли своевременно по тях, като са уважавали единствено онези, които са били безусловно необходими за разкриване на обективната истина. Ето защо настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на ВАС, че дълготрайността на процеса в конкретния случай има своето значение на смекчаващо обстоятелство, но не е изключително такова и не дава основание за прилагане на чл. 55 от НК.

Индивидуализиране на наказанията на Р. П. и К. М. по начина, посочен в чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, не може да бъде обосновано и с останалите налични смекчаващи отговорността обстоятелства. Нито чистото съдебно минало на подс. П. и данните за семейното му положение, нито фактът, че подс. М. е полагал грижи за свид. Л. А. и сина притежават изискуемата от закона изключителност и необичайност. Напротив, те са желани и очаквани от обществото и поради това са въздигнати в правило, норма, а не съставляват отклонение от общоприетото. Тези обстоятелства не могат да бъдат преценени и като многобройни и не могат да обосноват и несъразмерна тежест и на най-лекото наказание, предвидено за извършеното от жалбоподателите престъпление.

С оглед тези съображения настоящият съдебен състав прие, че с отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК въззивната инстанция не е допуснала нарушение на закона, а при индивидуализация на наказанието апелативният съд е отчел всички обстоятелства от значение за вида и размера му без да надценява едни от тях за сметка на останалите. Не е налице очевидна диспропорция между степента на обществена опасност на деянието и дееца, от една страна и отмерения обем държавна принуда, от друга, поради което не се налага изменение на проверявания съдебен акт в санкционната му част.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/15. 05. 2023 год., постановено по в. н. о. х. д. № 258/2022 год по описа на Апелативен съд – Варна.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 395а от НПК препис от настоящото решение в превод на нидерландски език да се изпрати на подсъдимите.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.