Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. М. И., З. П. К., М. П. Г., М. И. П., Г. И. П., П. С. П., П. Й. П., Х. С. Х. и П. С. И., чрез пълномощника им адв. Б, срещу определение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, №811 от 08.03.2010г. по ч. гр. д. № 256/2010г., с което е потвърдено определение на П. районен съд по гр. д. № 346/2008г. за прекратяване на производството поради недопустимост на иска.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е обсъдил възражението, че отрицателният установителен иск за защита на вещни права е допустим, тъй като ищецът е този, който преценява в какъв обем да потърси защита – с положителен или с отрицателен установителен иск. Иска се отмяна на определението.

В представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на противоречие с предходно определение на Варненски окръжен съд, с което е било отменено прекратяване на същото производство, както и с решения на Върховния касационен съд относно правния интерес от водене на установителен иск за собственост.

Ответникът по частната жалба Р. С. П. не е взел становище.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:

Производството по гр. д. №346/2008г. на П. районен съд е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против Р. С. П., с която е поискана отмяна на констативен нотариален акт за собственост, с който ответникът се е снабдил относно имот, за който ищците поддържат, че е съсобствен между тях и ответника. Твърденията са, че имотът - дворно място с жилищна сграда в с. Б., община В. е останал в наследство от П. М. И., чийто наследници са страните по делото. През 2008г. ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност на свое име. Поради това е поискана отмяна на нотариалния акт. Производството е било прекратено поради недопустимост на самостоятелна претенция по чл. 537 ГПК, но Варненски окръжен съд е отменил прекратяването с определението си по ч. гр. д. № 376/2009г. Посочил е, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба и е дал указания за уточняване на претенцията. Първоинстанционният съд е предприел действия в изпълнение на указанията и ищците, с последното поддържано уточнение, са заявили, че искът им е отрицателен установителен иск, а именно за установяване, че ответникът не е собственик на 27/30 ид. ч. от имота. При тези данни първоинстанционният съд е прекратил производството, като е счел, че с оглед наведените твърдения правният интерес на ищците е от иск за делба или положителен установителен иск, но не и отрицателен такъв.

С обжалваното определение Варненски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като е изложил съображения, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от търсената защита, защото ищците признават правата на ответника в съсобствеността в размер на 3/30 ид. ч., а не ги отричат изцяло З. защитата им следва да е с положителен установителен иск или иск за съдебна делба.

Жалбоподателите поддържат, че определението е постановено в противоречие с предходно определение на Варненски окръжен съд, с което е било отменено определение за прекратяване на делото, където е посочено, че следва да се уточни вида на предявения иск – положителен установителен или отрицателен установителен. Навежда се също противоречие с Решение № 1019от 10.05.1996г. по гр. д. № 519/95г. на ІV г. о. на ВКС, според което правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск; Решение № 1* от 4.11.2008г. по гр. д. № 5720/2007г. на Vг. о., което касае преминаването от осъдителен иск към установителен и задължението на съд да следи за правния интерес от иска; Решение № 92 от 1.02.1999г. по гр. д. № 3107/97г. на ІV г. о. което сочи, че съдът се произнася по заявения иск, като изхожда от действително изразената воля; Решение от 27.072007г. на ОС – Я. по гр. д. № 45/2007г., което изисква разумно тълкуване на отправеното до съда искане с оглед фактическите твърдения, въз основа на които се извежда интересът от защитата.

При горните данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма противоречие с определението на Варненски окръжен съд по ч. гр. д. №376/2009г., той като то единствено е констатирало противоречието между обстоятелствената част и петитума на иска, без да взема становище по правния интерес от водене на отрицателен установителен иск за идеална част от имот. Посочените решения на ВКС и решението на ОС - Я. също не дават разрешение на този въпрос, а най-общо разсъждават върху правния интерес, и върху задължението на съда да изведе действителната воля на страните. Поради това не е налице основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателите не се позовават на т. нар. задължителна практика на ВКС - П. на Пленума на Върховния съд, Тълкувателни решения на О. събрание на гражданската колегия или решения по чл. 290 ГПК, за да е налице хипотезата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК; нито пък са обосновали необходимостта от произнасяне по въпроса с оглед значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В обобщение не следва да се допуска касационно обжалване на определението.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 811 от 08.03.2010г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 256/2010г. по жалбата на П. М. И., З. П. К., М. П. Г., М. И. П., Г. И. П., П. С. П., П. Й. П., Х. С. Х. и П. С. И.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: