О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 12.05.2015г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр. дело № 3414/2014 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. А. А. чрез процесуалния му представител адв. Ек. З. срещу решение № 60 от 21.02.2014г. по в. гр. дело №378/13г. на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 274 от 27.02.13г на Русенски районен съд по гр. дело № 7182/12г. за отхвърляне на предявените от О. А. А. от [населено място] срещу Агенция „Митници” [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 7360/23.07.12г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, за възстановяването му на преди заеманата длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 5100 лв. за периода от 25.07.2012г. до 25.01.2013г., ведно със законната лихва, считано от 24.09.2012г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушения и неправилно приложение на материалния закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Подробни доводи излага в жалбата си. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло. Претендира присъждането на разноските, сторени в производството.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по съществения за спора въпрос „обусловено ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, от административното дело, образувано по оспорване на същия с искане да бъде обявен за нищожен или отменен”. Касаторът обосновава приложното поле на чл. 280 т. 1 ГПК с твърдението, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС без да се позовава на конкретни съдебни актове; на чл. 280 т. 2 ГПК с твърдението, че по идентични казуси въпросът се разрешава противоречиво – позовава се на процесуалните действия на Окръжен съд [населено място] по в. гр. д. № 378/2013г., който е спрял производството по делото до приключване на адм. д.№1819/2013г. на ВАС, без да представи влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика по този въпрос; на чл. 280 т. 3 ГПК с твърдението, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Счита също, че основанията по чл. 280 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК са налице и във връзка с разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос. За да обоснове изложението си в тази част касаторът посочва, че „ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е издадена в нарушение на материалния закон поради несъответствие между фактическото и посоченото в същата основание”. В тази връзка счита, че от анализа на доказателствата следва изводът, че в настоящия случай е налице съкращаване на щата, а не е налице основанието по чл. 325 т. 12 КТ.
Ответната страна Агенция „Митници” [населено място] чрез юрисконсулт М.Т. взема становище за липса на основания по чл. 280 ГПК.
Касационната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна в процеса, в законоустановения срок и против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
В атакуваното въззивно решение е прието за установено, че ищецът е работел по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „старши митнически специалист” в сектор „Енергийни продукти” отдел „Акцизи” в Митница [населено място] до 25.07.2012г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ със заповед № 7360 от 23.07.2012 г. поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Прието е, че уволнението е извършено законно, след като с ПМС № 129 от 26.06.2012 г. е бил приет нов класификатор на длъжностите в администрацията, в който е било предвидено, че длъжността ще се заема по служебно правоотношение и е била утвърдена Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, в която (§ 9, ал. 1 ПЗР) е било предвидено, че служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” в Агенция „Митници” се преназначават на длъжност „инспектор” по служебно правоотношение при условията и по реда на § 36 ПЗР ЗИДЗДС. Посочено е, че за да е налице основанието по чл. 325 т. 12 Кт е необходимо и достатъчно да се установи, че длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, което в случая е налице. Счетени са за неоснователни и доводите на жалбоподателя за наличие на съкращаване на щата. Предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са отхвърлени като неоснователни.
В хода на въззивното производство жалбоподателят, настоящ касатор, е сезирал съда на два пъти с искане производството по делото да бъде спряно до приключване на адм. д. № 1819/2013 г. на ВАС, ІІІ отд., по което се иска отмяна или обявяване нищожността на § 9 ПЗР на Наредба за прилагане на класификатора на длъжностните в администрацията. С определение от 04.05.2013 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Окръжен съд-Р у. първото искане е било уважено, но това определение е отменено от ВКС с определение № 435 от 05.07.2013г. по ч. гр. д.№
4047 по описа за 2013 г. Съставът на ВКС е приел, че административното производство не е преюдициално за висящия гражданскоправен спор. Последвало е второ искане за спиране на производството на същото основание. С определение от 20.09.2013 г. по гр. д. № 378/2013 г. на Окръжен съд-Р у. и второто искане е било уважено, но и това определение е отменено от ВКС с определение № 422 от 09.12.2013г. по ч. гр. д.№
6832 по описа за 2013 г.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл. 290 ГПК, определения по чл. 274 ал. 3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В изложението си касаторът е формулирал единствено въпроса „обусловено ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, от административното дело, образувано по оспорване на същия с искане да бъде обявен за нищожен или отменен”. Макар и поставен в контекста на оплакването за неправилност на въззивното решение поради допуснати от съда процесуални нарушения, въпросът е релевантен и обуславящ решаващите изводи. Касаторът обаче не е обосновал наличието на поддържаните допълнителни предпоставки и това е достатъчно искането за допускане на касационното обжалване да бъде отклонено.
Въпреки това следва да се посочи следното. С определение №254 от 29.09.2014г. производството по настоящото дело бе спряно до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2 от 2014г. на ОСГТК на ВКС. По образуваното тълк. дело №2/2014г. бе постановено Тълкувателно решение, обявено на 19.11.2014г., с което отпаднаха и пречките за разглеждане на висящото гр. д. № 3414/2014г. по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, и същото бе възобновено с нарочно определение от 25.11.2014г. С цитираното Тълкувателно решение се даде правно разрешение на поставения въпрос в смисъл, че „Висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен”. Въззивното решение не се отклонява от това правно разрешение.
В изложението си касаторът не е формулирал изрично друг материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т. 1 на ТРОСГТК № 1/2009 г./. Съдържанието на изложението му представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл. 280 ал. 1 ГПК.Това е така, защото формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, и само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в изложението си касаторът макар да сочи основанието по чл. 280 т. 1 и т. 2 ГПК, не се позовава на съдебни актове от обхвата на задължителната за съдилищата практика, нито от обхвата на казуалната практика и не обосновава в какво се състои твърдяното противоречие. Липсва и обосновка относно това с какво произнасянето на ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото във връзка с поддържаното основание по чл. 280 т. 3 ГПК.
Съобразно изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата 290лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 21.02.2014г. по в. гр. дело №378/13г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА О. А. А. да заплати на Агенция „Митници” [населено място] деловодни разноски за настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер 290лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: